Седмичен блог дайджест – 29

сряда, 17 ноември, 2010

Желанието да твориш добро и трудностите да се пребориш със себе си, страхът, който ни насаждат медиите и начините за положителна мотивация, спомените за времето на социализма и разочарованието от живота на българина, правилната употреба на българския език и начините да се отървем от цигарите (или от пушачите) – това са част от темите на този дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 08.11.2010

Ива Тихолова споделя своите терзания от това колко е трудно да преминеш от добрата идея към реалните действия. Макар и постът й да говори за опита да започне да пише по-интересен и полезен блог, пречките, с които се сблъсква (предимно със собствения си характер и воля), са същите, с които се сблъсква всеки от нас, тръгвайки с добро намерение по нов път. Признавам си, че четейки нейния текст, видях себе си и своите усилия отстрани.

Една от най-силните статии на седмицата, е творение на Григор Гачев. “Не на тероризма!” казва той, разкривайки основаната цел на всеки, който иска да ни манипулира и управлява – страха. Няма никакво значение кой е първоизточникът, казва той. Няма значение кого се опитват да ни накарат да мразим. Важното е да не се поддаваме на провокацията. И да живеем свободни от страха.

Който избере свободата пред сигурността, печели и двете. Който избере сигурността пред свободата, губи и двете.

От известно време следя блога на Павлина Върбанова, посветен на тънкостите на българския език и едва сега намирам възможност да го споделя и с вас. Смятам, че подобно начинание е изключително важно и нужно за поддържане на по-висока грамотност не само сред хората, занимаващи се с писане, но и сред всички българи. Днес ви представям статията, обясняваща кога се поставя запетая пред съюза “и”. Добре е да се знае!

Снимката на деня е от Tower Bridge – един от символите на Лондон, представен ни от фото-репортажа на Събина Панайотова от този велик град.

Лондон, Tower Bridge

Вторник, 09.11.2010

Една от темите на деня са цигарите. В блога “Nicofree” излезе втората част на темата за освобождаване от никотина, посветена на психологическото пристрастяване (от което може би страдам и аз), а в блога “Sofiology” се появи списък на заведенията в София, в които не се пуши, под заглавието “София за непушачи“. Оставям настрани факта, че това заглавие е дискриминационно, но мисля, че ако трябва да бъдем справедливи, някой трябва да направи и списък на заведенията, където може да се пуши, защото те стават все по-малко.

Другата тема е “вечният 10 ноември”. Очевидно е, че българите стават все по-неудовлетворени от живота си и мнозина се опитват да се потопят в носталгия, докато други все още се подхранват с омраза към Тодор Живков и времето на “зрелия социализъм”. Мисля да напиша отделна статия по темата, затова съзнателно ще пропусна всички сериозни публикации по темата. В този дайджест ви предлагам единствено статията на Генади, озаглавена просто “10 ноември 1989“, в която покрай традиционния му хумор и сарказъм има и нещо истинско. Силно, както винаги! Прочетете остатъка от публикацията »


За мястото на една запетайка или колко е важно да си грамотен

неделя, 22 март, 2009

comma, запетайка

Ние, българите, всичко си знаем и никой на нищо не може да ни научи. Това с още по-голяма сила важи за нашего брата – блогъра. Не стига, че всичко знаем, но сме и оригинални – един не слага главни букви, друг не слага запетайки, а трети пък въобще не ползват кирилица.

Аз, като един старомоден и консервативен българин, правя изключение с това, че обичам българския език и много държа да го говоря и пиша правилно (доколкото мога). И понеже знам, че няма нито закон, нито каквато и да е друга сила, която да накара българина да научи, да пази и да развива собствения си език, искам с пример да покажа, че е много “по-яко” да говориш и да пишеш правилно, отколкото обратното. Защото обратното е просто неграмотност.

Цялата тази тирада беше, за да представя една статия от блога на Христо Радичев за значението на запетайката и нейното място в изречението. Там има много примери, в които като за прости хора се обясняват някои тънкости на езика, при това не само на българския.

Прочетете остатъка от публикацията »


Ние сме вече грамотни!

четвъртък, 17 юли, 2008

По времето на моето детство, след завършване на първи клас имахме тържество, озаглавено “Ние сме вече грамотни!”, на което демонстрирахме пред своите родители как сме се научили на “четмо и писмо” и сме направили първата сериозна стъпка в живота си към своето съзряване.

Сетих се за това тържество и за неговия лозунг, докато четях тази статия от Coppyblogger. Тя е посветена на това как да станем по-добри блогъри, но в нея попаднах на следните данни за Щатите:

  • 58% от възрастните жители на САЩ не са прочели нито една книга след завършване на средното си образование.
  • 42% от завършилите колеж не са прочели нито една книга след това.
  • 80% от американските семейства не са си купили нито една книга за последната година.
  • 70% от американците не са влизали в книжарница за последните 5 години.
  • 57% от книгите, които са започнали да четат американците, са оставени недовършени.
  • Повечето читатели не стигат и до 18-та страница на книгата, която са си купили.

Сякаш американците са заявили на себе си не само “Ние сме вече грамотни”, ами “Ние вече всичко сме прочели и научили и повече нищо не ни трябва да четем”. Това ми изглежда толкова байганьовско, че чак се зачудвам дали “и ний не сме дали нещо на света” :-)

Интересно би било да има и подобно изследване за българската грамотност и интерес към книгите. Знам, че у нас има много голям интерес към вестниците – най-вече към политиката и спортните страници, но мисля, че и отношение на книгите сякаш сме малко по-напред.

Вие четете ли още книги? А в книжарница влизали ли сте? Аз съм с чиста съвест – моят отчет е тук.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers