Тоби
Преди една година в дома ми влезе едно неочаквано същество. Едно малко сиво-бяло коте, още на няколко месеца, което дъщеря ми доведе вкъщи, и което нарече на известен рок музикант, продължавайки семейната традиция от моето детство (Първото ми коте, когато бях дете, се казваше Ози 
).
Увеличаването на семейството с нов член, при това неспособен да говори и да разбира човешка реч, беше голям шок за всички. Постоянните бели – драскане по дрехите и покривките, олющването на тапетите и разнасянето на косми навсякъде – бяха истински кошмар в началото за всички нас, които дотогава си живеехме спокоен и сигурен живот поне у дома.
Появиха се нови ангажименти – да го храниш, да му чистиш тоалетната, да купуваш храна, при това не каква да е. Появиха се и рани по ръцете и краката ни от ухапване и одраскване, защото дивият му характер понякога беше непредсказуем. (Тоби всъщност е осиновено улично коте, пък и си е хищник е все пак.) Понякога много му се ядосвахме и му измисляхме други имена, с които го наричахме, когато му се караме. Викахме му Тобиасе (това му е официалното име), Тобославе, Тобомире, че даже и Тобозаре
Все с неподходящи играчки си играе
Обаче с течение на времето всички се научихме не само да се съобразяваме с него, но и да го обичаме и да търсим неговите ласки, макар и понякога придружени с нокти и зъби. Тогава, в пристъп на нежност, го наричахме Тобчо. Днес Тоби вече го няма у нас. Не, не е умрял, а дъщеря ми Хермиона (която му е официалния собственик) реши да заживее самостоятелно в друг дом и ни напусна, вземайки и котето със себе си.
Не съм предполагал каква дълбока дупка ще се отвори в сърцето ми и колко много ще ми липсва малкото зверче. Всички вкъщи все още усещаме неговото присъствие и аз постоянно очаквам да го видя да се крие зад някой ъгъл, да се засилва да тича по коридора и да се шмугне между краката ми, влизайки в стаята пред мен.
Публикувано от Майк Рам 
