Тази идея тръгна от Дарън Роуз – един от най- популярните блогъри в света. Той я нарича “Предизвикателството на 7-те връзки“ и неговата цел е всеки блогър, който го приеме, да направи една задълбочена инвентаризация на написаното в блога си дотук и да сподели връзки към 7 специални поста:
- Първият пост в блога
- Постът, който ми е доставил най-голямо удоволствие, докато го пиша
- Постът, който е предизвикал забележителна дискусия
- Пост в чужд блог, който бих искал да съм написал
- Най-полезният пост
- Пост, с чието заглавие се гордея най-много
- Пост, който бих искал повече хора да прочетат
По традиция, откакто блогвам, на рождения си ден си правя някаква равносметка, затова реших, че днес – денят, в който навършвам 42 години – е чудесен повод за една такава блогърска ретроспекция.
Трябва да ви кажа, че докато да идентифицираш първият пост в блога е проста работа, то другите условия се оказаха доста по-трудни и изпълнението на задачата ми отне много време и ровене из стари постове и статистики. Все пак, може би това е била и идеята – да се поразровя из блогърското си “творчество” и да си припомня някои наистина стойностни неща, които отново да представя на вашето внимание.
1. Първият пост. Той се казва просто “The Man on the Silver Mountain“ и представя моята идея за създаване на личен блог. Написан е на 22.06.2007 (което би трябвало да се смята за рожден ден на блога) и изобщо не съм си представял, че това ще стане най-популярният ми блог, а още по-малко, че ще се нареди сред най-популярните блогове у нас. Едно знам със сигурност – всичко това дължа на вас – и искрено ви благодаря!
2. Постът, който ми е доставил най-голямо удоволствие, докато го пиша. Това е един от първите постове, в които се опитах да направя равносметка на живота си дотук. Казва се “Честит рожден ден на мен!“ и е писан преди точно 3 години, малко след като бях взел решението да започна свой самостоятелен бизнес. Бях изпълнен с ентусиазъм вяра в себе си и непоклатим оптимизъм. Днес нещата изглеждат почти същите, само дето съм малко по-голям реалист и разбрах, че хубавите неща стават бавно. Но оптимизмът не ме е напуснал и все така изпитвам удоволствие да пиша в блога си!

Публикувано от Майк Рам 


Понеделник, 24.05.2010







