Новият ни президент (снимка: Mediapool)
За човек като мен, който досега е бил силно аполитичен, да пиша в блога си за политика е невероятно изключение. Ако погледнете и Фейсбук профила ми, ще видите, че покрай миналите избори за президент и местна власт съм излял много емоции в социалната мрежа.
Истината е че се страхувам.
Страхувам се за бъдещето, което ми изглежда все по-черно и все по-познато. Страхувам се, че онова, което ни чака, вече сме го виждали преди повече от 20 години. Никога не съм смятал, че демокрацията е добра за българите, но полицейската диктатура е още по-лоша алтернатива.
Вчерашните избори показаха, че ние не се учим на нищо от миналото. За първи път от 22 години изборите ги решиха не червените бабички, а младите хора – между 18 и 28 години, които нищо не помнят от комунистическото минало и които лесно повярваха, че властта на силовите структури е много по-добра алтернатива от властта на пременените в демократични костюми комунисти.
Отминалите избори са уникални и с това, че за първи път от 22 години поставиха цялата власт в държавата в ръцете на един-единствен човек. И не е толкова страшно това. Страшното е, че мнозинството от българския народ смята това за добро. Оттук нататък каквото и да се случи, никой няма да има смелостта да му се опълчи. Поне за още 45 години.
Публикувано от Майк Рам 
