50-те най-велики монолози в киното

петък, 15 май, 2009

Тази подборка не е моя, а е дело на сайта film.com, но с малки изключения (на филми, които не съм гледал), мога спокойно да се подпиша под нея.

Да се направи подборка на най-великите монолози от киното определено е страхотна идея. Един силен текст, изпълнен от талантлив актьор – това винаги е запомняща се сцена, която силно въздейства силно на зрителя и в последствие се превръща в емблема на самия филм.

В този списък ще видите:

Чарли Чаплин - Великият диктаторЧарли Чаплин във финалната сцена наВеликия диктатор. Царят на нямото кино отново прави блестящо изпълнение в първия си филм с говор и демонстрира големия си талант.

The way of life can be free and beautiful, but we have lost the way. Greed has poisoned men’s souls, has barricaded the world with hate, has goose-stepped us into misery and bloodshed. We have developed speed, but we have shut ourselves in. Machinery that gives abundance has left us in want. Our knowledge as made us cynical; our cleverness, hard and unkind. We think too much and feel too little. More than machinery, we need humanity. More than cleverness, we need kindness and gentleness. Without these qualities, life will be violent and all will be lost.

Glengarry Glen Ross - Alec Baldwin - Brass BallsАлек Болдуин вGlengarry Glen Ross

Болдуин се появява в една кратка, но много впечатляваща роля. Неговото слово пред агентите на недвижими имоти с основание влезе в списъка на най-забележителните мотивационни речи. Груб и безцеремонен, той разрушава сладкото блаженство на посредствеността, в която са изпаднали героите на филма и ги изправя пред една неумолима реалност – или ще продадеш, или си вън.

You want to know what it takes to sell real estate? It takes BRASS BALLS to sell real estate.

Прочетете остатъка от публикацията »


Голямата… простотия

вторник, 24 март, 2009

Иван Вазов - "Под игото"Поредният голям вой се надигна вчера в националното ни уеб пространство покрай конкурса “Голямото четене“, организиран от БНТ. Националната телевизия не си взе поука от великата простотия с конкурса за най-велик българин, в който Левски бе сравняван със Стоичков, цар Калоян със Слави Трифонов, а Бойко Борисов с Лили Иванова, и за втори път организира същата безумна кампания, в която българинът с SMS-и трябваше да определи коя е любимата му книга.

Народната Ентелегенция пък опищя ефира като разбра, че на първо място се е класирал най-консервативния роман от последните сто и кусур години – “Под игото” на дядо Вазов. Казвам “консервативен”, защото е задължително четиво в училище от незапомнени времена, както и подгласниците му в първата половина на класацията.

Не разбирам само защо се вдигна такава голяма врява. Вие да не би да падате от Марс? Ами не гледате ли новините през последните месеци, не четете ли вестници и интернет? Какво има да ви учудва? За мен има две възможни обяснения и те са прости и разбираеми.

Прочетете остатъка от публикацията »


Конкурс за най-противен блогър

понеделник, 23 февруари, 2009

Награда за първенецаБалтазар Иванович, известен политически блогър и коментатор, е организирал един много интересен конкурс за най-противен блогър. Интересното е, че номинациите са много разнообразни и противоречиви, а някои са направо забавни. какво имам предвид, ще видите по-нататък.

Всъщност, категориите са три:

1. Най-противен блогър-политик

Тук можете да срещнете както имената на не особено долюбвани политици като Гергана Грънчарова – Паси и Ивайло Калфин, така и любимци на народа като Мартин Димитров, Мартин Заимов и Радан Кънев.

2. Най-противен политически блогър

Тази група е най-популярната. Тук са номинирани до болка познати ни лица, “професионални революционери”, борци за свобода и демокрация, прекарващи времето си предимно в организиране на протести и сваляне на правителства. Изборът за най-досаден политически блогър наистина е много тежък – Ангел Грънчаров, Бого Шопов, Иван Бедров, Комитата и даже самият автор на конкурса – Балтазар Иванович.

Прочетете остатъка от публикацията »


Топ 100 на българските блогове

понеделник, 29 октомври, 2007

Trophy… или “Барабар Петко с мъжете” :-)

Не стига, че преди няколко дни батковците от Google ме ощастливиха, повишавайки Page Rank-a на блога ми от 0 (нула) на 4, ами днес и Тодор Христов от alabala.org е публикувал доста амбициозната си, но пък доста качествена класация Топ 100 на българските блогове, в която скромния ви домакин от сребърната планина се е класирал на 74-то място, а по-сериозният ми блог Спри и помисли! е заел доста по-престижното 53-то място!

Не, че това веднага ме причислява към гилдията на “елитните” блогъри (чудя се кой ли измисли тази дума?), но все пак е повод за леко повдигане на самочувствието и добавяне на още една щипка гордост, че това, което пиша, си има своите читатели и може би пътят, който съм избрал, е правилен. Дано да е така.

Благодаря на всички читатели, коментатори и колеги блогъри. На всички агрегатори, трансформатори и колаборатори. На любителите на “праведната музика” и тънкия хумор, мъдреци и идиоти, киномани и графомани, металисти и чекисти, и “вся остальная непьющая сволочь” :-)

Както се казва: “Елате ми повече!:-)

Снимка: xenxen


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers