Известност, влияние, успех. Част 1 – Аз съм звезда!

вторник, 20 септември, 2011

Този пост се каня да го напиша сигурно от половин година. Колебах се толкова дълго, защото ми беше трудно да отделя тези три неща от заглавието, да ги осмисля и да разбера разликата между тях. А сигурен съм, че мнозина от вас също ги смятат за синоними.

Всичко започна с един пост на Събина, в който тя изброява успехите, които е постигнала преди 30 години. Когато аз бях на 30 години, си мислех, че съм постигнал някакъв успех с това, че работех любимата си професия, пътувах често до чужбина и имах прекрасно семейство. Хората около мен, обаче, започнаха да ми показват, че всичко това е нищо в сравнение с техните успехи и аз просто реших, че на мен ми е съдено да успея по-късно. Затова и в горния пост написах коментар с подобно звучене.

Ана пък много се учуди от това, коментирайки в друг пост, че в нейните очи съм бил толкова известен, че някои нейни познати искрено й завиждали за това, че сме приятели, сякаш се познава с някоя истинска поп-икона (Мадона беше цитирана там). Тук започнах да усещам разликата. Според Ана излиза, че щом си известен някъде, значи си постигнал голям успех. Според мен съвсем не е така. Успехът е нещо друго, за което ще пиша по-нататък, а известността е временна, преходна и винаги е сред някакъв ограничен кръг. Пък и с какво съм известен аз? Нито съм написал книга, нито съм спечелил “Х-фактор”, нито пък съм се оженил за някоя манекенка (и слава Богу!). Аз съм просто един блогър, който пише онова, което му дойде на ума.

А Нора беше писала, че в България няма известни блогъри.

Доказателство – питайте някой, който няма блог и Twitter, кой е Еленко. Това е като преследването на еднорози – знаеш, че ги има…. ама май само ти си го знаеш това.

Най-хубавото в цялата история е, че на Еленко не му пука и си съществува въпреки хората, които не са чували за него.

Това, последното, е наистина мъдро. Аз също се опитвам да съществувам въпреки онези, които не са чували за мен. А също така не знам и кой е Коко Динев, но мисля, е и той не страда от това.

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчна притча. Блокче шоколад

петък, 27 май, 2011

Една много сладка история, от която можем да си направим някои изводи за истинското приятелство. Източник: блогът на Паулу Коелю. Преводът от английски е мой.

Блокче шоколад

Две момчета ходели заедно на училище. Едното от тях имало лошия навик да изяжда тайно блокчето шоколад от чантата на своя приятел.

Един ден, обаче, се почувствало виновно за това, което причинявало на своя приятел, но нямало смелост да се извини директно, затова му написало писмо, в което си признавало греха:

“Аз крадях от твоя шоколад. Извинявай…”

Другото момче се усмихнало, докато го четяло и изпратило в отговор друго писмо:

“Не се притеснявай. Аз знаех, че си вземаш от шоколада. Затова го държах винаги на едно и също място в чантата си.”


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.


Седмичен блог дайджест – 17

вторник, 17 август, 2010

Въпреки че отсъствах през половината от отминалата седмица, не бях съвсем откъснат от събитията у нас и успявах да проследя интересните теми в българското блог-пространството. Нямах много време за пространни коментари, но все пак успях да ви подготвя един дайджест на най-интересните блог-постове. Приятно четене!

Понеделник, 09.08.2010

Седмицата започна с икономически публикации: Калоян Колев разкрива дилемата в отношението на Швейцария към Европейския съюз – дали да запази гордата си необвързаност с други организации и да запази икономическата си сила, или да влезе в съюза и да се превърне в негов солиден донор. Павел Янчев пък коментира съмнителната икономическа изгода от провеждането на големи спортни събития като олимпиадите:

Игрите остават пиковия момент на туристически интерес, а спортните съоръжения пустеят. Освен неосъществените прогнози за икономически бум, ефектите от Олимпийския урбанизъм водят до дълбоки и неизлечими процеси в градовете-домакини, а дебатът с местното население за всеки един е сведен до минимум.

Гафът на министър Божидар Димитров, нарекъл народа ни “шибан”, беше политическото събитие на предишната седмица. Коментари имаше много и все емоционални, затова и нито един от тях не влезе в предишното издание на дайджеста. Тази седмица попаднах на коментара на Христо Христов “Кой кого шибна и защо?“, който разглежда ситуацията от различни ъгли и без излишни емоции. Има над какво да помисли човек, като го прочете.

Поли Козарова разкрива 5 качества на българския бизнесмен, които му пречат да успява в маркетинга. Анализът е добър, но си мисля, че тези качества пречат не само на бизнесмените и не само в маркетинга. За съжаление, струва ми се, че това са дълбоко вкоренени в нашия национален манталитет мисловни модели и трудно бихме могли да ги променим изведнъж.

Пламен Петров споделя своите прозрения за истинските и неистинските приятели:

Истинските приятели ще ти кажат истината в очите. Даже ако от това те заболи. Защото истината е по-важна от красивата лъжа.
Неистинските ще ти казват само толкова, колкото да не си развалите отношенията.

Струва ми се, че изразът “неистински приятели” всъщност е оксиморон – такова животно нема! Един човек или ти е приятел (тоест истински), или не е. Няма средно положение.

Снимката на деня е от индийския храм Акшардам, наречен осмото чудо на света. Прочетете повече за него в блога “Разходка.ком”.

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 12

понеделник, 12 юли, 2010

Предлагам ви поредната доза качествена есенция от българската блогосфера. Приятно четене!

Неделя, 04.07.2010

The Independance Day. Едно време имаше напъни за големи тържества по повод националния празник на “новите братушки”, днес просто го отбелязваме с много снобско барбекю. Готиният материал идва отново от Радо Бимбалов, който разказва една невероятна история за български тарикат – емигрант в САЩ, измислил гениален начин да “прецака системата”.

Снимката на деня е от Николай Стойнов – един много оригинален графит, изрисуван на точното място: :-)

Понеделник, 05.07.2010

Събина Панайотова коментира въпроса дали блоговете са медии, повдигнат миналата седмица от “Капитал”, потвърждавайки моята теза, че подобен дебат е ненужен и безсмислен. Краткият й отговор е много красноречив:

Блоговете не са медии, осен тези от тях, които са.

Василена Вълчанова припомня казуса със зачестилите самоубийства в китайската фабрика Foxconn, разглежда коментарите на три от компаниите, които имат бизнес взаимоотношения с Foxconn – Apple, Dell и HP – и как те са отразени в медиите. В едната крайност попадат Apple, които демонстрират човечност и състрадателност и тяхното съобщение бива цитирано цялостно и разпространено масово, а в другата – HP, чието съобщение е мъгляво и изпълнено с класически корпоративни клишета, което довежда до почти пълното му игнориране от медиите и техните читатели. В крайна сметка, компанията оставя впечатлението, че не й пука, а от това страда нейния имидж.

Божидар Костов започна една интересна идея – да публикува позабравени народни (и авторски) приказки. Неочаквана идея от човек, който няма деца, но пък аз се изненадах приятно. За тези, които имат малки деца, вероятно ще бъде полезен източник на народна мъдрост. За пример ви предлагам приказката “Елица”, публикувана в понеделник.

Снимката на деня е от Свилен Милев – винил под микроскоп. Впечатляващо!

Прочетете остатъка от публикацията »


Истинските приятели

петък, 3 октомври, 2008

Кои са нашите истински приятели? Какво са те за нас и какво ги отличава от всички останали хора, с които общуваме?

Наскоро попаднах на една интересна статия, в която авторът се опитва да изведе някои отличителни качества на истинските приятели и да поразсъждава върху тях. Аз реших, че си струва човек да се замисли над тях и да се запита дали самият той ги притежава и проявява прямо своите приятели. Затова тук ви представям отличителните качества на истинските приятели в моя интерпретация и коментар:

1. Истинските приятели ни харесват такива, каквито сме и не се опитват да ни променят.

Всеки човек има някакви скрити или явни комплекси, нещо, което не харесва в себе си и което го тормози. Има и много хора, които не пропускат случая да ни “припомнят” за тези наши слабости и дори да ни се подиграят. Приятелите са тези, които ни вдъхват вяра с това, че ни приемат и харесват такива, каквито сме и дори да имаме някакъв явен недостатък (избухливост, пристрастеност към цигари или алкохол), те не се опитват да ни променят насила, а с тяхното доверие и разбиране ни дават силата и волята сами да направим решителната стъпка към промяната.

2. Истинските приятели зачитат нашите виждания и разбирания.

Като следствие от горното, истинският приятел уважава моето лично пространство (физическо и духовно) и независимо дали става въпрос за политически убеждения или религиозна вяра, той се отнася с респект към моя избор. Ценностите, които ни свързват, са много високи и не биха позволили нашето приятелство да бъде разрушено заради някои различия в разбиранията. Напротив, силното приятелство търси пътя към обединението въпреки различията. Те само обогатяват, а не накърняват приятелството.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers