Седмичен блог дайджест – 15

понеделник, 2 август, 2010

Свобода, креативност, успешни и неуспешни бизнес подходи, малко политика и много красота – това са темите на отминалата седмица, намерили място в този дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 26.07.2010

Това, че сме хора с ниско самочувствие, го знае вече всеки, но колко ниско е то наистина? Михаил Кенанов споделя резултатите от едно проучване, направено от Галъп, според което българите се поставят на 137-мо място от 155 държави! Да не говорим, че в Европа сме последни. Като го прочетох, се замислих дали наистина сме песимисти-негативисти и коя е причината за националното ни отчаяние? Дали не сме просто невежи и не знаем колко по-добре живеем от много други народи по света, или пък сме мрънкачи, които гледат да си изпросят някаква малка облага, представяйки се за много по-зле, отколкото в действителност са?… Последното го мисли и Михаил:

Просто е налице поредното доказателство, че в световен мащаб сме на челните места по мрънкане без причина. Пътищата ни не били като германските, плажовете не са като тайландските, данъците не са като в Монако, политиците не са като шведските, а престъпността ни е по висока от сингапурската. [...]

Но мрънкачите ни са ненадминати. Нямаме никаква трезва преценка, нито в сравнение със себе си от преди време, нито с околните. Само ни бива да гледаме в паницата на германци и американци, които са работили столетия, за да са там, където са сега. И да сме нещастни…

Като контрапункт Радислав Кондаков ни посочва един сайт, който измерва относителното ни лично богатство и ни поставя в уникална класация по доходи на всички хора по света. Оказа се, че аз, с моите скромни напоследък доходи съм на 798 204 822-ро място по богатство в света, което ме поставя сред най-богатите 13,3% от хората! Май наистина трябва да преосмислим националното си самочувствие!

Борил Богоев ни разкрива 10 тайни на разбиващия нетуъркинг. Не мисля, че са кой знае колко секретни тези тайни, но синтезират наистина най-важните неща, които човек трябва да знае, когато посещава публични събития и как да извлече най-голяма поза за себе си и за своя бизнес. В интерес на истината, открих, че спазвам почти всички съвети – явно за това съм толкова популярен по конференциите :-)

Някога, когато бях по-млад, четях много поезия (даже се опитвах и да рецитирам). Обичах красивите чувства, изказани с красиви думи. В блога “Позитивното” попаднах на стихотворението на Давид Овадия Аз вярвам в мълчаливата любов и отново се върнах в юношеството. Някои неща са наистина вечни. Прочетете го непременно!

Снимката на деня е от пътеписа на Стойчо Димитров от Дубровник. Имах мерак това лято да се разхода дотам, но плановете ми се промениха. Все пак, благодарение на снимките и разказа на Стойчо можем всичко да се потопим в атмосферата на този забележителен град.

Прочетете остатъка от публикацията »


Добри думи за добри хора: Майстори

сряда, 28 юли, 2010

Да ти влезе майстор в къщата си е проклятие и повечето от нас са си страдали от него. За съжаление, в живота често се налага да правим такава саможертва и почти винаги сме недоволни от изпълнението на майсторите. Аз самият минах през този кръг на ада преди 6 години и след като похарчихме много време и несметно количество пари, не останахме никак доволни от свършеното.

Тази година, въпреки яростната ми съпротива, семейният съвет реши, че се налага да правим нов ремонт. Вярно, че беше относително малък – само на банята – но пък цялостен и при това ние вече живеем в този дом. А да правиш ремонт в къщата, в която живееш, си е наистина екстремно преживяване!

За щастие, мой приятел и колега прави ремонт в офиса си и за първи път имахме късмета някой да ни препоръча майстори. Той ми каза: тези са добри – работят бързо и качествено, а шефът им следи всичко да е наред и аз да съм доволен. Брей, казах си, това звучи направо като по филмите! Може ли да бъде истина?

Така се запознах с Павката от Перник и неговия екип.

Прочетете остатъка от публикацията »


Добри думи за добри хора. Трагедията на Йозефина

четвъртък, 3 юни, 2010

Божидар Костов разказва историята на Йозефина – продавачка, която от добро сърце давала стоки на вересия на своите съселяни, които не са могли да ги върнат (или може би не са искали) и в крайна сметка натрупва дългове за над 8500 лева. Днес срещу нея е заведен съдебен иск за тези пари и понеже няма възможност да ги събере, се оказва, че е напълно разорена.

Можете да видите запис от разговора с Йозефина в сутрешния блок на bTV, където под заглавието “Няма ненаказано добро“, разказва своята история в подробности.

Гледайки целия материал, в мен възниква един въпрос, на който не мога да намеря точен отговор. Къде е разликата между добротата и глупостта? Дали доверието и добротата са правилния подход или на някои хора просто трябва да откажеш, за да защитиш собствения си интерес?

Миналата седмица в блог дайджеста цитирах един пост на Тихомир Димитров за постигането на щастие чрез даване. Категорично вярвам, че човек трябва да бъде щедър и добър към ближните и че давайки на другите с радост, можеш постигнеш удовлетворение от живота. Но в същото време мисля, че не трябва да позволяваш да те правят на глупак.

Не знам дали (и как) можем да различим тези, които ще оценят добрината ни от онези, които ще злоупотребят с нея, и дали трябва изобщо да разделяме хората, на които да дарим своята добрина, но ми се струва, че да поемеш финансовите проблеми на цялото село на гърба си, както е направила тази жена, не е най-умното нещо.

Вие какво мислите?


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Добри думи за добри хора: Роси Ратайска и нейният магазин за умни неща

петък, 9 април, 2010

Преди време, когато изчезна портмонето на дъщеря ми, се замислих може ли да се измисли някакво средство, което да предпазва в някаква степен чантите и портмонетата ни от кражби. В отговор на тези мои мисли, Роси Ратайска беше човекът, който не само ни оказа морална подкрепа за загубата, но ми предложи и решение на проблема, което тя продава в своя магазин, оригинално наречен Умни неща.

Скоро след случката реших да го посетя на място (намира се на ул. “Париж” 7 в София) и да го разгледам, а там успях да се запозная и със самата му собственичка лично. Магазинчето е малко, но много интересно, а Роси е човек, който обича да разговаря с клиентите си и да представя различните “умнотийки” с желание и откровеност. Някои от нещата, които се продават там, са много полезни, като безжичната охранителна камера или алармата за портмонета, други са забавни, като отварачката за бира с брояч или кашлящия пепелник, а за трети трудно може да се определи някаква практическа полза, но едно ги обединява всички – някой наистина се е потрудил да ги измисли и е получил оригинален резултат.

Прочетете остатъка от публикацията »


Добра дума за добри хора: охраната в Софийски районен съд

понеделник, 1 март, 2010

Не знам дали определението “добър човек” върви с думата “полицай”, но в случая искам да ви разкажа една история за професионално отношение към работата, което ме впечатли и което печели добрата дума от мен.

Случката е следната: онзи ден трябваше да отида до Софийски районен съд, до УАСГ, за да си извадя свидетелство за съдимост. (После разбрах, че не е трябвало да ходя там, а в стария нотариат, но темата не е за това.) Входът на съда е разделен на две, като едната половина е предназначена за влизане, а другата – за излизане. Мястото е тясно, а когато пристигнах и аз, вътре вече се бутаха на опашка един полусляп дядо, една напълно глуха баба и още двама ошашавени граждани. Мястото пред металния детектор е съвсем тясно, а като добавим и факта, че вратата се отваря навътре, бутаницата става пълна.

Процедурата на влизане е относително бавна – трябва да си извадиш ключовете, мобилния телефон и всякакви други метални предмети, да отвориш чантата си пред дежурния полицай и да си покажеш личната карта. Както се сещате, човек трябва да е тренирал, за да може да извърши всичко бързо, а ако недовиждаш или недочуваш и някой постоянно те бута отзад, нещата стават много тегави.

Точно в този момент за късмет в опашката се сбутаха две служителки на съда и оттласквайки ни с лакти, влязоха вътре. Изненадата ми дойде от дежурната полицайка, която здраво ги нахока с аргумента, че те си имат специален вход, забранен за граждани, и това, което правят, че чисто малоумие – да се бутат във входа за граждани и да се пречкат.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers