Седмичен блог дайджест – 29

сряда, 17 ноември, 2010

Желанието да твориш добро и трудностите да се пребориш със себе си, страхът, който ни насаждат медиите и начините за положителна мотивация, спомените за времето на социализма и разочарованието от живота на българина, правилната употреба на българския език и начините да се отървем от цигарите (или от пушачите) – това са част от темите на този дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 08.11.2010

Ива Тихолова споделя своите терзания от това колко е трудно да преминеш от добрата идея към реалните действия. Макар и постът й да говори за опита да започне да пише по-интересен и полезен блог, пречките, с които се сблъсква (предимно със собствения си характер и воля), са същите, с които се сблъсква всеки от нас, тръгвайки с добро намерение по нов път. Признавам си, че четейки нейния текст, видях себе си и своите усилия отстрани.

Една от най-силните статии на седмицата, е творение на Григор Гачев. “Не на тероризма!” казва той, разкривайки основаната цел на всеки, който иска да ни манипулира и управлява – страха. Няма никакво значение кой е първоизточникът, казва той. Няма значение кого се опитват да ни накарат да мразим. Важното е да не се поддаваме на провокацията. И да живеем свободни от страха.

Който избере свободата пред сигурността, печели и двете. Който избере сигурността пред свободата, губи и двете.

От известно време следя блога на Павлина Върбанова, посветен на тънкостите на българския език и едва сега намирам възможност да го споделя и с вас. Смятам, че подобно начинание е изключително важно и нужно за поддържане на по-висока грамотност не само сред хората, занимаващи се с писане, но и сред всички българи. Днес ви представям статията, обясняваща кога се поставя запетая пред съюза “и”. Добре е да се знае!

Снимката на деня е от Tower Bridge – един от символите на Лондон, представен ни от фото-репортажа на Събина Панайотова от този велик град.

Лондон, Tower Bridge

Вторник, 09.11.2010

Една от темите на деня са цигарите. В блога “Nicofree” излезе втората част на темата за освобождаване от никотина, посветена на психологическото пристрастяване (от което може би страдам и аз), а в блога “Sofiology” се появи списък на заведенията в София, в които не се пуши, под заглавието “София за непушачи“. Оставям настрани факта, че това заглавие е дискриминационно, но мисля, че ако трябва да бъдем справедливи, някой трябва да направи и списък на заведенията, където може да се пуши, защото те стават все по-малко.

Другата тема е “вечният 10 ноември”. Очевидно е, че българите стават все по-неудовлетворени от живота си и мнозина се опитват да се потопят в носталгия, докато други все още се подхранват с омраза към Тодор Живков и времето на “зрелия социализъм”. Мисля да напиша отделна статия по темата, затова съзнателно ще пропусна всички сериозни публикации по темата. В този дайджест ви предлагам единствено статията на Генади, озаглавена просто “10 ноември 1989“, в която покрай традиционния му хумор и сарказъм има и нещо истинско. Силно, както винаги! Прочетете остатъка от публикацията »


Език наш, любим

четвъртък, 16 април, 2009

дистанционно

Забелязвали ли сте колко са дълги думите в нашия език? А за колко предмети (предимно технологични) нямаме думи и се налага да използваме думите “устройство” или “машина” в съчетание с някакво определение? Може би това е причината, поради която в подобни случаи самото съществително отпада в говоримата реч и остава само прилагателното като единствен термин. Ако се заслушаме в собствените си думи, ще видим, че понякога говорим големи глупости (поне от гледна точка на езиковата логика). Ето ви един пример:

Едното ми дете ми до скоро беше на детска, а сега вече е в предучилищна. Другото вече ходи на училище и вече пишат домашни, а от време на време правят класни и контролни. Когато ходя на родителска, класната е много доволна от моето дете и постоянно го хвали. Тази седмица, обаче, съм нощна и няма да мога да отида на родителската.

Прочетете остатъка от публикацията »


За мястото на една запетайка или колко е важно да си грамотен

неделя, 22 март, 2009

comma, запетайка

Ние, българите, всичко си знаем и никой на нищо не може да ни научи. Това с още по-голяма сила важи за нашего брата – блогъра. Не стига, че всичко знаем, но сме и оригинални – един не слага главни букви, друг не слага запетайки, а трети пък въобще не ползват кирилица.

Аз, като един старомоден и консервативен българин, правя изключение с това, че обичам българския език и много държа да го говоря и пиша правилно (доколкото мога). И понеже знам, че няма нито закон, нито каквато и да е друга сила, която да накара българина да научи, да пази и да развива собствения си език, искам с пример да покажа, че е много “по-яко” да говориш и да пишеш правилно, отколкото обратното. Защото обратното е просто неграмотност.

Цялата тази тирада беше, за да представя една статия от блога на Христо Радичев за значението на запетайката и нейното място в изречението. Там има много примери, в които като за прости хора се обясняват някои тънкости на езика, при това не само на българския.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers