The Man On The Silver Mountain

Много обичам блогърски игри. Сигурно не за пръв път го казвам, най-вероятно ще продължа да го повтарям. Дали защото има много лични неща, които искам да споделя с вас, или просто съм изпуснал някои моменти в детството, когато си разменяхме лексикони – не знам, но когато попадна на нещо, което ме провокира да се върна назад в миналото и да споделя някой спомен с вас, не мога да се въздържа да не го направя.

Поредният лексикон, наречен Минутката на истината, открих при Аспарух. Въпросите, както казва той, са такива, които те напъват отвътре да им отговориш, но от друга страна, трябва доста да се поровиш в миналото, за да си спомниш някои подробности, а после още веднъж да премислиш дали наистина искаш да го разкажеш пред всички. Така че, отговарянето на тези въпроси ми отне доста повече от минутка, но пък ме подсети, че по някои от темите мога да напиша самостоятелни постове.

Какви са правилата? Копирате въпросите и отговаряте само с “да” и “не” – без всякакви коментари. Както казах, коментарите на някои от въпросите ще ги напиша отделно. Въпросника може да го попълни всеки – не е задължително да се посочват изрично следващите участници. На мен толкова ми хареса, че даже си позволих да заема и картинката от блога на Аспарух

Ето ги и въпросите с моите отговори. Тези, които намирам за по-интересни, съм ги удебелил.
Прочетете остатъка от публикацията »

От известно време ме тресе някаква носталгична вълна и често си намирам поводи да си спомня за детството и младежките си години. Дали не е от възрастта?

В последните седмици писах за една книга, която ме върна назад в миналото и ме накара да се замисля за политическите събития от последните 20 години, а почти по същото време попаднах и на една блог-игра сред англоезични програмисти, която пък ме върна в спомените ми за първите професионални стъпки, тръпката на съзиданието, гордостта от това, че си направил нещо (макар и проста реализация на сортиране по метода на мехурчето ), което работи и което не е съществувало досега.

Да, става въпрос за първите стъпки в програмирането – една професия, хоби и неувяхваща любов за всеки, който се е захванал с нея. Една магия, която постепенно се превръщаше в рутина и даже на моменти започваше да доскучава.

Та, вдъхновен от колегите оттатък океана, предлагам и на вас да си спомните началото и да отговорите на въпросите от лексикона. В играта може да участва всеки, който някога е наричал себе си “програмист”, но аз ще посоча накрая и някои конкретни имена, които изрично бих искал да се включат.

Въпросите са тези:

1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

А ето я и моята история:

Прочетете остатъка от публикацията »

Появи се нова игра тип лексикон в нашето блог-пространство. Много ми е странно как хора постоянно недоволстват срещу подобен тип анкети, но в крайна сметка пак участват в тях. Аз пък си мисля, че това е една от формите да споделим нещо важно за себе си, което може да се окаже важно и за другите.

Темата в конкретния случай е нещо, с което повечето от нас са се сблъсквали. Едва ли някой е толкова добре организиран и няма неща, за които не е успял да намери време, и които да не го тормозят само с факта, че стоят в списъка на несвършените задачи. Историята започва от един пост на Bulpete, в който той споделя задачите, които напоследък постоянно отлага и които му тежат като воденичен камък на врата. Предполагам, че от него тръгва всичко. После той предизвика Vira, а тя – мен. С което допуска фатална грешка

Близките ми хора знаят, че съм човек, който носи по 999 дини под една мишница и намирането на време за свършване на дълго отлагани задачи ми е един от основните проблеми. Ако трябва да напиша списък с всички неща, които трябва да свърша, а все отлагам, ще излезе цял роман. Да избера най-важните от тях и да ги опиша в един блог пост е изключително трудна задача, с която ще опитам да се справя сега.

Ето ги и моите несвършени задачи. Нещата, които отлагам от доста време.

Прочетете остатъка от публикацията »