Седмичен блог дайджест – 29

сряда, 17 ноември, 2010

Желанието да твориш добро и трудностите да се пребориш със себе си, страхът, който ни насаждат медиите и начините за положителна мотивация, спомените за времето на социализма и разочарованието от живота на българина, правилната употреба на българския език и начините да се отървем от цигарите (или от пушачите) – това са част от темите на този дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 08.11.2010

Ива Тихолова споделя своите терзания от това колко е трудно да преминеш от добрата идея към реалните действия. Макар и постът й да говори за опита да започне да пише по-интересен и полезен блог, пречките, с които се сблъсква (предимно със собствения си характер и воля), са същите, с които се сблъсква всеки от нас, тръгвайки с добро намерение по нов път. Признавам си, че четейки нейния текст, видях себе си и своите усилия отстрани.

Една от най-силните статии на седмицата, е творение на Григор Гачев. “Не на тероризма!” казва той, разкривайки основаната цел на всеки, който иска да ни манипулира и управлява – страха. Няма никакво значение кой е първоизточникът, казва той. Няма значение кого се опитват да ни накарат да мразим. Важното е да не се поддаваме на провокацията. И да живеем свободни от страха.

Който избере свободата пред сигурността, печели и двете. Който избере сигурността пред свободата, губи и двете.

От известно време следя блога на Павлина Върбанова, посветен на тънкостите на българския език и едва сега намирам възможност да го споделя и с вас. Смятам, че подобно начинание е изключително важно и нужно за поддържане на по-висока грамотност не само сред хората, занимаващи се с писане, но и сред всички българи. Днес ви представям статията, обясняваща кога се поставя запетая пред съюза “и”. Добре е да се знае!

Снимката на деня е от Tower Bridge – един от символите на Лондон, представен ни от фото-репортажа на Събина Панайотова от този велик град.

Лондон, Tower Bridge

Вторник, 09.11.2010

Една от темите на деня са цигарите. В блога “Nicofree” излезе втората част на темата за освобождаване от никотина, посветена на психологическото пристрастяване (от което може би страдам и аз), а в блога “Sofiology” се появи списък на заведенията в София, в които не се пуши, под заглавието “София за непушачи“. Оставям настрани факта, че това заглавие е дискриминационно, но мисля, че ако трябва да бъдем справедливи, някой трябва да направи и списък на заведенията, където може да се пуши, защото те стават все по-малко.

Другата тема е “вечният 10 ноември”. Очевидно е, че българите стават все по-неудовлетворени от живота си и мнозина се опитват да се потопят в носталгия, докато други все още се подхранват с омраза към Тодор Живков и времето на “зрелия социализъм”. Мисля да напиша отделна статия по темата, затова съзнателно ще пропусна всички сериозни публикации по темата. В този дайджест ви предлагам единствено статията на Генади, озаглавена просто “10 ноември 1989“, в която покрай традиционния му хумор и сарказъм има и нещо истинско. Силно, както винаги! Прочетете остатъка от публикацията »


Добри думи за добри хора. Трагедията на Йозефина

четвъртък, 3 юни, 2010

Божидар Костов разказва историята на Йозефина – продавачка, която от добро сърце давала стоки на вересия на своите съселяни, които не са могли да ги върнат (или може би не са искали) и в крайна сметка натрупва дългове за над 8500 лева. Днес срещу нея е заведен съдебен иск за тези пари и понеже няма възможност да ги събере, се оказва, че е напълно разорена.

Можете да видите запис от разговора с Йозефина в сутрешния блок на bTV, където под заглавието “Няма ненаказано добро“, разказва своята история в подробности.

Гледайки целия материал, в мен възниква един въпрос, на който не мога да намеря точен отговор. Къде е разликата между добротата и глупостта? Дали доверието и добротата са правилния подход или на някои хора просто трябва да откажеш, за да защитиш собствения си интерес?

Миналата седмица в блог дайджеста цитирах един пост на Тихомир Димитров за постигането на щастие чрез даване. Категорично вярвам, че човек трябва да бъде щедър и добър към ближните и че давайки на другите с радост, можеш постигнеш удовлетворение от живота. Но в същото време мисля, че не трябва да позволяваш да те правят на глупак.

Не знам дали (и как) можем да различим тези, които ще оценят добрината ни от онези, които ще злоупотребят с нея, и дали трябва изобщо да разделяме хората, на които да дарим своята добрина, но ми се струва, че да поемеш финансовите проблеми на цялото село на гърба си, както е направила тази жена, не е най-умното нещо.

Вие какво мислите?


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Петъчна притча: Човекът и неговата сянка

петък, 11 декември, 2009

Човекът и неговата сянка

от Паулу Коелю

Преди много години живял човек, който бил способен да обикне и да прости на всеки човек, когото срещнел. Заради това, Бог му изпратил ангел да поговори с него.

- Бог ме помоли да дойда и да ти кажа, че Той иска да те възнагради за твоята доброта – казал ангелът. – Можеш да имаш всяко нещо, което си пожелаеш, като дар от него. Искаш ли да имаш способността да лекуваш?

- Категорично не – казал човекът. – Предпочитам Бог да избира онези, които да бъдат излекувани.

- А какво ще кажеш да поведеш грешниците обратно по пътя към Истината?

- Това е работа за ангели като теб. Не искам да бъда почитан от никого или да случа като пример за подражание.

- Виж, не мога да се върна обратно на Небето без да съм ти подарил някакво чудо. Ако ти не си избереш, аз ще избера вместо теб.

Човекът се замислил за за момент и казал:

- Добре, бих искал да мога да правя добро, но никой да не го забелязва, даже и самият аз, за да не се изкуша от суетата.

Тогава ангелът направил така, че сянката на човека да притежава силата на изцелението, но само когато слънцето свети в лицето му. Така, откъдето и да минел, болните се изцелявали, земята разцъфтявала плодородна, а тъжните хора преоткривали щастието.

Човекът бродил по земята в продължение на много години, несъзнаващ чудесата, които правел, защото когато гледал към слънцето, сянката му била винаги зад него. Така той можел да живее и да умре без да осъзнава собствената си святост.

***

Понякога ми се иска да съм точно такъв човек…


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers