Презареждане

събота, 23 юли, 2011

Лятото е сезонът на почивките и тъкмо поради това (ако сте били на почивка в последните седмици), може и да не сте забелязали, че през този период не съм писал нищо в блога. За съжаление, не мога да се похваля, че и аз съм бил на почивка, но явно съм навлязъл в период на творчески застой, тъй като в един момент се почувствах претоварен и загубих вдъхновение.

Не знам дали от това, че имах повечко работа (и междувременно направих два семинара по планиране на проекти), или от жегата, която просто стопява силите ми, но музата ми за писане в блога временно ме беше напуснала.

В това, разбира се, няма нищо лошо. Човек наистина има нужда от презареждане от време на време и мисля, че сега беше моят момент за освежаване и пречистване на мислите. Казвам “беше”, защото чувствам, че времето за презареждане вече отминава и съвсем скоро ще се завърна с нови идеи и постове, в които да ги споделя с вас. Ще продължа традиционните рубрики “Петъчна притча” и “Седмичен блог дайджест“, а може и нещо ново да се появи.

Stay tuned! (както казват в Холивудско :-) )


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.


Похвално слово за TEDxBG

вторник, 12 януари, 2010

Понеже не гледам на себе си като на журналист, а и обичам да анализирам нещата след като е поутихнала емоцията около тях, реших да напиша своя пост за първата TED конференция у нас – TEDxBG – състояла се на 09.01.2010, с подобаващо закъснение. :-)

В това време се изписа много, особено в Twitter, появиха се огромно количество публикации в блогове, а даже и в пресата, така че ако някой от вас все още не е разбрал какво е TED и какво е TEDxBG – в края на този пост има много линкове, откъдето можете да придобиете достатъчно ясна представа.

Това, което искам да споделя, е моят анализ на събитието, моята оценка за неговата значимост за мен самия, а и за хората, които обичат да споделят своите идеи и да се вдъхновяват от идеите на другите. Не случайно мотото на конференцията е “Идеи, които си струва да разпространяваш“. Аз отдавна изповядвам убеждението, че идеите са огромно богатство, но те имат стойност само тогава, когато се реализират, а за да бъдат реализирани, те трябва да бъдат споделяни.

Снимка: brainpicker

TED е едно такова събитие – място, където се събират велики умове и споделят своите идеи сред други отворени умове, така вероятността тези идеи да попаднат на благодатна почва да бъде максимално голяма.

Няма да крия, че откакто започнах да гледам презентациите на TED по интернет, това промени живота ми и мисленето ми радикално. Регистрирах се като преводач на български и съм горд, че вече имам принос (макар и малък) като преводач и като редактор. Под влияние на TED създадох може би най-важното нещо в своя живот – Клуб “Спри и помисли!” – една микро-версия на голямото събитие. Въобще, споделянето на идеи се превърна в моя идея-фикс и в смисъл на моя живот.

Можете да си представите колко бях развълнуван, когато разбрах, че такова събитие, все пак ще се случи и у нас. Разбира се, на фона на онова, което става в Калифорния и в Индия, имах опасения, че в България няма да можем да достигнем това високо ниво, но от друга страна, някакво леко патриотично чувство ме караше да приемам и да прощавам грешките и недостатъците, които забелязах.

Затова и реших да напиша своя анализ в две части: една похвална и една критична. И започвам с похвалната, защото онова, на което бяхме свидетели миналата събота, беше нещо голямо и значимо. То показа, че сме част от големите събития, които движат света и че дори и да не сме толкова добри като най-великите, поне правим опит да ги настигнем.

Прочетете остатъка от публикацията »


Защо пиша блог?

сряда, 28 октомври, 2009

блогване

Ние, блогърите, верно сме като малките деца – обичаме да говорим за себе си и все ни влече да се похвалим с нещо пред света, като с най-голям мерак се въвличаме във всякакви верижни игри тип лексикон.

Този път темата е малко по-сериозна: “Защо пишем в блога си?” и понеже съм поканен в играта от двама души, които много ценя – Аспарух и Марио – реших, че няма за кога да отлагам повече и че вече е крайно време да споделя и своята история.

Началото беше тривиално – имах много мисли и идеи в главата си (предимно професионални), които исках да споделя с колегите си, но за съжаление, те не проявяваха особен интерес да ги чуят :-) Тогава открих блоговете и видях, че никак не боли да споделиш публично в интернет онова, което те вълнува, а ако то е стойностно, все ще се намери и кой да го разбере и оцени. Първо бях активен читател и коментатор, преди да се престраша да започна и самият аз да пиша.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers