Традицията в нашето семейство повелява на Бъдни вечер да правим питка с един късмет – парата. След това – на Коледа или на Нова година правим баница с късмети. Тази година решихме баницата да я правим днес, но така се случи, че до последния момент не бяхме измислили късметите.
Досега използвахме един много ефективен метод – вземаме стари вестници и изрязваме части от заглавията на статиите или рекламите, които стават чудесни пожелания за баницата с късметите. Проблемът е, че четем все по-малко и по-малко вестници и днес се оказа, че нямаме никакъв подходящ източник на текстове. За щастие, още от сутринта се събудих с ново прозрение какви късмети да предложа за тазгодишната коледна баница. Явно толкова много съм мислил за тях, че са ми се явили в съня и може би точно заради това ми се струва, че са много яки.
Идеите ми дойдоха от стари комунистически лозунги, които скандирахме като ученици, както и от някои забележителни цитати на Тодор Живков и от популярни в миналото телевизионни предавания. Ето какви късмети си сложихме в баницата (още се пече и не сме ги теглили):
Учение и труд, жинзерадост и дръзновение. Като изключим произхода на това пожелание, то е едно от най-хубавите за всеки човек, особено втората му част.
Качество и ефективност. Това си го пожелах за мен. Искам през следващата година да постигна по-високо качество на услугите, които предлагам, за да имам и повече клиенти, а в същото време да го постигам с много по-малко усилия, за да имам повече време за себе си и за семейството си.
Дела, дела и само дела. Това по-скоро го считам за лоша прокоба, но ми се струва, че би било по-справедливо, ако не всички коледни пожелания са добри. Някой хора трябва да бачкат, за да изкарат пари за прехраната ни 
Вечна дружба. Това го сложих с идеята да се падне на голямата ми дъщеря, Елица, която е лудо влюбена в гаджето си.
Публикувано от Майк Рам 
