Приятелство без край – концертът в подкрепа на Гого Найденов

вторник, 27 април, 2010

Снощи в Зала 1 на НДК се състоя благотворителен концерт, озаглавен Приятелство без край, в подкрепа на Гого Найденов – човекът с голямата усмивка, който страда от синдрома на Лу Гериг – коварна и засега нелечима болест. След концерта в Бургас, това е вторият такъв концерт, посветен на събирането на средства в негова подкрепа, а в същото време се провеждаше и още един – в който участваха само рок групи.

Присъствието на толкова много родни изпълнители и публика, която напълни НДК догоре, говори, че Гого Найденов е обичан от българите музикант и се радва на огромна любов и признателност. Трогнат съм, че толкова много музиканти от неговото поколение се включиха в тази инициатива, което говори, че добротата и съпричастността все още съществуват в сърцето на българина.

Изключително съм щастлив, че макар и по един такъв тъжен повод, се сбъдна и една моя мечта – да видя музиканти от различни стилове и поколения да излязат на една сцена и да пеят благотворително, обединени от една благородна кауза.

Преди време изнесох една  презентация в Клуб “Спри и помисли!” за френската формация Les Enfoirés, в която участват най-популярните звезди на френската поп музика, които изнасят серия от благотворителни концерти всяка година, превърнали се днес в едно от най-значимите музикални събития във Франция. Тогава казах, че бих искал да видя същото нещо и в България, без да съм си представял, че мога да видя своята мечта реализирана в скоро време.

Прочетете остатъка от публикацията »


Изгубената българска музика. Част 2 – рок

сряда, 18 февруари, 2009

Фоноекспрес

Продължавам да ви припомням позабравени песни и изпълнители, които не заслужават тази съдба. Може да се каже, че в сравнение с естрадните певци, българските рок-групи оставиха по-трайно наследство в съзнанието ни (а и в медиите) и днешните млади хора познават доста добре музиката на Щурците и Сигнал, но има и други добри групи, които отдавна прекратиха своята дейност и може би поради това изпаднаха в забвение.

Българската рок-музика се отличаваше от западните си посестрими с това, че не беше толкова твърда, агресивна и бунтарска. Трудно ще намерим у нас сред групите от 70-те и 80-те аналогии на Deep Purple или Judas Priest. Въпреки това, песните, които правеха нашите групи, имаха своята стойност и своето място в нашите сърца. Сега ще се опитам да ви припомня някои техни парчета.

Група LZ не са съвсем забравени, главно поради това, че Силвия Кацарова поддържа активна солова кариера и до днес, но в по-ранните им записи имаше едно по-романтично и по-групарско усещане. Не мога да скрия, че LZ бяха една от любимите ми групи, а музикантите, които минаха оттам, оставиха своя отпечатък в сърцата на верните почитатели на българския рок. Предлагам ви една от запазените марки на на LZ – дует, но този път партньорът на Силвия е Милчо Кацаров.

LZ – След лятото

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers