Аферата “Читанка”, започнала миналата седмица с акция на ГДБОП, открито противопостави книгоиздателите на техните читатели-клиенти. Водени от сляпа алчност и арогантност, шепа представители на книжарския бизнес обявиха открита война на народа, заявявайки, че книгоиздаването е бизнес, който се прави в техен, а не на читателя интерес. Въвличането на репресивните органи на властта на страната на корпоративните интереси задълбочи още повече пропастта между хората, които искат да четат и онези, които искат да им смъкнат ризата от гърба, за да си запазят милионите (които може би съществуват само в мокрите им сънища).
Градусът на емоциите се вдигна високо – проведоха се серия от диспути в сутрешните телевизионни блокове, но аргументацията на книгоиздателите беше “бакалска” – “Сиренето е с пари” – тропаха с крак те и не показаха никакво желание за диалог с читателите си. Вижте разговора с Христо Блажев с Веселин Тодоров от издателство “Сиела” по БНТ в блога “Книголандия”.
Дори уважавани писатели като Стефан Цанев бяха въвлечени във войната срещу читателите с нелепи изказвания в “Труд” за защита на творбите си, неосъзнавайки, че се опитва да се защити точно от хората, които биха дали пари за неговите произведения.
Лицемерието на издателите стигна своя връх в изказването на Йордан Антов от ИК “Бард” за читателя в блога “Аз чета”:
Той е VIP.
Той даже не е VIP.
Той е Н.В. Читателят.
Той даже не е Н.В., а Господ.
Бог.
Брей! Същият този VIP, Бог и Величество беше наречен и “пират” и срещу него беше насъскана полицията. Ако г-н Антов имаше поне грам уважение към своите читатели, благодарение на които съществува неговия бизнес, щеше поне малко да се вслуша в техните желания и нужди, вместо да настоява да бъдат хвърлени в затвора, щом не искат да му плащат сиренето. Така ли се отнасяш с един цар, с един бог? Чисто лицемерие – пошло и грозно поведение на един човек, когото до скоро уважавах и чиито книги очаквах с нетърпение и купувах с огромно удоволствие.
Публикувано от Майк Рам 
.jpg "Malcolm McDowell")
