The Man On The Silver Mountain

От доста време съм поканен да се включа в поредната блогърска игра, в която се пита къде ще почиват блогърите това лято, но напоследък се въртя в една въртележка, от която трудно намирам време да се измъкна. Днес откраднах малко време да напиша този кратък пост.

Като човек, който работи за себе си, мога да кажа, че постоянно съм на работа и нямам отпуска. Но тъй като обичам това, което правя, мога също да кажа, че съм и постоянно в отпуска

Истината е, че семейното пътешествие, което направихме, за да посрещнем Джулай морнинг на Камен бряг и за концертите от тазгодишния Калиакра рок фест в Каварна, си беше чудесна, макар и кратичка, отпуска. Имахме намерение да направим още една почивка в Хлакидики – едно чудесно място за летен отдих – но не знам дали ще успеем да преодолеем семейната финансова криза и да се преборим с всички задачи, които трябва да свършим през следващите два месеца. Засега пътуването до Гърция си остава само мечта.

Прочетете остатъка от публикацията »

С голяма изненада за самия себе си и при това съвсем случайно открих, че днес се навършва точно една година от стартирането на този блог. За щастие, блогърската мания, която ме обхвана миналата година, все още не ме е пуснала, удоволствието от общуването (макар и виртуално) с моите читатели е все така пълно и искрено вярвам, че скоро няма да зарежа тази си дейност.

Идеята на блога беше да бъде наистина личен и да има предимно информация и коментари за любимите ми филми, книги и музика. Оказа се, че в един момент станах авторитетен източник на мъдри мисли, критика към недостатъците на българските банки и специалист по порно филми

Неведоми са пътищата Гуглеви!

За тази изминала година блогът ми е бил посетен близо 50 000 пъти (за жалост малко не ми достигна, за да се похваля с някакъв кръгъл резултат и по този параграф – точната бройка към момента е 49 190). Нищо работа – някои колеги правят два пъти по толкова само за месец, но пък за мен е нещо ценно.

Прочетете остатъка от публикацията »

Запознах се с Петя преди няколко месеца на един курс по управление на софтуерни проекти, който водех. След като разбрах, че и тя е “колежка-блогърка”, станах редовен читател на нейния блог BigHead с дългото поздаглавие where coffee, politics, and lipstick get equal consideration.

Момичето има стил и уцелва интересни и забавни теми, но трябва да си призная, че все пак повечето от тях са свързани със случки от личния й живот, а и написани на английски, леко притъпяват моя интерес (въпреки, че английският е език, който владея до съвършенство )

Затова бях силно заинтригуван от новината, че Петя е започнала да пише нов блог, озаглавен отново на английски – Openly Feminist, – но пък за сметка на това списван на български. Веднага ми направиха впечатление две неща – първо, блогът има някаква определена тематика, което веднага го издига на по-високо професионално ниво, и в същото време има много широк кръг потенциални читатели. Второ, въпреки че Петя владее английския много по-добре от мене, смея да твърдя, че на български е още по-добра. Освен това, тонът и езикът, които е решила да използва, са доста по-остри и по-заядливи, което, според мен ще й гарантира огромен читателски интерес.

Не ме разбирайте погрешно – не съм привърженик на феминизма! За мен между феминизъм и фанатизъм няма голяма разлика. Освен това, като мъж съм пряко засегнат от идеологията на феминизма, която в най-крайните си изяви прокламира масово изтребване на всички същества, които имат между краката си нещо, което може да стърчи. Но блогът на Петя предлага един критичен и саркастичен поглед към начина, по който мислим за себе си и за противоположния пол, към клишетата, с които ни заливат медиите, което само може да ни бъде от полза.

Пожелавам успех на новия й блог и се надявам, че читателската му маса няма да бъдат само “отчаяни съпруги”, а и мъже, които виждат в жената нещо повече от “мутреса”, “кукла Барби” или домакиня, очакваща съпруга си боса и бременна пред телевизора в кухнята.