“Завладей българките” – простотия на квадрат, но само за ценители

събота, 18 февруари, 2012

Не се заблуждавайте от заглавието – уважавам изкуството да бориш простотията с простотия, защото е много трудно и изисква висока интелигентност. Смятам, че простака не може да бъде научен на нещо или превъзпитан. Единственият начин да общуваш с него е интелигентния сарказъм, който преекспонира неговата простотия. Да, може да звучи садистично, но пък ми доставя удоволствие. Точно затова на времето бях голям почитател на Ку-ку Бенд и техните ранни творения от предаванията “Ку-ку”, “Каналето” и “Хъшове”, преди Слави Трифонов да се превърне в институция, а неговите сценаристи да изгубят свежия си талант.

Писателят Адриан Лазаровски се е заел с нелеката задача да разрови простотията във всички сфери на нашето общество в книгата си Завладей българките, която пък е логическо продължение на предишната му книга “Завладей българите” (не че в тях има много логика, де :-) ) Книгата не претендира да е някакво шокиращо четиво, изваждащо на бял свят нечувани скандали. Напротив, това е невероятно весела книга, която преекспонирайки простотията около нас се опитва вероятно да ни покаже колко е безсмислено онова, което ни внушават медиите и политиците, и някак си подсъзнателно да ни подсети за всичко красиво и добро, което пропускаме да видим и усетим в живота си (а даже извънземните усещат!)

Прочетете остатъка от публикацията »


“Успехът и парите” на Джон Кехоу

неделя, 13 февруари, 2011

От много години чета книги, посветени на личностното и духовното усъвършенстване, книги за успешен бизнес и щастлив живот, и все се каня да споделя своите впечатления за тях, защото съм открил нещо ценно в някои от тях или пък съм преценил, че са безполезни за мен. Колебаех се по много причини. От една страна, всеки автор и всяка книга си имат вярна армия от почитатели и защитници и ако напиша нещо неприятно за тях, рискувам да ме налазят троловете. От друга страна, има книги, които ти въздействат на твърде дълбоко ниво и трудно могат да бъдат преразказани с думи прости. Но вече смятам, че е назрял момента да споделя впечатленията си и идеите си не толкова, за да убедя някого в тях, колкото сам да ги разбера по-добре. Книгата “Успехът и парите” на Джон Кехоу има късмета да бъде първата, която ще представя в рубриката си за рецензии на книги в този блог. Да, коментарът може би няма да е съвсем позитивен, но такъв й е бил късметът.

Като говорим за нехудожествена литература, книгите, които намирам за ценни, попадат в две основни категории. Има книги, които са пробуждащи и вдъхновяващи, те внушават интересни и оригинални идеи, неща, за които не сме се сещали да се замислим; книги, които разбутват душевния ни мир и може би подсъзнателно променят живота ни (за добро или за лошо) и ни повеждат по нови и неизследвани пътеки. Има и книги, които са чудесни наръчници – практически съветници как да направим едно или друго, за да постигнем някакъв успех в поставените цели. Те могат да бъдат посветени както на личностна промяна, така и на бизнес практики, с които да можем да постигнем по-добри резултати в работата, в бизнеса или в домакинството.

Книгата “Успехът и парите” на Джон Кехоу се опитва да влезе и в двете категории, но за съжаление не успява и двете си цели. Поне за мен е така.

Важно е да се отбележи, че тя е продължение на първия бестселър на автора “Подсъзнанието може всичко” – книга, която не съм чел, но успях да си набавя и съвсем скоро ще коригирам този пропуск. Все пак, за да не съм съвсем голословен, потърсих малко повече информация в Интернет и придобих някаква представа за нещата.

Има автори, които стигат до някакви оригинални прозрения, успяват да напишат една книга, в която да ги изложат, тя по някакъв начин успява да спечели сърцата на милиони читатели и постига световен успех. Хубаво, ама машината на бизнеса решава, че може да го издои още малко и започва да го притиска да пише още. Той, естествено, се изкушава и започва да преповтаря оригиналните си идеи многократно в поредица от последващи книги, които, за съжаление, в повечето случаи не предлагат нищо ново за читателя. “Успехът и парите” попада точно в тази категория.

Книгата е малка, а засяга много теми, като препуска между тях съвсем безразборно и ги разглежда съвсем повърхностно. Може би с първата си книга авторът е успял да си създаде верни последователи и следващите книги са предназначени само за тях. Като четох коментарите на неговите фенове, останах с впечатлението, че Кехоу е създател на нова религия и че посланието му е преди всичко духовно: настройте си мозъка на правилните вълни и подсъзнанието ще ви помогне да достигнете до духовна нирвана. В тази книга, обаче, посланието е съвсем материално: настройте си мозъка на любов към парите и те ще потекат към джоба ви като пълноводна река. Някак си не ми се връзва.

Прочетете остатъка от публикацията »


“Душа назаем” за свободно сваляне

сряда, 8 юли, 2009

Тихомир ДимитровТихомир Димитров е един невероятно талантлив български автор, доказал възможностите си с две издадени книги, от когото тепърва очакваме още интересни неща. Той е и активен блогър, като по този начин поддържа много тесен контакт със своите читатели, голяма част от които е успял да превърне и в свои приятели, между които скромно се нареждам и аз.

Миналата година излезе неговата книга “Душа назаем”, която прочетох с огромно удоволствие, и която ме провокира да организирам мини-конкурса За какво бихте продали душата си?. Книгата е малка и се чете много бързо и макар авторът често да я препоръчва като четиво за лятото (един вид леко и неангажиращо), тя неусетно поражда в главите ни много въпроси за нас самите, за ценностната ни система, за емоционалните ни изблици и глупостта ни да се поддаваме на лесни измами, както и за границите на нашия морал.

Сега Тишо предлага на своите интернет читатели електронна версия на книгата за безплатно сваляне от неговия сайт. Ако искате да прочетете един хубав български роман, възползвайте се от това предложение. Ако пък искате да имате хартиено копие с автограф от автора, което да можете да четете навсякъде, можете да си я поръчате от същото място.

Приятно четене! И пазете душите си!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


“Индия и Малкият Тибет” – една пъстра приказка от Вяра Тимчева

събота, 27 юни, 2009

Индия и Малкият Тибет - Вяра ТимчеваВ сряда, на 24.06 се състоя представянето на книгата “Индия и Малкият Тибет” от Вяра Тимчева, на което бях поканен от самата авторка. Оказа се, че тя била мой запален читател и седмица преди събитието ми беше изпратила лично писмо, в което се казваше следното:

Скъпи Майк,

Ти не ме познаваш, затова се извинявам, че ти говоря на “ти”. Позволявам си това, защото те увствам близък. Абнирана съм за твоя блог и с голямо удоволствие чета публикациите ти – понякога весели, друг път тъжни, но винаги предизвикващи емоции и будещи размисъл.

Пиша ти днес, за да те поканя на представянето на книгата ми “Индия и Малкият Тибет” [...] Много ще се радвам да присъстваш и ще бъда щастлива да се запозная с теб!

Е, как да не отиде човек след такава покана!

Признавам си, че за момент се поколебах, тъй като изведнъж изникнаха други ангажименти по същото време, но изобщо не съжалявам, че отидох на това представяне.

Вяра Тимчева се оказа млада жена с очарователна усмивка и бляскав поглед, която не само обича приключенията в неизвестното, но и има дар слово да разказва на аудиторията и да описва преживяното на хартия. Разказът й пред публиката в претъпканата зала беше много жив и емоционален и веднага усетих, че един човек, който така се вживява в това, което прави, със сигурност е произвел нещо стойностно.

Прочетете остатъка от публикацията »


Как върви търговията с души? Обявяване на наградените коментатори

понеделник, 5 януари, 2009

devilПреди месец бях поставил въпроса За какво бихте продали душата си? и обявих, че най-интересният коментар ще получи за награда книгата на Тихомир Димитров “Душа назаем”. Авторът толкова много се въодушеви от темата на поста и идеята за този мини-конкурс, че предложи още една бройка от книгата като втора награда, а в последствие добави още три книги, като специални награди-изненади (даже и аз не знам кои са те!).

За времето, което  оставих да мислите и да отговаряте на въпроса – цели 31 дни – се събраха десетки коментари, което за мен е знак, че темата ви е развълнувала. Трябва да си призная, обаче, че повечето отговори не ме удовлетвориха и ние с уважаемото жури изпитахме голяма трудност, докато изберем кои отговори да наградим.

Една голяма група от коментаторите са се взели твърде насериозно и се кълнат в качества, които искрено се съмнявам, че притежават, защото просто не са човешки, а ангелски. Едни се представят като светци и твърдят, че никога, ама абсолютно никога не биха си продали душата (което си е чисто лицемерие), а други се представят като герои, които биха извършили някакво престъпление в името на близките си хора. Трети пък са така потънали в своето отчаяние и безверие, че са готови да продадат душата си и за паница леща, само дето няма кой да им я купи.

За съжаление, в живота нещата не са като по филмите и книгите и всички тези героични клетви си остават само кухи пози, защото едва ли някога ще ти се случи да убиеш човек, който заплашва детето ти със смърт, но е много по-вероятно да подлееш вода на колега, който се стреми към същата позиция в службата, която преследваш и ти. Само дето второто някак си не ни изглежда толкова значимо и просто го игнорираме като “малък грях”. Аз пък мисля, че точно това са нещата, за които си продаваме душата всеки ден и които капка по капка я изсмукват от нас, но не всеки има смелостта да си ги признае.

Прочетете остатъка от публикацията »


Страстите и бесовете – част 3

сряда, 30 юли, 2008

След първите две части на тази рецензия, остават няколко заключителни думи, които искам да споделя с вас относно книгата на Ангел Грънчаров “Страстите и бесовете български”.

Може да се каже, че в началото тонът на книгата е доста по-смекчен, отколкото този на статиите, които Грънчаров публикува в блога си, и в този смисъл книгата е доста по-лесна за четене. В края, обаче, злобата му към “комунистите” и всички, които постоянно ги връщат на власт, гласувайки за БСП, ДПС, ГЕРБ, НДСВ или която и да е друга партия, различна от СДС и ДСБ, излиза извън всякакви рамки и потича като черна река от омраза, с което превръща четенето в истинско мъчение.

За съжаление, издателството “Изток-запад” си е свършило работата малко през пръсти и това се вижда както от допускането на груба правописна грешка на самата корица, така и от пълната липса на редакторска намеса, което е довело до накъсване на изреченията, объркване на мисълта и много досадни повторения. Самият автор твърди, че не е много добър в боравенето със словото и това определено си личи на много места.

Прочетете остатъка от публикацията »


Страстите и бесовете на Ангел Грънчаров – част 2

сряда, 23 юли, 2008

Продължавам своя опит за литературна критика на книгата на Ангел Грънчаров “Страстите и бесовете български”. Препоръчвам ви да прочетете и първата част на тази рецензия, още повече, че там се завихри остра полемика с автора, който, очевидно, не е доволен от начина, по който представям неговата личност. Въпреки това, ще довърша започнатото, защото тази книга е невероятен извор на теми, върху които си струва да се дискутира.

Първата част на книгата продължава с опит за възхвала на постиженията на България, с които ние, като народ би трябвало да се гордеем. Не става ясно защо авторът е избрал само периода на Третото българско царство, т. е. след Освобождението и преди Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Сякаш само тогава сме имали исторически поводи за гордост – нещо, на което специалистите по средновековна история със сигурност ще възразят.

Прави впечатление силното преклонение на автора пред личността и дейността на двамата български царе от династията Сакс-Кобург-Гота – Фердинанд I и Борис III. Читателят остава с впечатлението, че авторът е симпатизант на царската институция и царската династия, но малко по-късно се разбира презрението на г-н Грънчаров към последният представител на тази династия – цар Симеон II, заклеймен отново като… комунист, което за мнозина би изглеждало доста объркващо. Аз лично смятам, че е твърде несериозно да се раздават такива етикети на поразия, особено пък на хора с аристократично потекло.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers