Паулу Коелю за авторските права и пиратстването

понеделник, 23 януари, 2012

В края на миналата седмица излезе един важен пост в блога на Паулу Коелю, който сподели своите възгледи за авторското право, за пиратстването на интелектуални произведения и за широко обсъжданите закони SOPA и PIPA, които за щастие на цялото човечество, временно бяха оттеглени от американския Конгрес. И докато аз се наканя да напиша своите коментари по този пост, някои колеги вече успяха да го преведат целия на български и да го публикуват в своите сайтове и блогове. Вероятно ще го намерите на много места, но аз най-напред го открих в сайта “Аз чета”, откъдето са всички цитати, които ще ви предложа.

Винаги съм смятал, че сегашните закони за защита на авторските права са неадекватни, защото противопоставят авторите на техните почитатели и вместо да ни накарат да си даваме парите за тяхното изкуство с удоволствие, те гледат на нас като на престъпници и постоянно ни заплашват със затвор. Паулу Коелю е бил винаги защитник на каузата, че творчеството трябва да бъде споделяно и че никой не бива да бъде заплашван, ако не желае да плати за това, в което сме напълно единодушни.

Не само това, ами той дори лично издирва пиратски версии на своите книги на различни езици и ги споделя от своята рубрика Пиратът Коелю. И въпреки, че самият той си вади хляба от продажбите на своите произведения, в последния си пост той призовава към откритото им пиратстване:

Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Прочетете остатъка от публикацията »

3 Коментара | Книги, Общество и нрави | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Блокче шоколад

петък, 27 май, 2011

Една много сладка история, от която можем да си направим някои изводи за истинското приятелство. Източник: блогът на Паулу Коелю. Преводът от английски е мой.

Блокче шоколад

Две момчета ходели заедно на училище. Едното от тях имало лошия навик да изяжда тайно блокчето шоколад от чантата на своя приятел.

Един ден, обаче, се почувствало виновно за това, което причинявало на своя приятел, но нямало смелост да се извини директно, затова му написало писмо, в което си признавало греха:

“Аз крадях от твоя шоколад. Извинявай…”

Другото момче се усмихнало, докато го четяло и изпратило в отговор друго писмо:

“Не се притеснявай. Аз знаех, че си вземаш от шоколада. Затова го държах винаги на едно и също място в чантата си.”

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

6 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Среща в Бухара

петък, 11 февруари, 2011

Много обичам истории за опитите на човека да надхитри Смъртта, които в повечето случаи са неуспешни. Филмът “Final Destination” с всичките му продължения е един интересен пример за това. Такива истории от една страна ни внушават чувството за неизбежност, за безсилие пред Съдбата и на мнозина действат депресиращо. От друга страна, обаче, могат да бъдат тълкувани и позитивно: Съдбата ни е отредила някакъв път и онова, което ни се случва, е най-доброто за нас, дори и понякога да не го разбираме. Затова е по-добре да не се мъчим да го променяме, а да живеем така, както ни диктува сърцето.

Предлагам ви една подобна история, която преведох за вас от блога на Паулу Коелю. Разказът е на Джон О’Хара.

Среща в Бухара

Един търговец накарал слугата си да отиде до пазара и да купи някакви платове. Като стигнал до пазара, слугата видял собствената си Смърт да пазарува в съседния магазин. Ужасе́н, той побегнал към къщата на търговеца.

- Трябва веднага да замина – извикал той, почти плачейки. – Видях собствената си Смърт на пазара и трябва да избягам. Ще отида в Бухара – моя роден град – и ще прекарам уикенда там.

Търговецът приел обяснението на слугата си, но се загрижил. Решил да отиде до пазара и там открил Смъртта на своя слуга.

- Хей, ти ужасно си изплашил моя прислужник днес – казал търговецът.

- Той също ме стресна – отговорила Смъртта. – Не очаквах да го видя наоколо. Трябваше да се срещна с него в Бухара.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

5 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Рудолф Шенкер ще раздава автографи на 25.10.2010!

сряда, 20 октомври, 2010

Не мога да не споделя тази новина с вас – в понеделник, 25.10.2010, от 14:00 часа, точно преди концерта на Scorpions, техният лидер Рудолф Шенкер (Rudolf Schenker) ще представи автобиографичната си книга “Rock Your Life!“ (Разтърси живота си!), издадена от издателство “Махалото” и, естествено, ще раздава автографи. Събитието ще се случи в книжарница “Хеликон– хотел България”, която се намира в София на бул. „Цар Освободител” № 4.

Още не съм чел книгата, но отзивите, които чух са доста добри. Старият рокер разказва историята на групата и на своя живот, пречупена през неговата житейска философия и вяра. Интересното за тази книга е, че предговорът е написан не от кой да е, а от неговия добър приятел (и мой извор на вдъхновение) Паулу Коелю и мисля, че точно това събитие е чудесен повод да се запознаем лично с един голям рок музикант и да си купим една интересна книга.

За любопитните фенове – един специален поздрав – Паулу Коелю и Рудолф Шенкер изпълняват песента “Still Loving You”. Забавно е! :-)

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

4 Коментара | Книги, Музика, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Да затвориш кръга

петък, 15 октомври, 2010

Способността за промяна у човека винаги ме е вълнувала. Смятам повечето хора (и себе си в частност) за консервативни. Промяната ни плаши и това ни пречи да вървим напред. Текстът, който ви предлагам, е силно мотивиращ за онези, които все още се държат за миналото, за старото, чувстват някакво удобство, което вече е почнало да ги убива, но не могат да намерят сили да го променят. Този текст е от блога на Паулу Коелю. Той твърди, че е попаднал на него в интернет и само го е редактирал. Преводът е мой.

Да затвориш кръга

Човек трябва да знае кога един етап е приключил. Ако настояваме да останем по-дълго от необходимото време, започваме да губим щастието и смисъла на другите етапи, през които трябва да минем.

Да затвориш кръга, да затръшнеш вратата, да приключиш една глава – както и да го наречем, важното е да оставиш в миналото онези моменти от живота, които са завършили.

Загубили сте работата си? Или е приключила една любовна връзка? Напуснали сте дома на родителите си? Заминали сте да живеете в чужбина? Или дълго приятелство е приключило внезапно? Можете да прекарате дълго време, чудейки се защо се е получило така.

Можете да си кажете, че няма да предприемете друга стъпка, докато не разберете защо неща, които са били толкова стабилни във вашия живот, са се превърнали в прах, просто ей така. Но такова отношение би било ужасно стресиращо за всички останали: родителите ви, съпругът или съпругата, приятелите ви, децата ви, сестра ви. Всеки приключва глави от живота си, обръща нови страници, помирява се с живота и всички те ще се чувстват зле, гледайки ви в застой.

Нещата преминават и най-доброто, което можем да направим, е да ги оставим да си тръгнат наистина.

Прочетете остатъка от публикацията »

19 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча – Наръчник за изкачване на планини

петък, 27 август, 2010

Върхът на планината

Когато започнах да чета този текст, си помислих, че наистина е туристическа инструкция. Казах си: няма лошо – и без това се опитвам да се раздвижвам от време на време с походите на клуб “Неделна разходка” – защо да не науча още нещо полезно. Паулу Коелю – авторът на този “наръчник” – е известен и като неуморим пътешественик, така че, помислих си, сигурно има какво да сподели с нас.

Прочетен буквално, този текст върши работа и за хората, които обичат да се катерят по планините. Но ако зад образа на планината поставите важните предизвикателства във вашия живот, ще откриете един полезен наръчник за това как да постигаме целите, които си поставяме в живота, и как да извличаме максимална полза и радост от това.

Наръчник за изкачване на планини

Паулу Коелю

А) Изберете планината, която искате да изкачите: не обръщайте внимание на онова, което казват хората, че “тази е по-красива” или че “онази е по-лесна”. Ще изразходите много енергия и ентусиазъм, за да постигнете набелязаната цел, така че вие сте единствените, които ще вземат решението и трябва да сте сигурни какво искате да направите.

Б) Научете се как да се приближите към нея: често гледаме на планините отдалече – красиви, интересни, пълни с предизвикателства. Но какво се случва, когато се опитаме да се приближим? Пътищата се извиват наоколо, цветя растат между вас и вашата цел, онова, което изглежда просто на картата, се оказва трудно в реалния живот. Затова, опитайте всички пътеки и всички следи, докато един ден се окажете пред върха, който се копнели да достигнете.

В) Възползвайте се от тези, които вече са се изкачвали дотам: без значение колко уникални се чувствате, винаги има някой, който е имал същата мечта преди вас и е оставил следи, които могат да направят вашето пътешествие по-лесно; места, където да закачите въжето си, отпечатъци, счупени клони, които освобождават пътя ви. Изкачването си е ваше и отговорността си е ваша, но не забравяйте, че опитът на другите може да ви помогне много.

Прочетете остатъка от публикацията »

3 Коментара | Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Читанка дайджест – 3

сряда, 7 юли, 2010

Историята със сайта “Читанка.инфо”, който се зове сам “обществена библиотека”, а бе наречен от полицията “организирана престъпна група”, предизвика много полемики и много коментари. Разбира се, най-силни бяха емоциите, които стигнаха до открит антагонизъм между издатели, читатели и полиция. Сред всичко, което се каза и изписа имаше и доста интересни, разумни и оригинални мнения, поради което преди две седмици направих една компилация от блог постове по темата , а впоследствие и още една. За последните седем дни се натрупаха още интересни публикации, които смятам, че си струва да обобщя в третия пореден дайджест, посветен на този конфликт.

Да, на практика се оказа, че не е толкова важно кой е крив и кой – прав. Важното е, че се разгоря обществен конфликт, в който няколко различни сили (полиция, издатели, дори и автори) обявиха открита война на народа. Бруталната намеса на полицията беше абсолютно ненужна там, където проблемите биха могли да се разрешат с обикновен разговор. Още по-ненужно бе да се изкарват герои, обезвредили опасни престъпници. Издателите пък решиха, че са изгубили милиони, които никога не са били техни. Писателите, ограбвани най-безцеремонно от същите тези издатели, решиха, че читателите има са най-големият им враг и се включиха в хора на жалващите се от “пиратството”.

Сандо, в опит за сравнение на българската с френската книжовна традиция, описва нещата така:

автори няма, но издателите искат да печелят от авторски права, а еснафщината е основен двигател на издателската дейност.

Министерството на културата излезе с официално становище, публикувано в блога “Аз чета”, в което (както се и очакваше) се произнесе, че Читанката не е библиотека по смисъла на закона, защото не е официално одобрена от тях. Хитро! Борислав Манолов от Читанка.инфо, пък обясни в интервю на Енея Вородецки с него, че “…най-важната цел на „Моята библиотека“ е просветителната” и че сайтът никога не е вземал пари от читателите си за достъпа до книгите, поместени там. А от 84-те издателства-членове на АБК, само 3 си направиха труда да отвърнат на нейното открито писмо, при това арогантно, на шльокавица и без да дават конкретни отговори на въпросите как точно са изчислили милионите левове загуби.

Градусът на емоциите беше силно завишен в началото, но с течение на времето страстите започнаха да се успокояват и хората започнаха да разсъждават с главите си (поне някои от тях). Появиха се доста добри публикации, в които гласът на разума проговори и се направиха сериозни анализи и креативни предложения за бъдещото развитие на бизнеса с интелектуални продукти.

Прочетете остатъка от публикацията »

6 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча: Аз съществувам!

петък, 2 юли, 2010

Аз съществувам!

Майка и син обядват в ресторант. След като взема поръчката на майката, сервитьорката се обръща към момчето:

- А ти какво ще поръчаш?

- Хотдог – отговорило детето.

- Нищо подобно! – възкликнала майката. – Той ще яде пържола и салата.

Игнорирайки коментара на майката, сервитьорката попитала момчето:

- Искаш ли кетчуп или горчица с него?

- И двете! – ухилило се момчето.

След това се обърнало към майка си и възторжено й казало:

- Майко, тя вижда, че аз съществувам!

Източник – блогът на Паулу Коелю.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

3 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча: Правото на прошка

петък, 23 април, 2010

Не знам дали тази история е измислена от онези, които грешат, за да оправдае грешките им, или наистина това е наше основно качество, от което няма как да избягаме и няма защо да се срамуваме. Но на мен, като грешник, ми харесва. Така се чувствам повече човек и повече вярвам във Всевишния.

Не искам да те обидя

По време на поклонение до Светите места, един свят човек започнал да усеща Божието присъствие.  Веднъж, по време на молитвен транс, той паднал на колене, заровил лице в земята и изрекъл своята молитва:

- Господи, само за едно нещо те моля в този живот: да получа благодатта никога да не те обидя.

- Не мога да ти дам тази благодат – отвърнал Всемогъщият. – Ако ти никога не ме обидиш, аз няма да имам причина да ти простя. А ако аз нямам нужда да ти прощавам, скоро и ти ще забравиш важността да бъдеш милостив към другите.

Така че, върви по своя път с любов и ме остави да ти прощавам от време на време, за да не забравяш и ти тази добродетел.

Източник

Не се страхувайте да сгрешите. Бог винаги ще ни прости. Най-трудното е да се научим сами на себе си да прощаваме. Ако успеем да го постигнем, ще бъдем истински щастливи.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

8 Коментара | Духовност, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча: Историята на молива

петък, 5 февруари, 2010

Историята на молива

Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:

- Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?

Бабата спряла да пише и му отговорила:

- Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.

Заинтригувано, мочето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.

- Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.

- Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.

Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.

Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.

Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.

Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.

И петото качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.

(Малко по-свободен превод от Паулу Коелю.)

Бъдете като молива!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

10 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

« Предишни
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers