Ето го и 41-вия блог дайджест. В него има статии за хората и за котките, за лилиите и за тръните, за екология и ГМО, за фанатизъм и прагматизъм, за икономика и раждаемост. Много шарено, много разнообразно – надявам се да ви бъде интересно. Приятно четене!
***
“Редакционната статия” на тазседмичния дайджест е от Лъчко от блога “Монологър”. Тя е озаглавена “Lilium Inter Spinas“, което означава “Лилията измежду тръните”. В нея авторът говори за това колко сме еднакви ние, хората, въпреки че изглеждаме различни, колко героични и жестоки могат да бъдат едни и същи хора, поставени в различни условия. За това, че мнозинството от хората са тъпи, но измежду тях съществуват единици, които са точно лилиите измежду тръните, които движат прогреса и културата на човечеството, и за това, че точно тези хора измежду нашите приятели и близки, дават смисъла на нашия живот.
Искаше ми се да цитирам нещо, но не можах да си избера нищо от авторовия текст. Целият текст е силен, въпреки че обикаля из много теми и на пръв поглед може да ви се стори повърхностен. Затова ще прекопирам неговия цитат от Тукидит, който много ме впечатли:
По-голямата част от хората са прекалено мързеливи, за да достигнат сами до истината; те се задоволяват с първото попаднало им авторитетно мнение.
Статията е много силна. Непременно я прочетете!
***
Сандо, блогуващия с пилци, ме спечели за втори пореден път с историята за музиканта Иван, за погубването на една любов и разрушаването на мечтите от детството. Историята може и да е малко променена, може и да има известна доза художествена измислица, но е много истинска и много тъжна. “Когато музиката свърши…“
***
Боян Юруков разсъждава над въпроса къде е моралът в технологиите – дали те сами по себе си за зло, което трябва да контролираме и дори да унищожим, ако прекрачат определени граници, или злото е в самите нас, хората, които водени от алчност или жажда за власт, прекрачваме моралните норми? В конкретния случай неговият поглед е насочен върху ГМО, но аз мисля, че този въпрос е поставян много отдавна (например с изобретяването на атомната бомба) и още тогава му е даден отговор.
Едва ли някой се съмнява, че проблемът не е в технологиите, а в хората. Проблемът е, че няма как да се контролираме ефективно. Кой ще контролира контролиращите и кой ще пази пазачите? – това са въпросите, които от далечни времена вълнуват философите и обществениците. И понеже никой не е намерил отговор, много по-лесното решение е да ограничим технологиите. Вижте цитата от Тукидит по-горе.
***
Иван Стамболов-Sulla е зачекнал темата за екологията в поста си “Зелен електрокар ме преследва” в типичния си иронично-саркастичен стил, но този път покрай хумора и заяждането с фанатизма на еко-активистите е вмъкнал и много сериозни аргументи защо един или друг (на пръв поглед) екологичен избор, на практика не е нито екологичен, нито ефективен. В крайна сметка, изводът за мен е в това, че няма единствено вярно, правилно или идеално решение на проблемите с използването на природните ресурси, нуждата ни от енергия и замърсяването на земята. Какъвто и подход да изберем, се налага да правим и компромиси. Успешното бъдеще на човечеството зависи от разумното балансиране на различни фактори и добре премерените компромиси. Ето това еко-фанатиците не могат (или не искат) да разберат.
***
Публикувано от Майк Рам 
