Снощи в Зала 1 на НДК се състоя благотворителен концерт, озаглавен “Приятелство без край“, в подкрепа на Гого Найденов – човекът с голямата усмивка, който страда от синдрома на Лу Гериг – коварна и засега нелечима болест. След концерта в Бургас, това е вторият такъв концерт, посветен на събирането на средства в негова подкрепа, а в същото време се провеждаше и още един – в който участваха само рок групи.
Присъствието на толкова много родни изпълнители и публика, която напълни НДК догоре, говори, че Гого Найденов е обичан от българите музикант и се радва на огромна любов и признателност. Трогнат съм, че толкова много музиканти от неговото поколение се включиха в тази инициатива, което говори, че добротата и съпричастността все още съществуват в сърцето на българина.
Изключително съм щастлив, че макар и по един такъв тъжен повод, се сбъдна и една моя мечта – да видя музиканти от различни стилове и поколения да излязат на една сцена и да пеят благотворително, обединени от една благородна кауза.
Преди време изнесох една презентация в Клуб “Спри и помисли!” за френската формация Les Enfoirés, в която участват най-популярните звезди на френската поп музика, които изнасят серия от благотворителни концерти всяка година, превърнали се днес в едно от най-значимите музикални събития във Франция. Тогава казах, че бих искал да видя същото нещо и в България, без да съм си представял, че мога да видя своята мечта реализирана в скоро време.
Публикувано от Майк Рам 
), у нас имаше един-единствен жанр в популярната музика – така наречената естрада. И колкото и лоши думи да се изговорят за онези времена, едно не може да се отрече – в онези времена също имаше талантливи музиканти, които правеха красиви песни и радваха душите ни. И ако има нещо, за което да съжаляваме, то е, че технологиите бяха аналогови и много чудесни песни днес събират праха върху ленти някъде в мазетата на Балкантон и БНТ и ще останат завинаги забравени за по-младите.
