The Man On The Silver Mountain

Преди месец бях поставил въпроса За какво бихте продали душата си? и обявих, че най-интересният коментар ще получи за награда книгата на Тихомир Димитров “Душа назаем”. Авторът толкова много се въодушеви от темата на поста и идеята за този мини-конкурс, че предложи още една бройка от книгата като втора награда, а в последствие добави още три книги, като специални награди-изненади (даже и аз не знам кои са те!).

За времето, което  оставих да мислите и да отговаряте на въпроса – цели 31 дни – се събраха десетки коментари, което за мен е знак, че темата ви е развълнувала. Трябва да си призная, обаче, че повечето отговори не ме удовлетвориха и ние с уважаемото жури изпитахме голяма трудност, докато изберем кои отговори да наградим.

Една голяма група от коментаторите са се взели твърде насериозно и се кълнат в качества, които искрено се съмнявам, че притежават, защото просто не са човешки, а ангелски. Едни се представят като светци и твърдят, че никога, ама абсолютно никога не биха си продали душата (което си е чисто лицемерие), а други се представят като герои, които биха извършили някакво престъпление в името на близките си хора. Трети пък са така потънали в своето отчаяние и безверие, че са готови да продадат душата си и за паница леща, само дето няма кой да им я купи.

За съжаление, в живота нещата не са като по филмите и книгите и всички тези героични клетви си остават само кухи пози, защото едва ли някога ще ти се случи да убиеш човек, който заплашва детето ти със смърт, но е много по-вероятно да подлееш вода на колега, който се стреми към същата позиция в службата, която преследваш и ти. Само дето второто някак си не ни изглежда толкова значимо и просто го игнорираме като “малък грях”. Аз пък мисля, че точно това са нещата, за които си продаваме душата всеки ден и които капка по капка я изсмукват от нас, но не всеки има смелостта да си ги признае.

Прочетете остатъка от публикацията »

Наближават коледните празници и всички са обзети от приповдигнато настроение, а медиите са изпаднали в истерична веселост, заливайки ни с лигави реклами на ненужни продукти с цел да ни накарат да похарчим още и още пари.

За мен този мрачен зимен период е време на самовглъбяване и разсъждаване над малко по-сериозни въпроси. Например, срещу какво бих продал душата си. Идеята да ви поставя този въпрос дойде още през лятото, когато прочетох книгата на Тихомир Димитров “Душа назаем”. Там героите са поставени пред “по-лек” избор: да отдадат душата си на дявола назаем за една седмица. Ако “продажбата” ви се струва прекалено страшно престъпление пред моралните ви принципи, можете да представите въпроса и по този начин: какво би ви накарало да ги пристъпите дори веднъж, дори и само за една седмица?

Бихте ли извършили престъпление? Бихте ли убили или наранили човек? Бихте ли откраднали голяма сума пари? Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях? Слава, кариера, пари, власт? Или пък “по-благородна” кауза, като спасяването на човешки живот? Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?

За да стане по-интересно, реших да организирам мини-конкурс за коментар и както всеки конкурс, така и този, ще има и награда. Наградата, естествено, е книгата “Душа назаем”, осигурена от самия автор, а правилата на конкурса са прости: напишете вашия отговор на въпроса: “Какво би ме накарало да си продам душата на дявола?” като коментар на този пост или като пост във вашия собствен блог, ако имате такъв. Всички коментари ще се оценяват от компетентно жури в състав: Тихомир Димитров, Петър Стойков – Longanlon, и моя милост.

Прочетете остатъка от публикацията »