Скоростен нетуъркинг със Speed8

петък, 15 април, 2011

www.speed8.info

Снощи бях поканен на официалното откриване на дейността на една нова инициатива у нас – Speed8 – и участвах в първото демо на една от замислените активности – бизнес нетуъркинг. На мен лично, като човек, който обича да общува с другите, ми беше интересно и забавно – за много кратко време се запознах с хора с най-разнообразни професии – клиничен психолог, собственик на галерия, редактор в списание.

Оказва се, че общуването с хора с различни възгледи, интереси и професии може да бъде много продуктивно – дава ти много по-реалистичен поглед върху хората и възможност за генериране на най-разнообразни идеи.

Социално общуване от нов тип

Развиването и обогатяването на социалното общуване е и целта на организатора и създателя на това събитие – Райна Цветкова. Идеята е да можеш да се запознаеш с хора извън твоето обичайно обкръжение и за кратко време да успеете да обмените най-важната информация за себе си и да прецените дали се харесвате (за бизнес, за работа или за по-лична връзка). Вижте повече в интервюто, което тя даде на Пламен Петров в неговия блог Блогатство.com.

Според Райна има три специфични форми на такова общуване, които могат да спечелят от нейния модел на скоростно общуване:

  • срещи между мъже и жени, търсещи лични връзки (не задължително сексуални),
  • срещи между хора, търсещи бизнес контакти и идеи (професионален нетуъркинг) и
  • срещи между работодатели и кандидати за работа.

В момента Райна смята, че най-голям интерес ще има срещите за запознанства на мъже с жени (speed dating) и затова този тип срещи ще се провеждат всяка седмица, а срещите за бизнес контакти (speed networking) – веднъж месечно. Надявам се, че към тази инициатива ще проявят интерес и работодателите, така че и третия вид срещи да започнат да се провеждат съвсем скоро.

Срещите се провеждат в галерия Human Thinks – едно много приятно и предразполагащо към отпускане място. Програмата за следващите срещи можете да видите от тук, а записванията стават от страницата за контакти.

Подарък!

И понеже идеята ми се струва интересна, а Райна е не само член на Клуб Спри и помисли!”, а е и моя лична приятелка и аз искам да подкрепя нейното начинание, ви предлагам един подарък – ваучер за участие в среща! Няма значение в какъв тип среща ще участвате – ваучерът важи до 11.11.2011.

Как можете да го спечелите?

Просто напишете един коментар какво мислите за тази идея и защо бихте участвали в такава среща. Онзи коментар, който най-много ми хареса (сори, оценката ще е чисто субективна!) ще получи наградата. Срокът, в който ще очаквам вашите коментари е 08.05.2011 включително. Печелившият ще обявя на 09.05, така че да може още на 10-ти да участва в срещата, ако желае.

Надявам се, че идеята ще ви се стори интересна и на вас.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.


2010-та в случки и събития

неделя, 2 януари, 2011

Последните няколко седмици бяха вероятно най-тежките и мъчителни дни в живота ми. Не помня някога да съм боледувал толкова дълго (месец и половина) и толкова тежко и в същото време всички в семейството ми да са се чувствали зле. Това до голяма степен определи 2010 г. като една от най-трудните и неуспешни години в целия ми живот. Голяма част от начинанията ми завършиха с неуспех, много врати бяха затворени пред мен, а финансовото ми състояние се измерва с отрицателни числа.

Мислех, че няма никакъв смисъл да си правя подробна равносметка на изминалата година, вярвах, че е по-добре да я забравя напълно и да почна да мисля за новите неща, които ми предстоят и които се надявам да ми донесат успех. Но попаднах на новогодишното “самопризнание” на Анастасия Карнаух, в което видях толкова позитивизъм и оптимизъм, че чак ме досрамя – нима аз не мога да намеря поне няколко положителни случки от тази година, които да докажат, че животът все пак си е струвал? Как е възможно толкова много мои читатели и приятели да черпят вдъхновение и положителна енергия от мен, а аз да съм потънал в такава тежка депресия?

Реших, че трябва да си припомня отново всичко, което се случи през 2010-та и като се разрових из спомените си (а те повечето са документирани в блога), се оказа, че тя може би не беше чак толкова черна. Животът е шарен и нещата, които ни се случват, са и хубави, и лоши, и единствено от нас зависи кои ще оставим да надделеят в спомените и в съзнанието ни.

И така, годината не беше много добра, но сред онова, което се случи, имаше и добро, и лошо. Нека си я припомним, за да направим следващата по-добра!

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 11

понеделник, 5 юли, 2010

Критикуваха ме, че дайджестът ставал все по-дълъг и скучен. На мен всичко, което съм цитирал досега, ми е било интересно, но сякаш наистина става дългичък. Този път съм се опитал да пропусна някои публикации, за които прецених, че ще дойдат в повече, но повярвайте ми – никак не ми беше лесно! Очаквам вашето мнение в коментарите.

Неделя, 27.06.2010

Започвам полека да разбирам защо на американците седмицата им започва от неделя. В края на деня почивката почва да омръзва и хората започват да мислят за работа. Поне при блогърите сякаш е така – интересното започва да се появява в неделя вечер.

Стефан Русев е публикувал интересни разсъждения за това какво искат клиентите. Дали умеем да ги изслушваме и да разберем какви са техните желания, дали можем да ги удовлетворим и дали решаването на техните проблеми е нашата цели или просто искаме да ни се разкарат от главата. А клиентите всъщност искат нещо много просто:

Клиентите искат да ги пуснеш в едно огромно поле с краставици и те да могат сами да избират кои краставици да откъснат: къси, дълги, тънки, дебели, узрели, зелени и т.н.

Йордан Матеев пък показва данни от едно изследване, според което българите са на едно от последните места в света по самочувствие като преуспели хора, въпреки че България е значително по-напред от много други страни по доход на човек от населението. Авторът предлага своя трактовка на този факт, но среща доста сериозни възражения от коментаторите.

Понеделник, 28.06.2010

Един бърз въпрос: какво знаете за Албания? Признавам си, че аз почти нищо не знам за тази страна, освен че едно време служеше за наш национален ориентир, че не сме ние най-изостаналата държава в Европа, а това е Албания. Боян Димитров е публикувал в блога “Пътуване до…” един много интересен пътепис за тази балканска страна, изпълнен с любопитни подробности, които, вярвам, голяма част от вас не знаят. Снимката по-горе е от автора.

Даниела Соколова – LeeAnn пита дали сме се замисляли над въпроса: Какво ще се случи със семейството ми, ако се разболея от рак? и припомня, че ракът на гърдата е 100% лечим, ако се диагностицира навреме. Да, някои от нас ги мързи, други забравят, а трети си мислят, че точно на тях няма как да има се случи, но истината е, че нашето здраве и щастието в нашето семейство са изцяло в нашите ръце.

Прочетете остатъка от публикацията »


Причината за моята гениалност

сряда, 19 май, 2010

Бавното мислене е признак за много акъл – така е озаглавена статията, в която се разказва, че гениалните хора мислели бавно и се обяснява защо със съответните нАучни изследвания.

Аз винаги съм мислел бавно и ценните идеи са идвали в главата ми след много напъни. Това е карало много гора около мен – родители, учители, старшината в казармата и всичките ми началници – да си мислят, че съм бавноразвиващ се. А ето, че причината била съвсем друга – аз съм гениален! :-)

Откритието на д-р Юнг позволява да се обяснят още два необяснени досега факта, присъщи за големи таланти: запазването на детското любопитство до дълбока старост и балансирането на границата на лудостта.

Е, това си има и негативната страна – оказва се, че гениалността е трудно различима от лудостта, но при мен за щастие не са се проявявали (все още) явни признаци на шизофрения (освен, когато говоря с гласовете в главата си, но това май всеки го прави).

Гениалният мозък до последния си ден запазва детската си чистота, не губи детската си непосредственост. Второ, тази “гениална” аномалия на бялото вещество често се среща при хората с психични разстройства, най-вече при шизофрениците. Така е открито още едно доказателство за това, че гениалността е своеобразна болест.

Когато създадох Клуб “Спри и помисли!” имах идеята да спрем въртележката на живота и да помислим дали това, което правим, си струва времето и усилията, но вече започвам да се чудя дали това име не е израз на моята неспособност да мисля бързо. Или пък на моята гениалност! :-)

Да, може и да съм с психични отклонения, но пък се радвам, че има нещо, по което си приличаме с Айнщайн и с Чаплин. Друго си е да си бавномислещ! :-)


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Седмичен блог дайджест – 2

събота, 1 май, 2010

Идеята за седмичен блог дайджест получи добра подкрепа – много читатели ми се обадиха, че им харесва да представям така подбрана информация от интернет и това ме амбицира да продължа. Естествено, трябва да разчитате на моята преценка дали нещо си заслужава вниманието или не, но щом четете този блог, значи ми имате доверие, така че продължаваме!

Събота – 24.04.2010

31% от българите четат активно, а 25% никога не са отваряли книга, според изследване за читателските навици на българите, представено в блога Аз чета. Тенденцията към отдръпване на българина от книгата става все по-тревожна. Книгата все повече се превръща в луксозна стока за малцина ценители, а масовият вкус явно се насочва към по-лесносмилаемите форми. Тъжно.

Николай Слатински е написал интересна статия за “черните лебеди” – случайните събития, които никой не може да предвиди по пътя на логиката, но които имат огромно влияние върху нашия живот, понякога обръщайки го напълно наопаки. Идеята за това идва от книгата на Насим Никълъс Талеб “Черният лебед“, която и мен много ме впечатли и дори изнесох презентация за този тип случайни събития в Клуб “Спри и помисли!”.

Като продължение на темата за лебедите, Христо Блажев представя в своя блог “Книголандия” новата книга на Елизабет КостоваКрадци на лебеди“. Тя е американка, женена за българин и авторка на книгата “Историкът” – една оригинална трактовка на историята на граф Дракула. Освен това, Елизабет Костова е шеф на фондация за популяризиране на българската литература на запад. А Христо пък твърди, че новата й книга е също много хубава.

Борис Луканов представя книгата “Me, The Media, чиито автори твърдят, че се намираме в разгара на третата медийна революция, в която всеки се превръща в медия и създава своя лична марка и своя идентичност. Книгата се издава под Creative Commons лиценз и може да бъде четена и сваляна напълно законно по интернет.

Неделя – 25.04.2010

В неделя винаги активността е слаба и не можах да си харесам почти нищо от нашата блогосфера, освен албума със снимки от концерта на Haggard в Пловдив, публикуван в Metal Katehizis.

За сметка на това ви предлагам един пост от моя любим гуру Сет Годин, който се казва “Изпразнете библиотеката си” и е на английски. В него той благодари на всичките си читатели за това, че са купили негова книга и ни съветва да ги подарим или да ги заемем на някой друг, независимо дали това е най-новата му книга “Linchpin или някоя друга, която е променил с нещо живота ни. Всяка книга, твърди той, носи стойност, само ако бъде четена.

Идеите, които се разпространяват, печелят.

Това е неговото мото – нещо в което и аз вярвам безрезервно.

Прочетете остатъка от публикацията »


Приятелство без край – концертът в подкрепа на Гого Найденов

вторник, 27 април, 2010

Снощи в Зала 1 на НДК се състоя благотворителен концерт, озаглавен Приятелство без край, в подкрепа на Гого Найденов – човекът с голямата усмивка, който страда от синдрома на Лу Гериг – коварна и засега нелечима болест. След концерта в Бургас, това е вторият такъв концерт, посветен на събирането на средства в негова подкрепа, а в същото време се провеждаше и още един – в който участваха само рок групи.

Присъствието на толкова много родни изпълнители и публика, която напълни НДК догоре, говори, че Гого Найденов е обичан от българите музикант и се радва на огромна любов и признателност. Трогнат съм, че толкова много музиканти от неговото поколение се включиха в тази инициатива, което говори, че добротата и съпричастността все още съществуват в сърцето на българина.

Изключително съм щастлив, че макар и по един такъв тъжен повод, се сбъдна и една моя мечта – да видя музиканти от различни стилове и поколения да излязат на една сцена и да пеят благотворително, обединени от една благородна кауза.

Преди време изнесох една  презентация в Клуб “Спри и помисли!” за френската формация Les Enfoirés, в която участват най-популярните звезди на френската поп музика, които изнасят серия от благотворителни концерти всяка година, превърнали се днес в едно от най-значимите музикални събития във Франция. Тогава казах, че бих искал да видя същото нещо и в България, без да съм си представял, че мога да видя своята мечта реализирана в скоро време.

Прочетете остатъка от публикацията »


Blog Meme: Кой съм аз извън работата

петък, 26 февруари, 2010

Марио ме е поканил в поредната блог-игра с елементи на автобиография, а аз, както знаете, най-много обичам да разказвам за себе си, така че приех с огромно удоволствие (и типично себе си – с огромно закъснение :-) ). Темата този път е “Кой съм аз извън работата?“. Хубава тема, но за мен се оказа много трудна по простата причина, че все още ми е трудно да дефинирам каква точно ми е работата.

Преди време отговорът беше прост – работя във фирма еди-коя-си като еди-какъв-си и всичко е ясно. Днес работя за себе си и се занимавам с толкова много неща, че ми е трудно да ги опиша. Освен това, офисът ми е у дома, работното ми време е цялото денонощие, така че на практика няма ясна граница между работата и почивката. А когато работата ти доставя удоволствие, на практика въобще не работиш. :-)

Все пак, за да бъда коректен към играта, ще кажа, че официалната ми работа е консултант и лектор. Водя курсове по управление на проекти и корпоративен мениджмънт, давам консултации по кариерно развитие, разработвам разни уеб-проекти и се опитвам да пиша книги (които още не са издадени).

Прочетете остатъка от публикацията »


Похвално слово за TEDxBG

вторник, 12 януари, 2010

Понеже не гледам на себе си като на журналист, а и обичам да анализирам нещата след като е поутихнала емоцията около тях, реших да напиша своя пост за първата TED конференция у нас – TEDxBG – състояла се на 09.01.2010, с подобаващо закъснение. :-)

В това време се изписа много, особено в Twitter, появиха се огромно количество публикации в блогове, а даже и в пресата, така че ако някой от вас все още не е разбрал какво е TED и какво е TEDxBG – в края на този пост има много линкове, откъдето можете да придобиете достатъчно ясна представа.

Това, което искам да споделя, е моят анализ на събитието, моята оценка за неговата значимост за мен самия, а и за хората, които обичат да споделят своите идеи и да се вдъхновяват от идеите на другите. Не случайно мотото на конференцията е “Идеи, които си струва да разпространяваш“. Аз отдавна изповядвам убеждението, че идеите са огромно богатство, но те имат стойност само тогава, когато се реализират, а за да бъдат реализирани, те трябва да бъдат споделяни.

Снимка: brainpicker

TED е едно такова събитие – място, където се събират велики умове и споделят своите идеи сред други отворени умове, така вероятността тези идеи да попаднат на благодатна почва да бъде максимално голяма.

Няма да крия, че откакто започнах да гледам презентациите на TED по интернет, това промени живота ми и мисленето ми радикално. Регистрирах се като преводач на български и съм горд, че вече имам принос (макар и малък) като преводач и като редактор. Под влияние на TED създадох може би най-важното нещо в своя живот – Клуб “Спри и помисли!” – една микро-версия на голямото събитие. Въобще, споделянето на идеи се превърна в моя идея-фикс и в смисъл на моя живот.

Можете да си представите колко бях развълнуван, когато разбрах, че такова събитие, все пак ще се случи и у нас. Разбира се, на фона на онова, което става в Калифорния и в Индия, имах опасения, че в България няма да можем да достигнем това високо ниво, но от друга страна, някакво леко патриотично чувство ме караше да приемам и да прощавам грешките и недостатъците, които забелязах.

Затова и реших да напиша своя анализ в две части: една похвална и една критична. И започвам с похвалната, защото онова, на което бяхме свидетели миналата събота, беше нещо голямо и значимо. То показа, че сме част от големите събития, които движат света и че дори и да не сме толкова добри като най-великите, поне правим опит да ги настигнем.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers