The Man On The Silver Mountain

За първи път тази година успях да се организирам и да отида до Каварна за тазгодишния рок фестивал. Тръгнах на път с мисълта, че голямото събитие ще бъде концертът на Black Sabbath в състав Ronnie James Dio, Tony Iommi, Geezer Butler и Vinnie Appice, под търговската марка Heaven and Hell. Не се разочаровах, макар че Manowar поднесоха една наистина неочаквана, но пък много приятна изненада.

С музиката на Дио се запознах в края на 8-ми клас (1983 година), благодарение на Христо Станков, а “Heaven and Hell” беше един от първите рок албуми, които съм чул в живота си. Оттогава съм върл фен на музиката и поезията на малкия човек с големия глас и въпреки, че съм бил на концерт на група Dio и на Black Sabbath с Ози, новината, че старите динозаври са се събрали с Рони и Вини и че идват у нас, ме изпълни с див възторг и ме мотивира да предприема това пътуване до другия край на България.

За самия концерт се изписаха много неща вече. В пресата и в блогосферата има детайлни репортажи минута по минута как протече събитието. Аз мога да добавя само това, че това беше едно върховно изживяване за мене. Бандата беше във върхова форма въпреки пенсионната си възраст и изпълниха най-великите си парчета от албумите, които са правили заедно – “Heaven and Hell” (1980), “Mob Rules” (1981) и “Dehumanizer” (1992). Дио се раздаваше докрай и спечели завинаги сърцата на публиката. Неговото пеене винаги е било искрено и лишено от всякакъв фалш. Раздава се от цялата си душа и с това винаги успява да завладее публиката и да я накара да пее с него. Един от малкото музиканти, които дишат рок музика. Мой голям и вечен идол. Не случайно неговото име присъства в моя творчески псевдоним – Michael Dio Ramm.

Страшно съм щастлив, че бях там, макар и почти 30 години по-късно от времето, в което Black Sabbath бяха във върховата си форма, но за групи като тях с пълна сила важи поговорката “по-добре късно, отколкото никога”, защото вече не е ясно дали това събитие ще се повтори.

И, разбира се похвала и благодарности за организаторите на феста, както и за всички фенове, присъстващи на концерта. През цялото време бях с впечатлението, че съм на някакъв нашенски Woodstock – хора, радостни и усмихнати, пеещи любимите си песни, пийващи хладна бира и хапващи топли кебапчета. Добра организация, много добро озвучаване и осветление, и възторжена, но възпитана публика. Сигурен съм, че доста хора бяха попрекалили с алкохола, но нямаше никакви издънки и простотии – сякаш всички хора бяха братя и сестри, и единственото, което ги вълнуваше, беше да се потопят във вълшебния свят на музиката.

Long Live Rock’n'Roll!