Седмичен блог-дайджест – 49

вторник, 13 декември, 2011

Напоследък се натрупаха страшно много интересни публикации, на които все не мога да обърна достатъчно внимание и да ги събера в дайджеста. Днес представям на вашето внимание всичко интересно, което съм запазил още от средата на ноември, но ви гарантирам, че е много добро и ще ви хареса. Другата седмица ще обобщя интересните блог публикации от декември в юбилейното 50-то издание на дайджеста и след това ще се срещнем отново в началото на Новата 2012 година.  Приятно четене!

***

Темата на това издание може да се каже, че е българската народопсихология. Много блогъри коментираха нашите национални черти, пречупени през призмата на обществените, професионалните и междусъседските взаимоотношения, а немалко хора коментираха (и оспориха) българската народна мъдрост, изразена в нашите пословици и поговорки. Ето за какво ставаше дума:

Йордан “JD” Хлебаров разсъждава над израза “Не си гледай само в краката“, който е точно обратното на нашата поговорка “Гледай си в краката”. С други думи, дилемата е дали да оставиш въображението си и мечтите си да се развихрят, или да бъдеш реалист и да гледаш да не паднеш на земята. Много ми харесва заключението на Йордан:

Хлапето в мен гледа напред, поотрасналото хлапе в мен си гледа в краката. Но да си гледаш в краката не значи, че не вдигаш поглед постоянно и не гледаш напред. Напротив. Именно комбинацията от двете те движи напред – веднъж да гледаш да не се препънеш и да паднеш; веднъж да знаеш накъде отиваш.

Владимир Кабрански (krizt) пък разсъждава над друга популярна поговорка – да изоставиш питомното и да гониш дивото. Това, което ми харесва в българските поговорки, е, че в тях винаги можеш да намериш материал за разсъждение и че всеки открива нещо за себе си, макар и това за всеки да е различно. Ето един цитат от поста на Владимир, който си харесах:

Беззащитната овчица не я интересува, че я доят, стрижат и колят, а се прибира безропотно в кошарата. Не иска свободата, защото тя я плаши. Извън кошарата е страшното диво, а вътре е „прекрасното“ питомно. За опитомените хора е същото.

***

Две публикации, които разглеждат поведението на българина в обществото и се опитват да разберат кое провокира простотията ни да излезе наяве. Марио Пешев коментира поведението на нашенеца в поста си Българската народопсихология на улицата, а Божидар Божанов предизвиква самото понятие за общество в съзнанието на българина. Ето един цитат от поста на Марио:

Излизаме сутрин. Съседите си крещим по стълбите заради тропане, ремонт, бебе. Навън хората сме намръщени и се разминават злобно. Качваме се в рейса, където има бутане и псуване, или в колата, докато по улиците се засичаме, ругаем и си показваме различни комбинации от пръсти. В работата шефът е комплексар, защото до скоро е бил на нашето равнище и иска да ни тъпче, за да не заемем мястото му, защото така може да изплати ипотеката. Влизаме да плащаме сметки, където чакаме 3 часа администрацията да си изиграе пасианса, преди да им платим пари, от които им плащат заплатите. В магазина ни гледат на криво и ни крещят, когато питаме къде се намира някой рафт. Отвън ни чакат просяците, които се нареждат в колона по един. Излизаме вечерта, където сервитьорката се държи троснато и неадекватно. Прибираме се и осъзнаваме, че остават 60лв до края на месеца, както и още 20 дни преди заплата.

Болезнено, но вярно.

Прочетете остатъка от публикацията »


Месечен блог дайджест – декември 2010. Част 1 (32-ро издание)

сряда, 29 декември, 2010

Вече цял месец боледувам и в кратките мигове на просветление, когато грипът ме поотпускаше, успях да проведа един семинар и да подготвя още един за новата година. За съжаление, през целия месец не можах да намеря време да публикувам редовните седмични дайджести. Събирах много материали, но с времето започнаха да губят актуалност и ги затрих. Останаха само няколко публикации, които задържаха вниманието ми и реших да ги споделя с вас точно преди края на годината – и без това тези дни освен честитки и пожелания за успехи няма почти нищо друго в блогосферата :-)

Не знам за в бъдеще дали ще успявам да поддържам огъня всяка седмица или пък ще премина на по-големи интервали, например да издавам дайджеста веднъж месечно – времето ще покаже. Надявам се в коментари към този пост да ми подскажете дали одобрявате този формат или предпочитате седмичния. Приятно четене!

***

Винаги съм бил трън в очите на компанията заради това, че пуша и винаги съм се възмущавал от безкрайните примери на липса на всякаква толерантност и разбиране в двата враждуващи лагера – на пушачите и на непушачите – затова много харесах подхода на Ваньо Каменов от блога NicoFree и съм горещ негов почитател. Не знам дали под негово влияние или поради физическата невъзможност да пуша, но вече и аз мога да се похваля, че от началото на декември не съм запалвал цигара. Това едва ли ще угаси фанатизма и омразата на непушачите към различните от тях, но аз приемам за своя кауза да посочвам Ваньо като един светъл пример за човек, който разбира проблемите на пушещите и който напълно добронамерено се опитва да им помогне. Това, което най-много ми хареса този месец от неговия блог е публикацията “Спиране на цигарите с мислещи шапки“, в която той прилага метода на 6-те мислещи шапки на Едуард де Боно за мотивиране пушачите за отказване на цигарите. Много е оригинално, а мисля, че ще бъде и ефективно!

***

Тодор Христов създаде през 2010 г. доста успешната онлайн книжарница NovaVizia.net, специализирана в полезни за бизнеса и личностното развитие книги и сега, в края на годината представя своята класация на Най-добрите бизнес книги за 2010 г. Споделям мнението му за голяма част от заглавията, тъй като съм ги чел, така че му се доверявам и за останалите. Винаги съм смятал, че добрата книга е отличен подарък, който можем да направим на себе си или на свой близък, а какъв по-добър повод от Новата година и какво по-добро заглавие от тези, които са попаднали в класацията? Пожелавам успех на всички, които се захващат с нов бизнес през новата година, успех и на интернет книжарницата NovaVizia.net с пожеланието догодина да предложат и афилиейт програма, в която да могат да участват и блогъри! :-)

***

Стефан Русев пък е предприел една друга похвална инициатива, наречена “Предай нататък“. Вдъхновен от книгата “Лидерът, който нямаше титла” на Робин Шарма, Стефан обяви, че ще я подари на някой от своите читатели, който обещае да направи същото след като я прочете. Идеята е книгата да обикаля от човек на човек и така колкото може повече хора да попият от нейните идеи. Надявам се спечелилият Евгени Йорданов да продължи идеята. Ще следим за това в неговия блог.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers