Жюстин Томс « The Man On The Silver Mountain

Събития, събития… Част 3 – Ползваемост, уеб семинар, Social Me Workshop 6

четвъртък, 24 ноември, 2011

В седмицата на заключителния етап на конкурса БГ сайт 2011, за който писах в предишния пост, се случих и още няколко събития. Малко преди това се проведе семинарът на Лукрат Съдържание за уеб – на живо, а след него – уеб семинарът на БГ Сайт.

На семинара “Съдържание за уеб” не присъствах, но следих живо коментарите в Twitter и съм много щастлив, че водещите са казали неща, които аз проповядвам вече повече от 15 години. Особено ме впечатли съветът да не се пише в повелително наклонение (печатай, отвори, запиши), а да се ползват отглаголни съществителни като “печат” и “запис”. У нас практиката за използване на повелителните форми идва от комплексите на мнозина програмисти да се чувстват господари на компютъра и чрез тези думи да го командват и да му заповядват да работи. За съжаление, често се получава обратният ефект: потребителят усеща тези думи като форма на общуване от страна на софтуера към него и това го обижда.

Напълно съм съгласен, че най-добрият тест дали един сайт е ползваем, е да го дадете на баба си и ако тя се оправи в него, значи всичко е ОК. Подкрепям и идеята в корпоративните сайтове да се споделя информация “от кухнята”, но все още не съм видял някакви примери в това отношение.

Майк Рам с Камелия Георгиева и Жюстин Томс на уеб семинара

Това, което прави ярко впечатление и в двата семинара, е участието на едни и същи хора като лектори от години и разглеждането на едни и същи теми. И ако семинарът на Лукрат за писане на текстове и ползваемост на сайтове има силно практическо приложение, то уеб семинарът на БГ сайт беше много разфокусиран и безцелен. Залата беше полупразна и темите не успяха да създадат интересни дискусии. Повече ми приличаше на среща между приятели (което си беше така) и водене на лек разговор след умората от работата по самия конкурс.

Прочетете остатъка от публикацията »

Leave a Comment » | Събития | С прикачен етикет: Жюстин Томс, Инструменти за социални медии, Камелия Георгиева, Лукрат, Майк Рам, Съдържание за уеб, ползваемост, семинари, събития, уеб семинар, Social Me Workshop | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Жури на конкурса БГ Сайт 2011

неделя, 4 септември, 2011

Колкото и да не ви се вярва – ето, че и моята скромна личност бе избрана за член на журито на тазгодишния конкурс БГ Сайт 2011. Доскоро се имах за народен блогър, когото само обикновените хора четат, но ето че вече съм сред “интернет специалистите” и ще трябва да дам експертното си мнение за сайтовете, участващи в конкурса тази година

Аз съм човек, който вярва в пазарната икономика (т.е. търсенето определя доколко стоката ти е свястна) и по тази логика смятам, че най-заслужилите “съдници” на това, което правя в интернет, са моите читатели, и само те имат правото да оценяват работата ми, при това по един много прост начин – или четат, или не четат. Затова и не съм голям фен на конкурси, в които “елитно” жури решава кой е предложил най-добрия продукт – смятам, че това по принцип трябва да го решава публиката.

Когато получих поканата от Жюстин Томс, бях доста изненадан – почувствах се сякаш ме канят да участвам в журито на “Златния Орфей” От друга страна, конкурсът БГ Сайт е събитие с дългогодишна традиция и прецених, че ценното в него не е просто оценката и наградата, а анализът и конструктивната критика, която всеки сайт-участник може да получи от хора със значителен опит в интернет бизнеса, което би могло да им помогне да постигнат по-добър бизнес ефект от своето начинание. Освен това почувствах поканата за участие в журито като някакво признание за моите усилия в интернет-обществото през последните 4-5 години и затова с удоволствие приех да бъда един от членовете на конкурсното жури.

Организаторите ме помолиха да споделя своите критерии, които смятам да приложа към оценяваните сайтове и тъй като съм просто блогър, моите критерии са прости, но мисля, че са важни. Прочетете остатъка от публикацията »

5 Коментара | Блогове, Събития | С прикачен етикет: БГ Сайт 2011, Жюстин Томс, изчистен дизайн, качествен текст, конкурс, критерии за оценка, ползваемост, член на журито, яснота | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Читанка дайджест – 2

сряда, 30 юни, 2010

Аферата “Читанка”, започнала миналата седмица с акция на ГДБОП, открито противопостави книгоиздателите на техните читатели-клиенти. Водени от сляпа алчност и арогантност, шепа представители на книжарския бизнес обявиха открита война на народа, заявявайки, че книгоиздаването е бизнес, който се прави в техен, а не на читателя интерес. Въвличането на репресивните органи на властта на страната на корпоративните интереси задълбочи още повече пропастта между хората, които искат да четат и онези, които искат да им смъкнат ризата от гърба, за да си запазят милионите (които може би съществуват само в мокрите им сънища).

Градусът на емоциите се вдигна високо – проведоха се серия от диспути в сутрешните телевизионни блокове, но аргументацията на книгоиздателите беше “бакалска” – “Сиренето е с пари” – тропаха с крак те и не показаха никакво желание за диалог с читателите си. Вижте разговора с Христо Блажев с Веселин Тодоров от издателство “Сиела” по БНТ в блога “Книголандия”.

Дори уважавани писатели като Стефан Цанев бяха въвлечени във войната срещу читателите с нелепи изказвания в “Труд” за защита на творбите си, неосъзнавайки, че се опитва да се защити точно от хората, които биха дали пари за неговите произведения.

Лицемерието на издателите стигна своя връх в изказването на Йордан Антов от ИК “Бард” за читателя в блога “Аз чета”:

Той е VIP.
Той даже не е VIP.
Той е Н.В. Читателят.
Той даже не е Н.В., а Господ.
Бог.

Брей! Същият този VIP, Бог и Величество беше наречен и “пират” и срещу него беше насъскана полицията. Ако г-н Антов имаше поне грам уважение към своите читатели, благодарение на които съществува неговия бизнес, щеше поне малко да се вслуша в техните желания и нужди, вместо да настоява да бъдат хвърлени в затвора, щом не искат да му плащат сиренето. Така ли се отнасяш с един цар, с един бог? Чисто лицемерие – пошло и грозно поведение на един човек, когото до скоро уважавах и чиито книги очаквах с нетърпение и купувах с огромно удоволствие.