Добри думи за добри хора: Варненско обслужване

сряда, 31 март, 2010

Преди няколко дни бяхме с мои колеги във Варна, където проведохме едно двудневно обучение на потребителите на продукта “CadIS” и даже успяхме да организираме първата сбирка на Клуб “Спри и помисли!” във Варна. Това, което наистина ни порази, беше невероятното обслужване, което получихме както в хотела, в който бяхме настанени, така и в ресторанта, в който вечеряхме. За тези хора са моите добри думи.

Тъй като ни трябваше учебна зала за обучението, търсихме хотел, който да предлага такава, подходяща за нашите цели и на прилична цена. Мястото, което открихме, бе хотел “Импала”, който не само ни предложи зала за провеждане на обучението, но и ни осигури удобен и комфортен подслон. Ще кажете – голяма работа – хотели бол! Така е, но онова, което ни остави най-силно впечатление, беше желанието на всички да ни обслужат максимално добре и да задоволят всичките ни нужди – както в работата, така и в почивката.

Хотелът е малък и по това време няма много посетители, поради което ресторантът му работи само на закуска, но пък за сметка на това, закуската ти я сервират, а не се мотаеш на шведска маса. Освен това, хотелът предлага доставка на храна от различни заведения и когато лично управителят ни каза:

Само кажете какво ви се яде и веднага ще го поръчаме за вас!

се почувствахме истински поласкани.

Прочетете остатъка от публикацията »


Банка ДСК – прояви на професионализъм

понеделник, 19 май, 2008

Преди време бях написал един пост за обслужването на клиентите в Банка ДСК, който придоби огромна популярност – може би поради това, че тя все още е една от големите български банки и много от нейните клиенти са се сблъсквали с нелюбезно отношение или лоша организация на обслужването.

Напоследък, дали поради постоянната актуалност на темата, или покрай истерията с мнимия фалит на Първа инвестиционна банка, моята статия за БДСК е отново сред най-четените материали в този блог. Най-интересното е, че в коментарите под нея се включиха и двама от “виновниците” за моя материал – Грета Георгиева – специалист продажби във ФЦ-3 и Станимир Стефанов – човекът, който лично е конфигурирал всичките 42 инсталирани до момента системи за управление на опашките в клоновете на Банка ДСК на територията на цялата страна.

Искам да изкажа възхищението си и благодарността си към тези хора за това, че имат доблестта да излязат в откритото пространство и да защитят своята професия и своя труд. Не, че съм съгласен с всичко, което са написали – по-долу ще коментирам доводите на Станимир – нито пък смятам, че точно те носят главната отговорност за начина, по който банката обслужва своите клиенти, но фактът, че са хора, които обичат работата си и не се страхуват да защитят позицията си, безспорно им прави чест.

Разбира се, и тук важат с пълна сила 8-те пропуснати PR възможности, за които говори Тодор Христов в статията си за ПИБ, макар и БДСК да не е изпаднала в подобна криза. Мисля, че всяка банка у нас, както и всяка голяма компания, която обслужва огромна част от населението, трябва да ги приеме на въоръжение.

Да се върнем, все пак, на опашките…

Доводите, които Станимир Стефанов изтъква са в голяма степен валидни от гледна точка на системата и на нейните разработчици, но погледнато от позицията на клиентите (които не са еднородна група), нещата продължават да куцат. Няма да цитирам целия текст на Станимир, а само ще коментирам точките, с които имаме разминавания.

1. Системата е предназначена да съкрати времето за чакане, като генерира равномерно натоварване на множество гишета (например 10).

Първо, аз не съм съгласен с концепцията за обслужване на едно гише и това няма нищо общо със системата. Много организации напоследък предприеха този подход, но аз го намирам за неправилен. Първо, различните клиенти имат относително различни нужди и извършват доста различни дейности. В случая – фирми и граждани ползват различни услуги на банката.

Прочетете остатъка от публикацията »


Банка ДСК – реален социализъм в действие

четвъртък, 10 януари, 2008

Преди да започна историята, която искам да споделя с вас, трябва да ви кажа, че ползвам услугите на Банка ДСК, защото бях подведен от “много отговорни другари”, че банките, в които преди време си държах парите, ще фалират и Банка ДСК ми се видя най-добрата алтернатива, още повече, че живеех близо до нея.

Става въпрос за клон Люлин, който (както вече са се досетили по-умничките от вас) се намира в ж.к. Люлин в София. Опашката, която трябва да изтърпи човек няма аналог в друга банка. Не само у нас, а даже и по света! (По думите на самата управителка на клона, изпуснати пред последните клиенти, един час след края на работното време.)

Банка ДСК въпреки смяната на името (много оригинално име, между другото, за което имаше даже конкурс с награда) и приватизирането й, все още в очите на народа е добрата стара Държавна Спестовна Каса и като такава се ползва с уважение и авторитет сред по-възрастните ни съграждани, които продължават да пазят някакви парички за черни дни в спестовните си книжки и да си теглят пенсията по малко на гише, вместо да ползват услугите на банкомат.

Това е причината, поради която основната клиентска маса на банката (около 90%) са пенсионери и обратно – голяма част от пенсионерите на България не ползват услугите на друга банка освен ДСК. От своя страна, банката отвръща на любовта на клиентите си със същото – застаряващи служителки, които нито имат уменията (и желанието) да общуват вежливо с клиентите, нито пък имат техническата грамотност да се справят бързо с компютърната техника.

Като съберем тези две особености на банката и нейните клиенти, и добавим лошата организация на работа, получаваме най-красивото произведение на развитото социалистическо общество – опашката.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers