The Man On The Silver Mountain

Да дариш щастие някому е може би най-добрият начин да бъдеш самия ти щастлив. Да видиш радостта в очите на другите винаги създава радост и в твоята душа. Ето няколко прости неща, които можем да направим, за да дарим малко щастие на хората около нас, на тези, които обичаме. (Идеята заимствах от Лео Бабаута. При него можете да намерите още.)

1. Усмихнете се! И още веднъж!
2. Помогнете им да пренесат нещо тежко.
3. Обадете им се без повод – просто да попитате как са.
4. Поднесете им цветя.
5. Сгответе нещо вкусно. (Ако сте мъж, скаран с готвенето, не е толкова важно дали ще излезе вкусно – важен е жестът.)
6. Разкажете смешен виц.
7. Почистете и подредете.
8. Кажете “Обичам те!” без специален повод.
9. Подарете им хубава книга.
10. Похвалете ги публично.
11. Изслушайте ги.
12. Простете им, когато са сгрешили.
13. Прегърнете ги.
14. Изпийте едно кафе заедно.
15. Отидете заедно на кино.
16. Помълчете заедно.
17. Покажете, че се гордеете с тях.
18. Бъдете насреща, когато се нуждаят от вас.
19. Обичайте ги. Постоянно и безкористно.
20. Бъдете самите вие щастливи и излъчвайте щастие.

Можете да добавите и ваши идеи. Ще се радвам, ако се включите с коментари.

Щастлив уикенд!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Една интересна мисъл, до която достигнах през блога на Раджеш Сети.

Хората са създадени да бъдат обичани, а предметите – да бъдат използвани. За съжаление в живота често се случва точно обратното – хората са използвани, а предметите – обичани.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Животът, казват, бил това, което се случва, докато си правим разни планове. Истината е, че и смъртта изглежда по същия начин. Идва в момент, когато най-малко я очакваш – студена, неумолима и безкомпромисна. И тогава разбираш колко си малък и безпомощен пред нея и колко безсмислени са всички твои планове.

Смъртта е единственото сигурно нещо в живота. Тя е страшна, защото е непобедима. Може би не толкова страшна за този, който умира, защото той сигурно отива на едно по-спокойно място, колкото за тези, които остават живи и трябва да продължат живота си сами. Човешкият ум е странно устроен – улисан в ежедневни задачи забравя за смъртта и това може би е добре, защото е свободен да мисли за живота, но когато смъртта ни навести, шокът е ужасен.

В един мързелив съботен следобед сърцето на майка ми спря да бие. Баща ми, блажено излегнал се пред телевизора, предаващ поредния футболен мач, изведнъж се сблъсква с ужасната реалност – жената, с която 40 години е делил всичко в живота, го е напуснала за секунди. Единственото, което е успяла да промълви, преди животът да се изплъзне от тялото й, е “Велко, умирам!”.

В същия момент аз кротко си пия кафето пред глуповат сериал по телевизора. Минути по-късно чувам несвързаната реч на баща си по телефона и единственото, което успявам да осмисля, са думите “Няма пулс… сърцето й не бие!“

Прочетете остатъка от публикацията »

Попадна ми една серия от мъдри мисли, озаглавена “Нещата, които научих”. За някои това са тривиални факти от живота, но за други са свързани с болезнени изживявания. Реших да ги публикувам тук по малко, за да можете да ги осмислите постепенно. Голяма доза мъдрост наведнъж може да се окаже твърде трудна за преглъщане.

• Научих, че не можеш да накараш някого да те обича. Единственото, което можеш да направиш, е да станеш човек, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другите.
• Научих, че независимо колко ми пука на мен, на други въобще не им пука.
• Научих, че изграждането на доверие отнема години, а разрушаването му става за секунди.
• Научих, че в живота не е важно какво имаш, а на кого можеш да разчиташ.
• Научих, че можеш да разчиташ на чара си около 15 минути. След това е добре да знаеш нещо.

Втората част от серията “Нещата, които научих” можете да прочетете тук.