музика « The Man On The Silver Mountain

Blog Meme: Кой съм аз извън работата

петък, 26 февруари, 2010

Марио ме е поканил в поредната блог-игра с елементи на автобиография, а аз, както знаете, най-много обичам да разказвам за себе си, така че приех с огромно удоволствие (и типично себе си – с огромно закъснение ). Темата този път е “Кой съм аз извън работата?“. Хубава тема, но за мен се оказа много трудна по простата причина, че все още ми е трудно да дефинирам каква точно ми е работата.

Преди време отговорът беше прост – работя във фирма еди-коя-си като еди-какъв-си и всичко е ясно. Днес работя за себе си и се занимавам с толкова много неща, че ми е трудно да ги опиша. Освен това, офисът ми е у дома, работното ми време е цялото денонощие, така че на практика няма ясна граница между работата и почивката. А когато работата ти доставя удоволствие, на практика въобще не работиш.

Все пак, за да бъда коректен към играта, ще кажа, че официалната ми работа е консултант и лектор. Водя курсове по управление на проекти и корпоративен мениджмънт, давам консултации по кариерно развитие, разработвам разни уеб-проекти и се опитвам да пиша книги (които още не са издадени).

Прочетете остатъка от публикацията »

10 Коментара | Блогове, Лични | С прикачен етикет: Клуб "Спри и помисли!", консултации, лекции, музика, презентации, работа, свободно време, собствен бизнес, хеви метъл, Ronnie James Dio | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Да изпратим една дълга година

вторник, 30 декември, 2008

fireworks

Последните дни на отминаващата година са отново обсебени от истерия – тази на равносметките (поне сред блоговете и медиите) – така, както дните преди седмица бяха белязани от истерията на масово пазаруване и поздравления за един празник, който с всяка изминала година все повече се отдалечава от религиозния си първообраз и се превръща в пиршество на консумацията.

Успях да се изолирам до голяма степен от масовата Коледна истерия, но “сърце юнашко не трай”, както е казал поетът, или с други думи, самолюбието ми е толкова голямо, че не бих могъл да се въздържа от възможността да направя първия годишен анализ на дейността си като блогър.

Прочетете остатъка от публикацията »

10 Коментара | Блогове, Лични | С прикачен етикет: блог, духовност, музика, равносметка, ретроспекция | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

That’s The Way That It Is

неделя, 7 септември, 2008

От няколко дни съм на вълна Uriah Heep и съм изпълнен с блаженство от красотата на тяхната музика. Аз съм върл техен почитател във всичките им инкарнации и тяхната музика успява винаги да събуди положителни мисли и чувства в мен. В днешно време песните им може и да звучат наивно за много хора, но пък са изпълнени с доброта и обич – нещо, което особено много липсва в отношенията ни с другите.

Предлагам ви няколко клипа на песни, които не са много популярни, но пък са хубави и аз много ги обичам. Те са поздрав към всички читатели на моя блог с пожелание за хубав неделен ден.

Uriah Heep – That’s The Way That It Is (или, казано на нашенски, това е положението)

Прочетете остатъка от публикацията »

4 Коментара | Лични, Музика | С прикачен етикет: видео, музика, Uriah Heep | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Можете да ми викате Ал

четвъртък, 31 юли, 2008

Много интересно впечатление ми прави как хората се обръщат към мен в коментарите към постовете. Според мен, навсякъде в живота, не само в интернет, има две правилни форми на обръщение. Ако човекът ти е близък, се обръщаш към него на малко име, например: “Иване”. Ако човекът не ти е толкова близък, се налага официално обръщение, което се състои от звание и фамилно име, например: “г-жо Петрова”, “д-р Стаматов” или “полковник Терзиев”.

Предполагам, че това има връзка са англоезичната традиция, където няма официална форма на личните местоимения във второ лице (както ние казваме “Вие”), а официалният тон се подразбира от формата на обръщението.

В интернет общуването (особено в блоговете и форумите), въпреки че огромна част от хората не се познават на живо, е прието използването на неофициален тон и обръщение на малко име. Точно поради това, много ме учудват коментатори, които се обръщат към мен на “Майк Рам”. Може би ги обърква това, че името ми е чуждоезично, пък е и псевдоним. Но така или иначе, правилният начин е или да ме наричат просто “Майк”, или “г-н Рам”. Не, че другото ме обижда, но някак си не е естествено. Ами ако се казвах Константин Макариополски? Пак ли така щяхте да се обръщате към мен? С пълното ми име? Ужас!

Прочетете остатъка от публикацията »

12 Коментара | Блогове, Лични, Музика | С прикачен етикет: блог, име, интернет, коментари, музика, обръщение, псевдоним, Paul Simon | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам