Седмичен блог-дайджест – 49

вторник, 13 декември, 2011

Напоследък се натрупаха страшно много интересни публикации, на които все не мога да обърна достатъчно внимание и да ги събера в дайджеста. Днес представям на вашето внимание всичко интересно, което съм запазил още от средата на ноември, но ви гарантирам, че е много добро и ще ви хареса. Другата седмица ще обобщя интересните блог публикации от декември в юбилейното 50-то издание на дайджеста и след това ще се срещнем отново в началото на Новата 2012 година.  Приятно четене!

***

Темата на това издание може да се каже, че е българската народопсихология. Много блогъри коментираха нашите национални черти, пречупени през призмата на обществените, професионалните и междусъседските взаимоотношения, а немалко хора коментираха (и оспориха) българската народна мъдрост, изразена в нашите пословици и поговорки. Ето за какво ставаше дума:

Йордан “JD” Хлебаров разсъждава над израза “Не си гледай само в краката“, който е точно обратното на нашата поговорка “Гледай си в краката”. С други думи, дилемата е дали да оставиш въображението си и мечтите си да се развихрят, или да бъдеш реалист и да гледаш да не паднеш на земята. Много ми харесва заключението на Йордан:

Хлапето в мен гледа напред, поотрасналото хлапе в мен си гледа в краката. Но да си гледаш в краката не значи, че не вдигаш поглед постоянно и не гледаш напред. Напротив. Именно комбинацията от двете те движи напред – веднъж да гледаш да не се препънеш и да паднеш; веднъж да знаеш накъде отиваш.

Владимир Кабрански (krizt) пък разсъждава над друга популярна поговорка – да изоставиш питомното и да гониш дивото. Това, което ми харесва в българските поговорки, е, че в тях винаги можеш да намериш материал за разсъждение и че всеки открива нещо за себе си, макар и това за всеки да е различно. Ето един цитат от поста на Владимир, който си харесах:

Беззащитната овчица не я интересува, че я доят, стрижат и колят, а се прибира безропотно в кошарата. Не иска свободата, защото тя я плаши. Извън кошарата е страшното диво, а вътре е „прекрасното“ питомно. За опитомените хора е същото.

***

Две публикации, които разглеждат поведението на българина в обществото и се опитват да разберат кое провокира простотията ни да излезе наяве. Марио Пешев коментира поведението на нашенеца в поста си Българската народопсихология на улицата, а Божидар Божанов предизвиква самото понятие за общество в съзнанието на българина. Ето един цитат от поста на Марио:

Излизаме сутрин. Съседите си крещим по стълбите заради тропане, ремонт, бебе. Навън хората сме намръщени и се разминават злобно. Качваме се в рейса, където има бутане и псуване, или в колата, докато по улиците се засичаме, ругаем и си показваме различни комбинации от пръсти. В работата шефът е комплексар, защото до скоро е бил на нашето равнище и иска да ни тъпче, за да не заемем мястото му, защото така може да изплати ипотеката. Влизаме да плащаме сметки, където чакаме 3 часа администрацията да си изиграе пасианса, преди да им платим пари, от които им плащат заплатите. В магазина ни гледат на криво и ни крещят, когато питаме къде се намира някой рафт. Отвън ни чакат просяците, които се нареждат в колона по един. Излизаме вечерта, където сервитьорката се държи троснато и неадекватно. Прибираме се и осъзнаваме, че остават 60лв до края на месеца, както и още 20 дни преди заплата.

Болезнено, но вярно.

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 43

събота, 7 май, 2011

Този път дайджестът започва с публикации, които разкриват някои неприятни черти на нашия характер и факти, от които не можем да се гордеем, но пък съм се опитал да завърши с положителни и вдъхновяващи истории и притчи. Животът е шарен и постоянно се сблъскваме с примери за добро и зло, но в нашата реакция към онова, което ни заобикаля, се крие и нашето щастие. Приятно четене!

