Този пост се каня да го напиша сигурно от половин година. Колебах се толкова дълго, защото ми беше трудно да отделя тези три неща от заглавието, да ги осмисля и да разбера разликата между тях. А сигурен съм, че мнозина от вас също ги смятат за синоними.
Всичко започна с един пост на Събина, в който тя изброява успехите, които е постигнала преди 30 години. Когато аз бях на 30 години, си мислех, че съм постигнал някакъв успех с това, че работех любимата си професия, пътувах често до чужбина и имах прекрасно семейство. Хората около мен, обаче, започнаха да ми показват, че всичко това е нищо в сравнение с техните успехи и аз просто реших, че на мен ми е съдено да успея по-късно. Затова и в горния пост написах коментар с подобно звучене.
Ана пък много се учуди от това, коментирайки в друг пост, че в нейните очи съм бил толкова известен, че някои нейни познати искрено й завиждали за това, че сме приятели, сякаш се познава с някоя истинска поп-икона (Мадона беше цитирана там). Тук започнах да усещам разликата. Според Ана излиза, че щом си известен някъде, значи си постигнал голям успех. Според мен съвсем не е така. Успехът е нещо друго, за което ще пиша по-нататък, а известността е временна, преходна и винаги е сред някакъв ограничен кръг. Пък и с какво съм известен аз? Нито съм написал книга, нито съм спечелил “Х-фактор”, нито пък съм се оженил за някоя манекенка (и слава Богу!). Аз съм просто един блогър, който пише онова, което му дойде на ума.
А Нора беше писала, че в България няма известни блогъри.
Доказателство – питайте някой, който няма блог и Twitter, кой е Еленко. Това е като преследването на еднорози – знаеш, че ги има…. ама май само ти си го знаеш това.
Най-хубавото в цялата история е, че на Еленко не му пука и си съществува въпреки хората, които не са чували за него.
Това, последното, е наистина мъдро. Аз също се опитвам да съществувам въпреки онези, които не са чували за мен. А също така не знам и кой е Коко Динев, но мисля, е и той не страда от това.

Публикувано от Майк Рам 









