Повечето хора дават своите обещания (резолюции) в началото на новата година, но аз като виден прокрастеник (отлагач), реших, че точно в началото на пролетта е най-доброто време. (Добре, че успях да напиша този пост преди първи април, че никой нямаше да ми повярва 
)
Какъв е смисълът от това? Ами, преди всичко е личен. Написаното решение, още повече, когато е дадено пред свидетели, става обещание, което трудно можеш да не изпълниш. Факт е, че над 85% от хората не изпълняват онова, което са си обещали по Нова година. Затова аз ще обещая малко, за да имам по-големи шансове да го постигна.
Майка ми искаше да ме види успял човек, но повече се страхуваше, че няма да постигна нищо значимо и ми внуши голяма част от тези си страхове. През целия си живот се опитвах да й покажа, че няма да се проваля, че вървя напред и че това, което постигам всеки ден, никак не е малко. Проблемът беше, че нито тя, нито аз можехме да дефинираме и да измерим успеха. Днес, три години след смъртта й, това вече няма значение за мен. За мен успехът не е онова, което другите ще ми признаят, не е нещо, с което се състезавам с тях. Той е моето лично усещане, че съм водил смислен живот. И независимо, че може и да съм изпуснал правилния момент да започна да мисля и да работя в тази посока, който е бил преди 10 години (примерно), няма да изпусна втория точен момент, който е сега. (Това го научих от семинара на Браян Трейси за психологията на успеха.)
Затова реших да започна нов живот, при това не революционно – с драстични промени, – а с малки, но уверени стъпки, така че след време като погледна назад, да видя съществен резултат. (Така кротко и полека преди 4 месеца просто спрях да пуша.)
Публикувано от Майк Рам 
