Райна Цветкова спечели подаръка за 5000-ия коментар

събота, 30 юли, 2011

Както мнозина може вече да са забелязали, опитвам се да създам традиция да раздавам награда за всеки хиляден коментар в този блог и за щастие се получава. Този път печелившата е Райна Цветкова, а аз дори уцелих точния момент, в който се появи нейният коментар и успях да го регистрирам на снимка:

5000-ия коментар на Райна

Интересното е, че този път Райна целенасочено беше решила да спечели подаръка – автобиографичната книга на Антъни Кийдис “Белези” – и беше приложила “научно-изследователски” методи да уцели момента на 5000-ия коментар. Признавам, че не ми беше хрумвало, че е възможно да се броят коментарите, но пък не видях никаква измама в нейния подход. Напротив, възхитих се на нейната упоритост и постоянство и смятам, че наградата е напълно заслужена.

Райна и Майк с книгата “Белези”

С нея се видяхме на една от традиционните блогърски срещи, известни като #twitterbloggerbeer и с огромно удоволствие й връчих подаръка. Надявам се книгата да й хареса, а традицията да раздавам награди за всеки 1000 коментара ще продължи и ще се радвам все повече хора да се включват в дискусиите със свое мнение и идеи.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.


Prestigio Libretto PER5162BEN Ebook Reader – първи впечатления

събота, 28 май, 2011

Още от първия момент, когато се появиха четците за електронни книги (ebook readers) имам мерак да ги пробвам, но относително високата им и до днес цена винаги ме е възпирала да си купя такъв. За мой късмет, маркетинговият екип на ASBIS България ми предложи за тестване един от най-новите модели четци на марката Prestigio - Prestigio Libretto PER5162BEN, който успях да “разчопля” достатъчно дълго време и да придобия богати впечатления за неговите възможности и за четците на електронни книги изобщо.

Една от ключовите характеристики на четеца е E-Ink монитора, който не излъчва светлина, и аз бях малко притеснен в началото, тъй като не бях ползвал друг подобен уред, но трябва да призная, че бързо се свиква с него. Този тип монитори имат няколко особености: от една страна са нежни към очите и не ги уморяват при четене, поради факта, че не излъчват светлина, но от друга страна, “прелистването” на страници е свързано с много неприятно премигване, тъй като за да се изобрази следващата страница, първо е необходимо да се “зачисти” предишната. Друг недостатък на тази технология е, че при четене на по-слаба светлина, например от нощна лампа, текстът се вижда много трудно, дори по-трудно от страниците на хартиена книга. И не на последно място, въпреки че E-Ink мониторът черпи много малко енергия и така дава по-дълъг живот на батерията, той е един от факторите, които определят относително високата цена на целия четец.

Хубавото на този модел на Prestigio е, че поддържа кирилица и огромно богатство от електронни формати, така че запаленият читател може да чете на практика всякакви книги на различни езици, а паметта е достатъчна да качите почти цялата си електронна библиотека в него и да се отървете от носенето на тежки хартиени книги.

Много ми хареса и това, че четецът помни коя книга четете и докъде сте стигнали, така че след затваряне на калъфа и хиберниране, при следващото отваряне, отново сте там, докъдето сте стигнали. Има и меню “Последни действия”, където се съхраняват и последните книги, които сте чели, което е изключително удобно, ако четецът се ползва от повече хора. Ние с жена ми, например, четохме различни книги, но всеки един можеше да отиде в това меню и да избере книгата, която е чел, и тя се отваря точно там, докъдето си стигнал предишния път. Много удобно!

Прочетете остатъка от публикацията »


Подарък за автора на 5000-ия коментар в блога!

понеделник, 2 май, 2011

Обичам традициите, особено, когато са хубави и приятни. Преди време реших да давам подарък на един от вас, който напише юбилейния коментар и макар че пропуснах да го направя за 1000-ия, го направих за всеки следващ хиляден коментар. В момента в блога има регистрирани 4823 редовни коментара и смятам, че е време да обявя подаръка, който съм приготвил за автора на 5000-ия коментар.

Книгите, които подарявах, ги избирах случайно, докато едва днес установих, че всички са били биографични. Представяте ли си – наистина не бях забелязал тази тенденция:

Тези заглавия ме наведоха на мисълта, че и това може да се превърне в традиция, още повече, че в момента имам една чудесна автобиографична книга, която имах желание да подаря някому. Обичам да правя подаръци, а какъв по-добър повод за това от юбилейния, 5-хиляден коментар в блога!

И така: подаръкът е автобиографията на Антъни Кийдис “Белези”, за която писах съвсем наскоро в блога. Вярвам, че повечето от вас го познават като певецът на група Red Hot Chili Peppers, но малцина знаят подробности от неговия богат и изпълнен с превратности живот.

Книгата е интересна и поучителна и се надявам, че онзи, който я спечели, ще остане доволен.

И преди съм го казвал, но няма да ми омръзне да повтарям, че диалогът с вас – моите читатели – е най-голямото ми удовлетворение от блогването и подаряването на една книга е най-малкото, което мога да направя, за да се отблагодаря за това, че четете редовно блога и че ме подкрепяте.

Благодаря ви! Надявам се да продължим да споделяме заедно нещата от живота, които ни вълнуват.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.


В търсене на Ел Дорадо – разсъждения за киното, за социалните мрежи и за пиратството

сряда, 9 март, 2011

Признавам, че съм заклет кино-любител и че в търсене на забавление често посещавам родните торент-тракери, за да открия някой интересен филм. Като оставим за момент настрана темата за пиратството, ще открием, че торент сайтовете са една интересна социална мрежа, в която всеки регистриран потребител може да сподели мнението си за даден филм под формата на коментар и така да създаде дискусия, която би трябвало да даде полезна информация на непредубедения читател. Проблемът е, че това съвсем не се получава.

Когато попадна на някой не много известен филм, се сблъсквам със следния проблем: официалното описание е прекопирано от някой некадърен прес-рилийз, който не дава абсолютно никаква информация за филма, а коментарите се разделят точно на две категории в съотношение 50:50. Едните казват “Филмът е супер!”, а другите – “Филмът е голяма боза – не си губете времето!”. Когато попадна на такива оценки, обикновено се доверявам на едната половина коментатори и решавам да си изтегля филма и да го гледам. След това се оказва, че съм сбъркал. Трябвало е да се доверя на другата половина :-(

Такова беше преживяването ми и с филма “El Dorado” (или “В търсене на Ел Дорадо”), който е повода за написването на този пост. Филмът е мини-сериал в две части, като аз успях да изгледам първата, а за втората все още се колебая :-)

В него се разказва за търсачи на съкровища, които издирват легендарния град на инките Ел Дорадо, в който било събрано всичкото им злато и който и до днес не е открит. Вярно е, че имаше коментатори, които казваха, че филмът е много бледо копие на “Индиана Джоунс”, но друго си е човек да се убеди от първа ръка :-) В него си има всичко, което можете да очаквате – приключения, преследване, готин пич, хубава мацка, древни мистерии и загадки – всички клишета на класическата холивудска продукция. Обаче е много плосък. Много.

Прочетете остатъка от публикацията »


Подарък за автора на 4000-ия коментар!

вторник, 29 юни, 2010

За малко да забравя една добра традиция!

Обичам смисления диалог и много се радвам на вашите коментари в блога. Затова реших да отбелязвам всеки 1000 коментара с подарък за автора на юбилейния коментар. Не се сетих за хилядния, но за 2000-ия и за 3000-ия имаше награди. Днес в блога има 3896 коментара, така че остават малко повече от 100 до достигане на кръглото число 4000. Ще ми бъде много приятно да дам на някой от вас моя малък подарък в знак на голямата си благодарност.

Какъв е подаръкът?

Естествено, отново ще бъде книга. В дните, когато властта се бори срещу четящите хора, а автори и издатели обявиха война на своите читатели, ние, хората на мисълта и словото, продължаваме да четем и да купуваме книги, защото знаем цената на знанието.

Книгата-подарък е Автобиография на Марк Твен. Авторът разказва с пословичното си чувство за хумор истории от своя живот, изпълнени понякога с гневна критика към обществото или някои видни негови представители по онова време, а понякога с любов и нежност към близките си хора. Много човечна и приятна за четене книга!

Куриозното е, че попаднах на информация, според която Марк Твен не е разрешавал публикуването на личните си бележки в автобиография, докато не се навършат 100 години от смъртта му, което стана съвсем наскоро – през април тази година. А книгата е издадена у нас от издателство “Захарий Стоянов” още през 2008 година. Дали пък не са нарушени авторската воля и авторските права?

Ще се радвам, ако някой ни просветли по този въпрос, но така или иначе книгата е хубава и се надявам, че онзи, който я получи, ще я хареса. За сведение на всички тайни агенти – книгата съм я купил собственоръчно от книжарница и съм я платил със собствените си пари, така че нито сиренето, нито милионите на автора или на издателите му са пострадали.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


3000-ия коментар падна и Чарли Чаплин отпътува за Пловдив

събота, 28 ноември, 2009

Чарли Чаплин - Моята автобиографияТези дни се появи повече работа, а във времена на криза човек не може да си позволи лукса да изпусне добри финансови оферти. Това е и единствената причина, поради която изпаднах в “радио-мълчание”. В това време вие, обаче, продължавахте да четете и да коментирате, за което искрено ви благодаря!

Така неусетно се появи и 3000-ия коментар в блога, за който бях обявил поощрителна награда на неговия автор – книгата „Моята автобиография“ на Чарли Чаплин. Щастливият читател е Цвета Костова за коментара си под поста Защо пиша блог?:

Радвам се, че пишеш – за мен е удоволствие да чета не само това, което пишеш ти, а и коментарите към него. Повече гледни точки – по-разширен кръгозор, по-близо до истината.

Много добри думи – просто перфектния коментар за такава награда!

Книгата, разбира се, отпътува веднага за Пловдив, където живее Цвета, и даже е пристигнала успешно. Надявам се да й хареса и да открие интересни неща за себе си в биографията на този велик човек, а на всички вас пожелавам да продължавам да се срещаме на страниците на този блог и да ни бъде приятно!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Остават още 50 коментара!

неделя, 18 октомври, 2009

Чарли Чаплин - Моята автобиографияОще само 50 коментара остават, докато броят на публикуваните от вас коментари в този блог станат 3000. Както вече обявих, този, който напише 3000-ия коментар, ще получи подарък от мен – книгата „Моята автобиография“ на Чарли Чаплин.

С това искам да създам една хубава традиция и да изразя своята благодарност към вас за вашата активност и за споделеното мнение.

Днес много хора сравняват блогърите с медии. Това донякъде е така, благодарение на технологиите, които ни позволяват да споделяме мислите си свободно и да намираме читатели и почитатели в интернет пространството.

Но блогването е нещо много по-силно, защото от една страна всеки автор изразява собственото си лично мнение, което може да бъде погрешно или несигурно, но за сметка на това искрено, а някакъв текст, подготвен от неизвестен редактор и представен като абсолютната истина. От друга страна, насреща си имаме не някаква статистика за брой читатели или зрители, а истински, живи хора, които лично и конкретно критикуват или одобряват онова, което сме написали.

Това е невероятно силен коректив и в същото време стимул за писане на все по-стойностни и качествени материали. Ако не друго, за времето, през което съм блогър, съм се научил много по-ясно и по-точно да обяснявам мнението си, като в същото време съм се научил така да се изразявам, че да не унижавам човека срещу себе си и да запазвам неговото достойнство.

Надявам се, че нещата, за които пиша, също ви допадат и ако кривна в грешна посока, ще ме поправите веднага.

Благодаря ви!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Отново награда – за автора на 3000-ия коментар

четвъртък, 17 септември, 2009

Този блог се оказа учудващо популярен и в момента заема престижното 15 място в класацията на българските блогове – TopBlogLog. Разбира се, това не би се случило, ако не бяхте вие – читателите – които с интересните си коментари и активна позиция правите блога още по-интересен и жив.

Чарли Чаплин - Моята автобиографияЗатова, отново в знак на благодарност към вас, искам да продължа традицията и да обявя един подарък за човека, който ще напише 3000-ия коментар. В момента коментарите са към 2850, така че остава още съвсем малко. Разбира се, всякакви хейтърски и спамерски забележки ще бъдат грубо и безмилостно отстранявани. Само смислени и свързани с темата на всеки пост коментари ще бъдат публикувани (такава е била политиката ми и досега, и нямам причини да я променям).

Наградата отново е книга – “Моята автобиография” на Чарли Чаплин. Геният на киното разказва за своя изпълнен с превратности живот толкова интересно и увлекателно и човек разбира, че зад смешното лице на неговия герой много често се крие невероятна борба и обикновена човешка мъка. Книгата е страхотна и вярвам, че който я спечели, няма да съжалява.

Наградата за 2000-ия коментар беше книгата „Ozzy без цензура“, която бе спечелена от Неандерталеца Джо от блога Пещерата на неандерталеца.

Благодаря ви за доверието и активността! За мен е огромна чест, че ви има и удоволствие да общувам с вас!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Тактиките на руските спамъри

сряда, 16 септември, 2009

stop spam

Да си блогър е занимание приятно – пишеш за онова, което те вълнува и начесваш егото си и графоманските си страсти. Има си, обаче и лоши страни – ти си домакин на този блог и трябва да се грижиш за неговата чистота и благоприличен вид.

Хейтърите са една гляма напаст, но за щастие техните “послания” са лесно разграничими, а технологията предлага добри средства за тяхното ограничаване.

Спамърите, обаче, са по-деликатна работа. С течение на времето виждам, че стават все по-изобретателни и все по-нахални, а дори и най-последните средства за анти-спам защита не дават 100-процентова гаранция.

Филтрите против спамърските коментари обикновено поставят “съмнителните” в една специална папка. За съжаление, там понякога попадат и съвсем нормални коментари, което налага често да преглеждам спам-папката и да изваждам читавите коментари оттам. Напоследък, обаче, тази работа става все по-трудна, защото спамърите са овладели много хитри тактики, които често успяват да заблудят наивния блогър да подкупят неговото доверие.

За какво иде реч? Предлагам ви няколко цитата от коментари, които съм получавал лично, като повечето от тях са преведени от руски, като има и една малка част от английски. Опитал съм се да ги групирам няколко категории, според тактиката, която са приложили.
Прочетете остатъка от публикацията »


Голямото четене в блогърски коментари

сряда, 25 март, 2009

Иван ВазовФиналът на кампанията “Голямото четене” предизвика много коментари в българската блогосфера. Характерно за повечето от тях е така нареченият “втори акъл” на българина или, както гласи народната мъдрост – “подир дъжд качулка”.

Както в много други подобни мероприятия, българският “интелектуалец” хем не участва в тях и не се възползва от правото си на глас (защото е “над тези неща”), хем след това пише гневни статии или саркастични анализи за глупостта на българския народ. В това число влиза и моята скромна личност с вчерашната си публикация “Голямата простотия“.

Очевидно темата е важна за мнозина и затова предизвиква толкова много дискусии. Днес съм подбрал за вас някои от най-интересните (според мем) публикации в блог-пространството, посветени на този конкурс. За отбелязване е, че наред с критичните мнения, има и доста положителни – нещо, което много рядко се среща в нашето публично пространство, което само по себе си е феномен.

Ето и реакциите на блогърите, които особено ме впечатлиха:

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers