Позови меня тихо по имени. Концертът на Любэ в София – 19.05.2010

неделя, 23 май, 2010

Група Любэ съществува повече от 20 години и аз още си спомням времето, когато за първи път излязоха на сцената. Във времената на перестройка и търсене на пътя към демокрацията, група млади хора решиха да търсят пътя към ценностите. Търсеха нещо устойчиво, на което да се опрат и което да ги свързва здраво с почитателите. Откриха патриотизма, честността и смелостта, заложиха на традиционната руска любов към песента и силните стихове, и… спечелиха.

Днес, 20 години по-късно Любэ са име с голям авторитет, обичани от публиката не само в Русия, а и у нас. И то не заради руския патриотизъм, а заради красотата на песента.

Аз, като човек израснал във времена, в които руската песен се лееше безспир по радиото и телевизията, се научих да я обичам и да ценя широтата на руската душа и богатството на песенното многогласие. И напук на тъпия стремеж на родните псевдодемократи да унищожат достъпа на руската култура у нас (защото всичко руско според тях е комунистическо), аз съм щастлив, че все още имам възможност да се срещнем на живо с руски изпълнители и че почитателите на хубавата музика не са шепа “червени бабички”, а са интелигентни хора от всякаква възраст, които без проблем изпълват Зала 1 на НДК.

Любэ – “Солдат”

Признавам, че преди да посетя концерта бях чувал само няколко песни на групата и отидох съвсем непредубеден. Бях приятно изненадан не само от прекрасните песни и перфектното изпълнение, но и от невероятно доброто озвучаване и добре премерените пироефекти.

Прочетете остатъка от публикацията »


I’m The Man On The Silver Mountain – Концертът на Over The Rainbow в Каварна (05.09.2009)

вторник, 29 септември, 2009

Снимка: Metal Katehizis
Снимка: Metal Katehizis

I’m a wheel, I’m a wheel
I can roll, I can fell
and you can’t stop me turning.

‘Cause I’m the sun, I’m the sun
I can move, I can turn
But you’ll never stop me burning.

Едва ли има човек от моето поколение, за когото Rainbow да не са били любима група – символ на най-красивото и най-мелодичното в рока. Едва ли има някой, който да не знае поне един от десетките химни, които са създали Ritchie Blackmore и неговите колеги.

Когато разбрах, че група с името Over The Rainbow, в която членуват бивши музиканти от групата, ще изнесе концерт на площада в Каварна и ще пеят само песни на Rainbow, бях изпълнен с много силно желание да отида там, въпреки че вече бяхме ходили семейно на Калиакра Рок Фест два месеца преди това, а пътят от София до Каварна си е дълъг и уморителен. За щастие, семейната отпуска беше планирана за тогава, бяхме решили да я прекараме в пътуване из страната и се оказа, че няма никакви пречки да “отскочим” и до Каварна за това знаменателно събитие.

За съжаление, оказа се, че същите мисли са минали и през главите на още няколко хиляди души, така че като пристигнахме там, бяхме леко изненадани от огромната тълпа хора, щъкащи из площада, върволицата коли, задръстили улиците на града и безкрайното множество походни капанчета, предизвикващи струпването на още тълпи от хора и опушващи целия град на бира и кебапчета.

Оказа се, че градският площад на Каварна – едно много приятно място в “мирно време” – е изключително тесен и не е в състояние да побере хилядите фенове на група като Rainbow, нито пък да даде възможност на обикновените граждани да преминат през него. Това, че концертът беше на площада и че беше пълно с кебапчийници, създаваше наистина усещане за празник, но от друга страна тъпканицата беше ужасна и моето желание да заведа малката си дъщеря Цвети на рок-концерт, за да й покажа колко е готино, имаше донякъде обратен ефект, защото от голямата тълпа не можахме да се приближим достатъчно до сцената, за да виждаме и чуваме добре музикантите.

Това, обаче, бяха “бели кахъри”. Важното беше, че народът беше изпълнен със същото възторжено настроение, което изпълваше и мен, и се получи хубавия купон, който всички очаквахме.

Прочетете остатъка от публикацията »


Една добра и една лоша новина за българските рок фенове

сряда, 15 юли, 2009

(Снимка: Мetal Katehizis)

Добрата новина е, че (с)нежната кралица на метъла Tarja Turunen отново ще дойде на концерт у нас на 12.10.2009 като хедлайнер на фестивала “Arena Muzika 2009″. Явно е останала силно впечатлена от горещото посрещане, което й направихме при миналогодишното й посещение и е решила да повтори за всеобща наша радост.

Лошата новина е, че по всяка вероятност, берковският рок-фестивал “Беркрок”, превърнал се в традиционна сцена за младите български рок-музиканти и за някои стари рок-величия от световен мащаб, тази година няма да се състои. По неясни причини, общинският съвет в Берковица е решил да не отпусне средства за провеждането на фестивала и да наложи допълнителни ограничения върху провеждането му.

Прочетете остатъка от публикацията »


Оферта: ваше ревю на концерта на Queensryche тук

понеделник, 29 юни, 2009

Queensryche

За тези, които още не са разбрали – бащите на прогресивния метъл – Queensryche - ще свирят довечера в зала “Фестивална”. Представлението им ще бъде част от фестивала “Rock The Balkans”, в който ще участват Saga, Manga и Skre4, а хедлайнъри ще бъдат Limp Bizkit.

Понеже финансите ми поизтъняха (криза – какво да се прави!), а и останалите музиканти някак не са ми по вкуса, няма да мога да присъствам на концерта. Затова пък, предлагам място за изява на някой истински фен на групата, който има желание и талант да напише интересно ревю за концерта. Така че, ако отидете на концерта на Queensryche и имате какво да споделите с читателите на този блог – изпратете ми вашето ревю на адрес адрес .

Прочетете остатъка от публикацията »


The Man Of A Thousand Faces – концертът на Marillion в София (13.06.2009)

неделя, 28 юни, 2009

Marillion - Steve Hogarth

Този репортаж малко позакъсня, но, както се казва, по-добре късно, отколкото по-късно. (Имам един репортаж за концерта на Haggard от миналата година, който съвсем остаря, но може и него да го публикувам някой ден :-) )

Marillion бяха една от първите рок групи, които съм слушал в живота си. Когато на времето в казармата чух “Misplaced Childhood”, просто бях потресен – няма такава музика! Феновете на Marillion бяха отдадени и верни и музиката им беше символ и образец за качество, вдъхновение и перфекционизъм. Не случайно, когато разбрахме за раздялата с уникалния Fish, всички бяхме ужасени, а Marillion влязоха в списъка на групите с легендарни вокалисти, които ги изведоха до звездния педестал и после ги напуснаха, заедно с Genesis в миналото и Nightwish в днешно време.

Все още милиони фенове си задават въпроса дали това е същата група и кой период беше по-добър. Мисля, че въпросът е безсмислен. Това е групата! Steve Hogarth е с нея вече цели 20 години и това, което правят и са постигнали днес, безспорно се дължи както на неговия личен талант, така и на успешното сработване на всички членове на групата, което никак не е лесно за талантливи и виртуозни изпълнители като тях. Всичко останало е история…

Друг е въпросът дали днешната музика на Marillion е така добра, както онова, което правеха с Fish. Трудно ми е да отговоря. Хем е същата, хем е различна. Звученето, ритъмът на барабаните на Ian Mosley и солата на Steve Rothery са си същите, но музиката е по-различна. Струва ми се, че днес звучат по-лирично и по-меланхолично (поне на моменти). Не казвам, че е лошо, но изисква подходящо настроение.

Прочетете остатъка от публикацията »


Queensryche – американските войници идват отново в България

вторник, 12 май, 2009

Queensryche

Тази година е благодатна за феновете на прогресивната музика у нас – ще имаме възможността да видим двата големи колоса на този стил – Queensryche в София на фестивала Рock The Balkans и Dream Theater на Калиакра Рок Фест в Каварна.

Аз имах късмета да се запозная с творчеството на Queensryche в точното време и по най-добрия начин. Първият техен албум, който имах възможността да чуя, беше гениалния “Operation: Mindcrime”, който остана в ума и в сърцето ми завинаги и който съвсем катоегорично смятам за едно от най-важните рок произведения на всички времена.

За съжаление, въпреки световната популярност и милионните тиражи, критиката към американското общество в “Mindcrime” спечели на групата много врагове, които решиха, че момчетата трябва да бъдат наказани за липсата си на патриотизъм.

Прочетете остатъка от публикацията »


Jeff Scott Soto отново се раздаде в София

вторник, 14 април, 2009

Mike Ramm & Jeff Scott Soto

В събота вечерта, в малкия клуб Backstage малцината посетители имаха невероятното щастие да присъстват на поредния концерт на големия Джеф. Събитието беше част от международното му турне за представяне на новия му солов албум “Beautiful Mess“, но шоуто не беше ограничено само до новите песни, а беше традиционен за Jeff Scott Soto купон, изпълнен с много настроение и майтапи, с песни от различни периоди на кариерата му, както и много кавъри на чужди хитове, които той успява да пречупи през личния си уникален стил и да ги накара да зазвучат съвсем като негови.

Бандата, съставена от двама испанци и двама бразилци, беше на нужната висота за изнасянето на великолепно представление. Озвучаването беше перфектно, а музикантите подкрепяха леко пресипналия Jeff с чудесни бек вокали, с което музикалната картина придоби още по-красиви нюанси.