***

Уводната статия на дайджеста идва от Вени Марковски. В един изпълнен с болка и дори срам пост, той показва ненавистта на българина към по-добрите, по-умните и по-качествените хора, която е наше документирано национално качество и която е най-голямата ни пречка да заживеем по-добре и да постигнем някакъв просперитет:

Шаблонът “всички сме равни” е от над хиляда години, точно затова онези, на които им е сечало пипето са ги обесвали на първото дърво – не толкова да ходят да слугуват на Господа, колкото да не служат за лош пример на останалите. Българина не обича онези, които стърчат над него – в прекия или в преносния смисъл. Той намира смисъл повече да не обича, отколкото да обича.

Авторът цитира точното изказване на цар Симеон Втори, от когото всички чакаха “да ни оправи” за 800 дни, както и едно много тъжно признание от Васил Левски за нашия народ:

Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.

Тези неприятни констатации са много болезнени за всеки българин, който обича своята родина, но са верни. И нито кухият патриотизъм и национализъм, нито популизмът на политиците са правилните средства да се почувстваме по-добре. За щастие, изход има и Вени го показва:

Така е, уважаеми читатели – ако искаме нещо да се промени в границите на Република България, трябва да почнем промяната от всеки един от нас, да създадем общество, което да наложи спазването на законите и правилата върху всички свои членове. И най-важното, може би: трябва да престанем да търсим читавите хора, за да ги обесим или – в по-мекия вариант – накараме да емигрират.

Ако само бесим читавите, никога няма да станем такива. В нормалните страни читавите са онези, които служат за пример; хората сами се стремят да постигнат повече в живота, а не да попречат на някой да постигне повече от тях.

Не е лесно, но е постижимо. При това първата стъпка е ясна – трябва да почнем от себе си.

***

Една серия от политико-икономически постове засягат същата тема, но от други ъгли. Йордан Матеев повтаря въпроса “Кой е Джон Голт?” и чрез него демонстрира все още ниската политическа и и икономическа култура на българина:

Защото 21 години след началото на т. нар. преход много българи не са направили и крачка преход, те не знаят какво е пазарна икономика, те нямат идея как работи икономиката, те не разбират, че бизнесът създава блага, а държавата обикновено ги пилее. И стават лесни жертви на популистки настроени политици и всевъзможни групи за натиск. А оттам жертви ставаме и всички ние.

Примерите, които авторът дава, напълно потвърждават това негово твърдение – статията наистина трябва да се прочете.

Калоян Колев разглежда съвсем конкретен факт – позиционирането ни на 71-во място по конкурентноспособност - и се опитва да го обясни. За съжаление, проблемите, които той вижда, отново са тези, които са ни спъвали винаги: “корупция, достъп до финансиране и неефективна бюрокрация на държавата”.

Изход сякаш няма. Поне не лесен и бърз такъв. Интересно виждане представя Георги Саракостов в блога на Forbes България. Според него пътят към постигането на по-ефективно управление и по-качествена демокрация е чрез по-масовото използване на електронни комуникации, чрез които хората ще общуват пряко с представителите на властта и ще изолират бюрокрацията, която днес задушава това общуване:

Енергията и страстта, с която все повече хора играят за удоволствие, без да мислят за изгода, навежда на идеята, че това е добър начин за тестване на нови модели за обществено самоуправление. Успешните модели могат да бъдат легитимирани и използвани в гражданските отношения. [...].

Развитието на техниката и софтуера предлага на личността все по-удобна комуникация в общността. Създават се предпоставки за пряка демокрация, използваща електронни платформи за дебат и формиране на широко съгласие.

И завършва оптимистично:

Може би най-добрият модел на електронна държавност ще се роди извън кабинетите на действащите институции, като една от следващите безкръвни революции, заченати от нетрадиционно мислещи и действащи личности.

Всичко е в нашите ръце.

***

Знаете ли какво е Ел Камино? Не е само песен на Лили Иванова от далечни времена, а така наричат пътят на пилигримите, търсещи духовно просветление. И ако преди време това е било важно изживяване за вярващите католици, днес все повече хора предприемат това пътуване с цел да изпитат себе си и да премислят житейските си ценности. Моят приятел и популярен блогър Тихомир Димитров го направи преди две години. Дълго време не сподели нищо за това свое преживяване и това беше разбираемо – твърде лично е и твърде важно, за да го преразкажеш лесно. Днес обаче, след като спомените са улегнали в съзнанието му, Тишо реши да ни въведе в магията на приключението, наречено Камино.

Тихомир Димитров по Пътя

Той започва серия от блог постове, разказващи за личните му преживявания по Пътя. Тишо е човек с талант към словото и неговите пътеписи са не само разказ за личните преживявания на един пилигрим, а магически истории за вярата, за безразсъдството, за любопитството, за късмета и за изследването на собствената душа. Предлагам ви първите няколко публикации – Предисторията, В началото беше Мадрид и Първи крачки. Надявам се, че един ден всички тези разкази ще бъдат обединени в книга, от която ще можем да ги прочетем наведнъж.

Прочетете остатъка от публикацията »


“Успехът и парите” на Джон Кехоу

неделя, 13 февруари, 2011

От много години чета книги, посветени на личностното и духовното усъвършенстване, книги за успешен бизнес и щастлив живот, и все се каня да споделя своите впечатления за тях, защото съм открил нещо ценно в някои от тях или пък съм преценил, че са безполезни за мен. Колебаех се по много причини. От една страна, всеки автор и всяка книга си имат вярна армия от почитатели и защитници и ако напиша нещо неприятно за тях, рискувам да ме налазят троловете. От друга страна, има книги, които ти въздействат на твърде дълбоко ниво и трудно могат да бъдат преразказани с думи прости. Но вече смятам, че е назрял момента да споделя впечатленията си и идеите си не толкова, за да убедя някого в тях, колкото сам да ги разбера по-добре. Книгата “Успехът и парите” на Джон Кехоу има късмета да бъде първата, която ще представя в рубриката си за рецензии на книги в този блог. Да, коментарът може би няма да е съвсем позитивен, но такъв й е бил късметът.

Като говорим за нехудожествена литература, книгите, които намирам за ценни, попадат в две основни категории. Има книги, които са пробуждащи и вдъхновяващи, те внушават интересни и оригинални идеи, неща, за които не сме се сещали да се замислим; книги, които разбутват душевния ни мир и може би подсъзнателно променят живота ни (за добро или за лошо) и ни повеждат по нови и неизследвани пътеки. Има и книги, които са чудесни наръчници – практически съветници как да направим едно или друго, за да постигнем някакъв успех в поставените цели. Те могат да бъдат посветени както на личностна промяна, така и на бизнес практики, с които да можем да постигнем по-добри резултати в работата, в бизнеса или в домакинството.

Книгата “Успехът и парите” на Джон Кехоу се опитва да влезе и в двете категории, но за съжаление не успява и двете си цели. Поне за мен е така.

Важно е да се отбележи, че тя е продължение на първия бестселър на автора “Подсъзнанието може всичко” – книга, която не съм чел, но успях да си набавя и съвсем скоро ще коригирам този пропуск. Все пак, за да не съм съвсем голословен, потърсих малко повече информация в Интернет и придобих някаква представа за нещата.

Има автори, които стигат до някакви оригинални прозрения, успяват да напишат една книга, в която да ги изложат, тя по някакъв начин успява да спечели сърцата на милиони читатели и постига световен успех. Хубаво, ама машината на бизнеса решава, че може да го издои още малко и започва да го притиска да пише още. Той, естествено, се изкушава и започва да преповтаря оригиналните си идеи многократно в поредица от последващи книги, които, за съжаление, в повечето случаи не предлагат нищо ново за читателя. “Успехът и парите” попада точно в тази категория.

Книгата е малка, а засяга много теми, като препуска между тях съвсем безразборно и ги разглежда съвсем повърхностно. Може би с първата си книга авторът е успял да си създаде верни последователи и следващите книги са предназначени само за тях. Като четох коментарите на неговите фенове, останах с впечатлението, че Кехоу е създател на нова религия и че посланието му е преди всичко духовно: настройте си мозъка на правилните вълни и подсъзнанието ще ви помогне да достигнете до духовна нирвана. В тази книга, обаче, посланието е съвсем материално: настройте си мозъка на любов към парите и те ще потекат към джоба ви като пълноводна река. Някак си не ми се връзва.

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 17

вторник, 17 август, 2010

Въпреки че отсъствах през половината от отминалата седмица, не бях съвсем откъснат от събитията у нас и успявах да проследя интересните теми в българското блог-пространството. Нямах много време за пространни коментари, но все пак успях да ви подготвя един дайджест на най-интересните блог-постове. Приятно четене!

Понеделник, 09.08.2010

Седмицата започна с икономически публикации: Калоян Колев разкрива дилемата в отношението на Швейцария към Европейския съюз – дали да запази гордата си необвързаност с други организации и да запази икономическата си сила, или да влезе в съюза и да се превърне в негов солиден донор. Павел Янчев пък коментира съмнителната икономическа изгода от провеждането на големи спортни събития като олимпиадите:

Игрите остават пиковия момент на туристически интерес, а спортните съоръжения пустеят. Освен неосъществените прогнози за икономически бум, ефектите от Олимпийския урбанизъм водят до дълбоки и неизлечими процеси в градовете-домакини, а дебатът с местното население за всеки един е сведен до минимум.

Гафът на министър Божидар Димитров, нарекъл народа ни “шибан”, беше политическото събитие на предишната седмица. Коментари имаше много и все емоционални, затова и нито един от тях не влезе в предишното издание на дайджеста. Тази седмица попаднах на коментара на Христо Христов “Кой кого шибна и защо?“, който разглежда ситуацията от различни ъгли и без излишни емоции. Има над какво да помисли човек, като го прочете.

Поли Козарова разкрива 5 качества на българския бизнесмен, които му пречат да успява в маркетинга. Анализът е добър, но си мисля, че тези качества пречат не само на бизнесмените и не само в маркетинга. За съжаление, струва ми се, че това са дълбоко вкоренени в нашия национален манталитет мисловни модели и трудно бихме могли да ги променим изведнъж.

Пламен Петров споделя своите прозрения за истинските и неистинските приятели:

Истинските приятели ще ти кажат истината в очите. Даже ако от това те заболи. Защото истината е по-важна от красивата лъжа.
Неистинските ще ти казват само толкова, колкото да не си развалите отношенията.

Струва ми се, че изразът “неистински приятели” всъщност е оксиморон – такова животно нема! Един човек или ти е приятел (тоест истински), или не е. Няма средно положение.

Снимката на деня е от индийския храм Акшардам, наречен осмото чудо на света. Прочетете повече за него в блога “Разходка.ком”.

Прочетете остатъка от публикацията »


Start From The Dark

понеделник, 4 януари, 2010

Нова година винаги е била символ на новото начало и повод за много хора да се опитат поне да направят някаква промяна в живота си. Явно и аз не съм много по-различен и също търся промяната или поне вдъхновението за нея. Затова ще започна с една музикална аналогия, която много ме вдъхновява и зарежда с позитивна енергия, а кой знае – може пък да ми вдъхне и сили да направя и нещо смислено в живота си?

Преди много години, когато бях тийнейджър, група Europe бяха големи звезди. Едва ли има някой мой връстник, който да не си спомня фантастичния риф от “The Final Countdown” и русите гримирани момчета, които клатеха дългите си топирани коси в такта на песента. Е, днес тези момчета поостаряха, преминаха през много трудности, разделиха се за дълго, но за щастие пак се събраха и през 2004 г. издадоха първия си албум от новата ера на групата – “Start From The Dark”.

Това е музика, която направо ме шашардиса още от първото слушане, и която и до днес използвам за енергиен допинг. Europe не само са една зряла група, но са постигнали и невероятно музикално съвършенство и синхрон, които са родили този великолепен албум.

Но не само музиката е интересна в него. Всяка песен – било със заглавието си или с пасаж от текста – е повик към духовно осъзнаване и пречистване. По онова време бях много задълбал в лични и професионални проблеми, осъзнавах, че се движа в омагьосан кръг, но не знаех какво да направя – сякаш живеех в някакъв объркан кошмарен сън. Песента “Wake Up Call” беше наистина моя звън за събуждане. Можеше и да не знам накъде да гледам, но беше важно поне да си отворя очите.

Europe – Wake Up Call (Звън за събуждане)

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчна притча. Лъвът и котките

петък, 20 февруари, 2009

Лъв

Защо винаги търсим онова, което нямаме, а не виждаме това, което имаме?

Лъвът и котките

Един лъв вървял из саваната и видял група котки, които си бъбрели. Първоначално, воден от хищническия си инстинкт, си помислил да ги излапа, но изведнъж го обзело чувство на доброта и спокойствие и решил да седне покрай тях и да се заслуша в разговора им.

- Мили Боже! – казала една от котките, без да забележи присъствието на лъва. – Прекарахме цял ден в молитви! Поискахме дъжд от мишки да се изсипе върху нас.

- И досега нищо не се случи! – казала друга. – Чудя се дали наистина Бог съществува.

Небесата останали безмълвни. И котките изгубили своята вяра.

Лъвът станал и продължил по пътя си, мислейки си: “Странна работа. Мислех да избия тези животинки, но Бог ме спря. И въпреки това те изгубиха вярата си в Божията благодат. Толкова бяха заети да се притесняват за онова, което нямат, че въобще не разбраха, че бяха предпазени от гибел.”

Източник

Не се вкопчвайте в онова, което нямате и което не сте успели да постигнете. Това носи само страдание. Огледайте се около себе си и вижте всичко хубаво, което ви заобикаля – приятелите, любимите хора, малките радости и големият късмет, които вече имате. Бъдете благодарни за тях и бъдете щастливи!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Случайности и съвпадения

вторник, 3 февруари, 2009

ОтверткаАз съм вярващ човек. Ако ме питате официално – ще ви отговоря, че съм православен християнин, но по-скоро мисля, че си имам някаква своя вяра. И това е напълно нормално. Вярата е нещо лично, което всеки носи в душата си. Официалната религия е някакъв опит за канализиране на тази вяра и може би за нейното контролиране.

Едно от нещата, в които вярвам, е, че няма нищо случайно в нашия живот. Всичко, което ни се случва, има някаква цел и някакъв смисъл. Може и да не го разбираме в момента на случката, може и никога да не го разберем, но аз мисля, че трябва да обръщаме внимание на случайностите и да се замислим дали някой не иска да ни каже нещо с това.

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчна притча: В търсене на истината

петък, 24 октомври, 2008

В търсене на истината

Дяволът разговарял с приятели, когато забелязали един човек да преминава по пътя близо до тях. Видели, че отминава, но в един момент се спрял, навел се да вдигне нещо от земята и продължил.

- Какво намери този човек? – попитал един от приятелите.

- Частица от Истината – отговорил Дяволът.

Приятелите му се притеснили. Все пак, дори частица от Истината би могла да спаси душата на човека и това си е загуба за Ада. Но дяволът дори не помръднал, гледайки безмълвно случващото се.

- Ти не се ли притесняваш? – попитал един от компанията.

- Той намери частица от Истината! – възкликнал друг.

- Изобщо не се тревожа – отговорил Дяволът. – Знаете ли какво ще направи този човек с тази частица? Както всички други, ще създаде нова религия. И ще успее да отдалечи много други хора от Цялата Истина.

Източник

Приятен уикенд!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers