Преди няколко седмици се сдобих с пълната колекция филми от поредицата “Star Wars” и с огромно удоволствие си ги изгледах в продължение на няколко вечери. Знам, за някои това е плоска история, родена от плитка философия и замаскирана с не много реалистични, но пък впечатляващи специални ефекти.
За мен това е приказка за пораснали деца. Върнах се в детството си с по-ранните епизоди, а по-късните ги гледах с окото на възрастен човек и родител с опит и пак във филмите открих въпроси, на които все още не мога да намеря отговор. Историята ме провокира не толкова с ефектите на “светещите пръчки” или на досадно дългите сцени на космически битки или надпревара с летателни апарати, колкото с политическите дилеми, които орденът на Джедаите не може да разреши и с драмата на младия Анакин, чиято любов е изяждаща и егоистична, а стремежът му към знания неусетно прелива в стремеж към власт.
Оказа се, че последният излязъл филм от поредицата – “Отмъщението на Ситите” не съм го гледал. Как съм го пропуснал и сам не знам, но като го гледах сега, установих, че по отношение на драмата именно той е най-добрият филм, правен досега от Джордж Лукас.
Публикувано от Майк Рам 
