Онзи ден бях на първата родителска среща за тази учебна година на по-малката ми дъщеря, която е в 7-ми клас. Всеки път, когато се налага да присъствам на подобно мероприятие, ми остава някакъв гаден вкус в устата, но последния път направо се почувствах омерзен.
Оказа се, че официалният повод да ни съберат беше да ни прочетат Правилника за вътрешния ред на училището и да се подпишем, че сме го разбрали сме съгласни с него. Почувствах се като в килийно училище през Възраждането. Училищното ръководство се държеше с нас като с неграмотни селяци, които трябва да събере на едно място и да ни прочетат височайшата си мъдрост. Нима е толкова трудно да го публикуват в сайта на училището и да направят една форма, в която с просто цъкане да удостовериш, че си го прочел? Или дори, ако предположат, че някои хора нямат интернет, да ни направят по едно копие на ксерокс (което няма да струва повече от 15 стотинки) и да го дадат на децата ни, а трябва да накарат 30 човека да загубят повече от 2 часа от работното и от личното си време, за да слушат кога и как нашите деца могат да бъдат наказвани?
Класната ръководителка даже реши да прояви самоинициатива и беше накарала всички деца да стоят изправени до стената като за разстрел, за наказание, че били много непослушни и това явно трябваше да ни въздейства и да направим нещо, с което изведнъж да ги превърнем в кротки агънца. Може би очакваше, че аз ще накажа детето си и ще го принудя да слуша в час неща, които дори на преподавателите не са интересни?
Публикувано от Майк Рам 
)
Понеделник, 24.05.2010