Прочетете остатъка от публикацията »


The Crimson Thunder удари и България! Концерът на Hammerfall в София – 10.04.2009

събота, 11 април, 2009

Hammerfall

Силите на доброто победиха колебанието в мен и в крайна сметка се сдобих с билети за шоуто на шведската бригада BloodBound, Sabaton и Hammerfall в зала “Универсиада” снощи.

След един дълъг ден, който посветих на първата в България SEO конференция, последва и дълга heavy metal нощ, която изцеди и последната капка енергия у мен, но пък не съжалявам нито за миг за взетото решение.

Естествено, нещата не тръгнаха перфектно от самото начало. Едва ли има смисъл да ви обяснявам, че концертът беше насрочен за 19:00 часа (и почна почти по това време), а ние в 20:00 все още се мъчехме да влезем в залата. В резултат изпуснахме почти цялото изпълнение на първата група – BloodBound. Успяхме да чуем само последната песен, която никак не беше зле и успя да подхрани интереса ми към тях, но за съжаление, поради типичната за нашенските промоутъри организация, само това беше от тях.

Sabaton

За щастие, за следващата група – Sabaton – вече се бяхме позиционирали, заредили с бира и безалкохолни (някои бяхме шофьори) и се отдадохме на удоволствието. Не бях слушал тази група преди това, но ми направи страхотно впечатление хъса, с който свиреха и пееха, а и публиката им отвърна с френетично аплодиране. Струваше ми се, че по-голямата част от публиката бяха фенове на Sabaton, отколкото на хедлайнърите от Hammerfall. Родната агитка беше и подкрепена от групи от братските балкански страни, които бяха даже облечени в символичните за групата бойни маскировъчни униформи.

Прочетете остатъка от публикацията »


Hammerfall и Jeff Scott Soto концертират в София тази седмица

сряда, 8 април, 2009

alternatetext

Тази седмица предлага две яки рок-събития: концертът на Hammerfall – едни от най-популярните пауър метъл групи в Еропа напоследък – и мега певецът Jeff Scott Soto, известен с любовта си към България, нашенските хубави момичета и домашно дестилираната ракия :-)

Hammerfall ще свирят в зала “Универсиада” в петък, 10 април, и ще бъдат подгрявани от Sabaton и Bloodbound (непознати за мен групи), което означава, че шоуто ще бъде дълго. Надявам се, че ще бъде и хубаво. Аз самият леко се колебая дали да ходя – първо, защото не познавам подгряващите групи и второ, защото на другия ден има още един концерт, а той повече ме привлича.

Jeff Scott Soto ще представи новия си албум в клуб Backstage в събота, 11 април. Внимание! на обявата на Eventim пише, че концертът започва от 23:00 часа, а на официалния сайт на Джеф пише, че началният час е 21:00. Аз мисля да избера по-ранния час, за да не стане някоя грешка.

Миналата година концертът му беше в клуб Black Box заедно с група Tempestt и беше невероятен! Тази година отново ще бъде в малък клуб, което обещава близко общуване с публиката (а може би и среща за снимки и автографи след концерта?) и много приятно преживяване. Джеф идва с нова банда, в която, обаче, ще видим двама наши познайници от Tempestt – барабаниста Edu и певеца B.J., който тук ще поеме ролята на втори китарист, клавирист и background вокалист.

Прочетете остатъка от публикацията »


I Walk Alone – концертът на Tarja Turunen в София (28.10.2008)

четвъртък, 30 октомври, 2008

Магия, приказка, феерия – това са част от думите, с които другите блогъри, присъствали на концерта, го описаха. Аз водих курс на другия ден и нямах възможност да напиша веднага своя репортаж, а днес вече има толкова много коментари, че каквото и да кажа, няма да бъде особено оригинално.

Все пак, традицията повелява щом съм бил на концерт, да разкажа и своите собствени впечатления, а те са великолепни, както и на всички останали фенове.

Изглежда, че не само промоутърите, а и самата изпълнителка, не бяха очаквали толкова много и толкова запалени почитатели. Останах възхитен от разнообразието от хора, дошли да чуят неземния й глас. Липсата на “старите рокери”, които сме свикнали да виждаме по всички концерти досега, беше осезаема. Явно настъпва нова прослойка (или ново поколение) от хора, които слушат по-съвременна музика и търсят контакта с любимите си изпълнители. И това е хубаво. Ние живяхме дълги години в изолация, но това не бива да е причина да продължаваме да се кефим на групи като Deep Purple и Judas Priest, които така и не сме успели да гледаме на живо, когато сме били по-млади, и да игнорираме тези, които са на върха на таланта и на славата си сега.

Представлението беше прекрасно – изкуството на Таря е една революционна комбинация от стилове, които привидно нямат нищо общо, но крайният продукт е невероятно красива и вдъхновяваща музика, а нейното лично сценично поведение е също странна, но въздействаща смесица от образите на достопочтена дама и развихрен металист. В резултат се получава истинска визуална и звукова феерия, която донесе максимално удоволствие на всички присъстващи в залата.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers