The Man On The Silver Mountain

Аз съм вярващ човек. Ако ме питате официално – ще ви отговоря, че съм православен християнин, но по-скоро мисля, че си имам някаква своя вяра. И това е напълно нормално. Вярата е нещо лично, което всеки носи в душата си. Официалната религия е някакъв опит за канализиране на тази вяра и може би за нейното контролиране.

Едно от нещата, в които вярвам, е, че няма нищо случайно в нашия живот. Всичко, което ни се случва, има някаква цел и някакъв смисъл. Може и да не го разбираме в момента на случката, може и никога да не го разберем, но аз мисля, че трябва да обръщаме внимание на случайностите и да се замислим дали някой не иска да ни каже нещо с това.

Прочетете остатъка от публикацията »

Тази история я пазех за рубриката “Петъчна притча”, но реших, че днес е много подходящ ден да бъде публикувана, въпреки че не е е петък. Просто ви подготвям за утрешната изненада

Обречен на скука

След като умрял, Хуан се озовал на едно прекрасно място, заобиколен от всички удобства и красоти, за които някога е бил мечтал. Един мъж, облечен в бяло се приближил към него:

- Имаш право на всичко, което си пожелаеш – всякакви храни, удоволствия и забавления – казал той.

Очарован, Хуан се отдал на всички удоволствия, за които бил мечтал през живота си. След много години, изпълнен със задоволство, той потърсил отново мъжа в бяло:

- Вече опитах от всичко, за което съм си мечтал. Сега имам нужда от някаква работа, за да се чувствам полезен.

- Съжалявам – казал човекът в бяло. – Това е единственото нещо, което не мога да ти уредя – тук няма работа.

- Ужас! – потръпнал Хуан. – И сега ще трябва да прекарам цяла вечност умирайки от скука! Хиляда пъти бих предпочел да съм в ада тогава!

Съществото в бяло се навело към него, усмихнало се и казало с нисък глас:

- А ти къде си мислиш, че се намираш?

Източник: Блогът на Паулу Коелю

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

В търсене на истината

Дяволът разговарял с приятели, когато забелязали един човек да преминава по пътя близо до тях. Видели, че отминава, но в един момент се спрял, навел се да вдигне нещо от земята и продължил.

- Какво намери този човек? – попитал един от приятелите.

- Частица от Истината – отговорил Дяволът.

Приятелите му се притеснили. Все пак, дори частица от Истината би могла да спаси душата на човека и това си е загуба за Ада. Но дяволът дори не помръднал, гледайки безмълвно случващото се.

- Ти не се ли притесняваш? – попитал един от компанията.

- Той намери частица от Истината! – възкликнал друг.

- Изобщо не се тревожа – отговорил Дяволът. – Знаете ли какво ще направи този човек с тази частица? Както всички други, ще създаде нова религия. И ще успее да отдалечи много други хора от Цялата Истина.

Източник

Приятен уикенд!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Една смачкана банкнота

На един семинар лекторът влязъл държейки 20-доларова банкнота. Размахал я високо и попитал:

- Кой иска тази банкнота?

Няколко ръце се вдигнали, но лекторът казал:

- Преди да ви я дам, трябва да направя нещо.

Той я намачкал гневно и попитал още веднъж:

- Кой все още иска тази банкнота?

Студентите продължили да вдигат ръка.

- А ако направя това?

Тогава той я запратил срещу стената, ритал я, стъпкал я няколко пъти. След това отново я вдигнал – омърляна и омачкана. Отново повторил въпроса си и отново имало вдигнати ръце.

- Никога не забравяйте това – казал лекторът. – Без значение какво правя с тази банкнота, тя все си струва 20 долара. Много често в живота ние също сме мачкани, блъскани, ритани, тъпкани, обиждани и малтретирани; въпреки това, ние продължаваме да бъдем все толкова ценни и стойностни.

Източник

Приятен уикенд!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Как да изберем своя път?

Един принц отишъл в Зен манастир и се срещнал с главния учител, за да стане негов ученик.

- Готов съм да се откажа от всичко – казал принцът на учителя. – Вземи ме за свой ученик!

- Как един човек избира своя път? – попитал учителят.

- Чрез саможертва – отговорил принцът. – Пътят, който изисква саможертва, е истинският път.

Учителят, разхождайки се из стаята се ударил в един рафт. Оттам паднала много ценна ваза. Принцът се хвърлил към нея, за да я хване. Паднал лошо и си счупил ръката, но успял да хване вазата и да я спаси от разбиване.

- Кое е по-важната саможертва: да видиш как вазата се разбива на парчета или да си счупиш ръката, за да я спасиш? – попитал учителят.

- Не знам – отговорил принцът.

- Тогава как ще можеш да прецениш какво и кога да жертваш? Истинският път се избира от силата на любовта, а не от страданието.

Източник: Паулу Коелю

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.