Моят приятел Пламен Петров обяви в своя блог едно любопитно блог-предизвикателство: да напишем публикация по предварително зададено заглавие. С голям напън успях да се класирам за участие, тъй като местата са ограничени, а наградата (естествено!) е блогърска слава 
Понеже тези дни съм зает, а и го раздавам хитрец, изчаках всички участници да напишат своите материали, прочетох ги, мислих много и се включвам последен с нещо изцяло по-различно като стил. Някои писаха разкази, други спомени от детството, а аз ще ви разкажа за един филм.
Куриозното е, че в момента, в който заявих желание за участие в този “конкурс”, нямах никаква идея какво да пиша за лудите бабички, но веднага след това попаднах на филма “Annie’s Point“, който ми даде чудесен материал за този пост.
Филмът разказва за едно пътуване, в което много хора откриват себе си, благодарение на упоритостта и жизнеността на една възрастна жена. Бабичката Ани (страхотно изиграна от Betty White) тръгва на дълго пътешествие из страната, за да разпръсне праха на наскоро починалия си съпруг от тяхното любимо място на младини по повод 50-годишнината от тяхната сватба, като успява да убеди и младата си внучка Ела да я придружи в това опасно начинание. Казвам “опасно”, защото се оказва, че бабата има спешна нужда от операция по поставяне на сърдечен байпас, което наистина поставя живота й на карта.
Тя, обаче, се оказва доста смела и безотговорна, но за сметка на това жизнена и креативна старица, която не само че няма никакво намерение да умира, но и все още е изпълнена с невероятното желание да изстиска всичкото възможно удоволствие от този живот.
Публикувано от Майк Рам 
