The Man On The Silver Mountain

Продължавам серията за четирите естествени врагове на човека, според учението на дон Хуан, преразказано в едноименната книга на Карлос Кастанеда. Ето какво казва за него старият мексикански магьосник:

След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда; то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.

— Какво ще стане с човека, който е победен по този начин, дон Хуан? Ще умре ли той в резултат на това?

Прочетете остатъка от публикацията »

Преди доста години бях много надъхан млад “падуан” и се интересувах от всякакви книги и материали, посветени на духовното развитие на човека. Тогава някой ми бе казал, че Карлос Кастанеда е велик гуру в тази област и аз се втурнах на пазара и изкупих всичките му издадени на български език книги.

За съжаление, много бързо се разочаровах от него – дали книгите му наистина не струват (той има много критици), или просто не са мой тип – не знам, но така ги и зарязах, дори без да ги прочета всичките. Днес, 13 години по-късно, реших, че е време да вкарам някакъв ред в библиотеката си и реших да му дам още един шанс.

Започнах отново от първата книга – “Учението на Дон Хуан” и с огромно усилие на волята я прочетох. Пак останах разочарован, защото не открих почти никакво учение в нея, а само преживяванията на един човек под въздействието на силни халюциногени. Ако ви интересува как се чувства човек, нагълтал се с мексиканска дрога – книгата дава доста подробна информация за това. Но ако искате да научите нещо за себе си и да постигнете удовлетворение от собствения си живот – тази книга едва ли ще ви бъде полезна.

Все пак, сред многото страници шантави диалози и халюцинации, причинени от дрогата, открих няколко интересни разсъждения за четиримата естествени врагове на човека, които са може би най-ценното нещо в книгата и които искам да споделя с вас.

Първият естествен враг – страхът

— Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.

Той бавно започва да учи — в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове — Страхът! Ужасен враг — лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

— Какво ще стане с човека, ако избяга от страх?

Прочетете остатъка от публикацията »