Седмичен блог дайджест – 15

понеделник, 2 август, 2010

Свобода, креативност, успешни и неуспешни бизнес подходи, малко политика и много красота – това са темите на отминалата седмица, намерили място в този дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 26.07.2010

Това, че сме хора с ниско самочувствие, го знае вече всеки, но колко ниско е то наистина? Михаил Кенанов споделя резултатите от едно проучване, направено от Галъп, според което българите се поставят на 137-мо място от 155 държави! Да не говорим, че в Европа сме последни. Като го прочетох, се замислих дали наистина сме песимисти-негативисти и коя е причината за националното ни отчаяние? Дали не сме просто невежи и не знаем колко по-добре живеем от много други народи по света, или пък сме мрънкачи, които гледат да си изпросят някаква малка облага, представяйки се за много по-зле, отколкото в действителност са?… Последното го мисли и Михаил:

Просто е налице поредното доказателство, че в световен мащаб сме на челните места по мрънкане без причина. Пътищата ни не били като германските, плажовете не са като тайландските, данъците не са като в Монако, политиците не са като шведските, а престъпността ни е по висока от сингапурската. [...]

Но мрънкачите ни са ненадминати. Нямаме никаква трезва преценка, нито в сравнение със себе си от преди време, нито с околните. Само ни бива да гледаме в паницата на германци и американци, които са работили столетия, за да са там, където са сега. И да сме нещастни…

Като контрапункт Радислав Кондаков ни посочва един сайт, който измерва относителното ни лично богатство и ни поставя в уникална класация по доходи на всички хора по света. Оказа се, че аз, с моите скромни напоследък доходи съм на 798 204 822-ро място по богатство в света, което ме поставя сред най-богатите 13,3% от хората! Май наистина трябва да преосмислим националното си самочувствие!

Борил Богоев ни разкрива 10 тайни на разбиващия нетуъркинг. Не мисля, че са кой знае колко секретни тези тайни, но синтезират наистина най-важните неща, които човек трябва да знае, когато посещава публични събития и как да извлече най-голяма поза за себе си и за своя бизнес. В интерес на истината, открих, че спазвам почти всички съвети – явно за това съм толкова популярен по конференциите :-)

Някога, когато бях по-млад, четях много поезия (даже се опитвах и да рецитирам). Обичах красивите чувства, изказани с красиви думи. В блога “Позитивното” попаднах на стихотворението на Давид Овадия Аз вярвам в мълчаливата любов и отново се върнах в юношеството. Някои неща са наистина вечни. Прочетете го непременно!

Снимката на деня е от пътеписа на Стойчо Димитров от Дубровник. Имах мерак това лято да се разхода дотам, но плановете ми се промениха. Все пак, благодарение на снимките и разказа на Стойчо можем всичко да се потопим в атмосферата на този забележителен град.

Прочетете остатъка от публикацията »


Калиакра Рок Фест 2009. Ден трети – Dream Theater

четвъртък, 9 юли, 2009

Тодор Христов, Белчо Христов и Майк Рам на концерта на Dream Theater в Каварна

Концертът на Dream Theater беше изначалната мотивация да тръгна за Каварна въобще. Те ми бяха любима група още преди повече от 10 години, когато за тяхното съществуване знаехме една шепа хора. Тогава музиката им беше малко по-мелодична и по-лесна за смилане и албуми като “Images  and Words” и “Awake” бяха емблематични за тяхното изкуство. Последните им няколко албума започнаха да звучат все по-твърдо, което изисква повече внимание и старание, за да ги харесаш. Това бе и причината, поради която отидох на концерта с леко скептичното очакване, че може и да не ми хареса. Колко бях сбъркал!

Още предварително знаех, че Тодор Христов – популярен блогър и мой приятел – е голям техен фен и ще бъде на концерта, и бях много радостен да се видим там, а също и да се запозная на живо с неговия брат Белчо. Заедно изпитахме неописуемо удоволствие от музикалната вакханалия, на която бяхме свидетели тази вечер.

Прочетете остатъка от публикацията »


Калиакра Рок Фест 2009. Ден втори – Edguy, Blind Guardian, Scorpions

вторник, 7 юли, 2009

(снимка Metal Katehizis)

Вторият концертен ден на каварненския фестивал беше и нашата основна цел (както и на още много хиляди хора, повечето от които бяха дошли само за него). За съжаление, по някаква причина, нашата любима група Edguy беше изтеглена да свири в самото начало, а ние взехме, че закъсняхме, очаквайки, че концертът ще бъде открит от Blind Guardian. Докато се промушим да влезем (което стана относително бързо), бяхме изпуснали около 15 минути от концерта. След още 15-ина той взе, че свърши.

Не знам какво се беше объркало и защо смениха реда на излизане, както и защо оставиха толкова малко време за Edguy. На мен и на дъщеря ми Хермиона това е една от любимите ни групи и много се кефим на веселяшкия и мелодичен пауър метъл на Tobi, Jens и компания. Удоволствието трая толкова кратко, че даже не можахме да го осъзнаем.

Прочетете остатъка от публикацията »


Калиакра Рок Фест 2009. Ден нула – July Morning

петък, 3 юли, 2009

Майк Рам на Джулай Морнинг 2009July Morning е празник, който отдавна е надскочил първоначалния си замисъл и се е превърнал в явление само по себе си. Когато го посетих за първи път бях омаян от духа, който витаеше около Камен бряг – дух на свобода, на чистота и благородство. Днес, дали защото я нямаше магията на първия път, или защото идеята се беше комерсиализирала твърде много, изпитах леко разочарование.

За първи път в живота си предприехме риска на нощното пътуване, като даже успях да убедя цялото си семейство да тръгне с мен и така да предприемем приключението заедно. Със сигурност някои ще ме обвинят, че съм безотговорен баща, но мисля, че децата ми останаха доволни от видяното.

Моето семейство на Джулая

Пристигнахме около3:30 и все още беше много тъмно и студено, а поляната на Камен бряг беше осеяна с коли и кебапчийници. Нямаше нищо общо с хипарския си вид от преди две години, когато имаше само палатки и групички от рокери, пеещи стари рок химни с изкорубените си китари. Тази година търговците бяха завладели храма и продаваха скара и бира на всички. Във въздуха се носеше една особена миризма на чалга, която дори и музиката на Uriah Heep не можеше да заличи. Ние се сгушихме в едно одеяло и така изчакахме първите лъчи на невидимото все още слънце.

Прочетете остатъка от публикацията »


Оферта: ваше ревю на концерта на Queensryche тук

понеделник, 29 юни, 2009

Queensryche

За тези, които още не са разбрали – бащите на прогресивния метъл – Queensryche - ще свирят довечера в зала “Фестивална”. Представлението им ще бъде част от фестивала “Rock The Balkans”, в който ще участват Saga, Manga и Skre4, а хедлайнъри ще бъдат Limp Bizkit.

Понеже финансите ми поизтъняха (криза – какво да се прави!), а и останалите музиканти някак не са ми по вкуса, няма да мога да присъствам на концерта. Затова пък, предлагам място за изява на някой истински фен на групата, който има желание и талант да напише интересно ревю за концерта. Така че, ако отидете на концерта на Queensryche и имате какво да споделите с читателите на този блог – изпратете ми вашето ревю на адрес адрес .

Прочетете остатъка от публикацията »


Препоръчано четиво: Ако обичаш някого, дай му свобода

понеделник, 30 март, 2009

първи стъпкиАко обичаш някого, дай му свобода.

Така пееше Стинг в едноименната песен от първия си солов албум. Повлияна от нея, Деси Бошнакова ни споделя своите мисли за това колко е важно (и колко е трудно) да оставиш децата си да се развиват самостоятелно и да се въздържиш от изкушението да ги моделираш “по свой образ и подобие”. Познавам родители, които на всяка цена държат децата им да изминат техния път, да поемат тяхната професия и буквално да станат техни копия. Други пък, точно наопаки, тормозят децата си да изпълнят всички техни несбъднати мечти, опитвайки се да изградят “перфектната личност”, която те не са успели да станат.

В поста на Деси можете да научите част от биографията на Паулу Коелю, разказваща как неговите родители са влияели на избора му на професия, както и една мъдра мисл от сериала за Доктор Куин. Естествено, там можете да видите и клипа на Стинг “If You love Somebody – Set Them Free”.

Прочетете остатъка от публикацията »


Добре забравеното – юни-юли 2007: интелектуалци, началници и heavy metal

вторник, 22 юли, 2008

Писането в блог беше един експеримент, към който подходих доста плахо в началото, но много бързо се превърна в страст, на която се отдадох с огромно настървение и за кратко време се оказах автор и собственик на цели шест блога! Днес това отнема огромна част от времето ми, но за сметка на това пък ми носи огромно удоволствие.

Оказа се, че неусетно измина една година от началото на моята блогърска кариера, а аз даже забравих да го отпразнувам :-) Като се връщам назад, виждам, че е имало моменти, в които не съм знаел за какво да пиша, други, в които съм бил обзет от някаква силна емоция (и съм писал необмислени неща, да не кажа глупости), както и такива, в които съм постигнал малки върхове в словесното изкуство :-)

Гледам си писанията от миналата година и си мисля, че някои от тях наистина са стойностни, което ме изпълва с гордост (поне в собствените си очи). Затова реших, че би било добра идея да ви върна една година назад и да ви припомня някои от по-интересните си постове. Надявам се рубриката, която нарекох Добре забравеното, да ви хареса и да откриете нещо ценно сред по-старите ми публикации.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers