Днешният, 42-ри блог дайджест е посветен на мъдростите, на вглъбяването в себе си и търсенето на истинското “аз”, на онова, което ни прави щастливи. Този път има по-малко политика и повече размисли. Разбира се, има и много хумор и разкази за чудни пътешествия. Приятно четене!
***
Дайджестът започва с поста на Григор Гачев “Равносметка“, в който той говори за ненаситността и за онова, което ни прави щастливи:
Ненаситността е част от човешката природа. За много зло и за много добро… Но защо към различни неща? Защо някои са ненаситни в правенето на добри и красиви неща, а други – в трупането само за себе си? Къде е разликата?
В статията има интересни разсъждения за разликата между работа и хоби и дали трябва човек да превърне хобито си в работа, за да бъде щастлив. Аз мисля, че трябва да изпитва удоволствие и удовлетворение от това, с което се занимава, без значение от коя точно дейност му идват приходите.
***
Стефан Русев зачеква една важна тема в своя маркетинг блог – дали свалянето на цената винаги е оправдано, особено, когато е придружено от понижаване и на качеството на предлагания продукт? Не е ли по-добре да се продава на по-висока цена, но да се обясни на клиента, че тя е гаранция за високо качество? Аз лично смятам, че хората имат различни критерии и ценности и ако за едни качеството е най-важното нещо, то за други е цената, тъй като просто не могат да си позволят по-скъпия продукт или услуга. Важното е всеки търговец и производител да могат да преценят към кой тип клиенти да насочат своите продукти.
Аз, например, много се дразня от кварталния ни магазин за хранителни стоки, който продава отвратителни продукти, които направо не стават за ядене, но се гордее, че това са най-ниските възможни цени, но от друга страна все още карам кола на старо, защото не мога да си позволя нова. Дори за различните стоки, хората имат различни критерии.
***
В началото на месеца се проведе помпозна акция по почистване на боклука, оглавена от популярна телевизия и масово обсъждана в нета. Понеже съм голям противник на евтините ПР кампаннии, избрах няколко публикации, които съвпадат (донякъде) с моето разбиране какво трябва да се прави.
Пипилота Ментолка от блога “Патиланско царство” се е включила в почистването, но не защото видната тв водеща я е подтикнала, а защото просто си е изградила навика да не хвърля боклук и защото осъзнава важността на това да е чисто около местата, където живеем:
За съжаление, адски много хора не мислят като мен, а напротив. За това изхождам от презумпцията, че личният ни пример, всекидневният, е изключително важен. Днешният още повече. Ясно е, че този, който си мята плика с боклука през прозореца няма да дойде и да се включи в почистването. Почти сигурно е, че ще продължи да го прави. Но съм длъжна да покажа на дечурлята от блока, че има хора на които им пука, за да може и на тях да им запука.
Малко по-грубо се е изказала Пипи (или Све) от блога Вила Вилекула (да ме прощават, ама тези двата блога често ги бъркам 
) в статията си “Почистете си главите“:
Няма да почистим България за един ден, нито за седмица, нито за година или пък за десет.
Ако не си почистим собствените глави.
и още:
Защото проблемът с мръсотията е в главите ни.
Не е „държавата“ виновна, че живеем в кочина. Ние сме си виновни.
„Държавата“ не си хвърля фасовете по спирките, нито пък найлоновите торбички край пътя.
Някой трябваше да го каже: ние сме си направили боклука покрай блоковете и ние трябва да си го изчистим, вместо да мрънкаме и да се чудим кого да обвиним. Всъщност, има две групи: едни, които правят боклук и други, на които им пука. И май този въпрос няма да бъде разрешен, докато на всички не ни запука.
Петър Рашев е от хората, на които им пука и които притежават умението да увличат другите. Без много приказки той и шепа ентусиасти от неговия квартал са постигнали чудеса, като не само са събрали и изчистили боклуците, но и даже са успели да боядисат някои кошчета и да посадят дръвче! И както казва той – важно е да научим следващото поколение на грижа за околната среда, а това става само с личен пример.
Ваня пък се обръща към себе си и се пита откъде се появява толкова много боклук. И отговорите, които дава, са страшни: събираме (купуваме, подаряваме) страшно много безполезни вещи и все още отвсякъде ни затрупват с хартия – всякакви реклами и ненужни брошури, които захвърляме направо в коша за боклук (в добрия случай) или пък оставяме на произвола на вятъра (в лошия).
***
Прочетете остатъка от публикацията »
Отдавна се каня да започна една серия от размишления върху българските пословици и поговорки. Все по-често в някои от тях откривам скрит смисъл, който или ми е убягвал, или съзнателно е бил изкривяван от учителите ми в детството. В други пък откривам доста характерни за българина качества, които никак не харесвам, като стиснатост, дребнавост, пестеливост, стигаща до алчност. Поводът да започна да пиша за поговорките, които са ми направили впечатление, е провокацията от Марио Пешев, който ме покани да споделя мъдри мисли и цитати, формиращи личната ми философия.
Публикувано от Майк Рам 
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог 
Стивън Райт е американски комик. Божков има и 
