Петъчна притча: Пари на просяк

петък, 24 юни, 2011

Днес в рубриката “Петъчна притча” няма да ви представям истинска притча, а ще ви насоча вниманието към един въпрос, който задава Радислав Кондаков в своя блог “Богатство.нет”: Ако ви срещне просяк и решите да му дадете пари, как бихте го направили?:

  • (А) явно, за да видите благодарния поглед в очите му или
  • (Б) тайно, просто за да направите добро.

За мен е интересен и отговора на въпроса “Защо?“.

Можете да споделите своето мнение тук или в блога на Ради. А за вдъхновение, все пак ви предлагам една притча от по-преди: Човекът и неговата сянка.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

8 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Блокче шоколад

петък, 27 май, 2011

Една много сладка история, от която можем да си направим някои изводи за истинското приятелство. Източник: блогът на Паулу Коелю. Преводът от английски е мой.

Блокче шоколад

Две момчета ходели заедно на училище. Едното от тях имало лошия навик да изяжда тайно блокчето шоколад от чантата на своя приятел.

Един ден, обаче, се почувствало виновно за това, което причинявало на своя приятел, но нямало смелост да се извини директно, затова му написало писмо, в което си признавало греха:

“Аз крадях от твоя шоколад. Извинявай…”

Другото момче се усмихнало, докато го четяло и изпратило в отговор друго писмо:

“Не се притеснявай. Аз знаех, че си вземаш от шоколада. Затова го държах винаги на едно и също място в чантата си.”

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

6 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Скъпоценният камък

петък, 25 февруари, 2011

Темата на тази притча винаги ме е вълнувала. Защо едни хора просят, вместо да работят и кое е онова, което ни кара да дадем нещо на другите – дали желанието да помогнем или е просто опит да си “изчистим” съвестта? Един мъдър човек беше казал:

Лесно е да дадеш, когато имаш в излишък. Но истински ценно е да дадеш на другите, когато самият ти имаш нужда.

Не помня кой го беше казал и вероятно не го цитирам дословно, но идеята е тази. Да можеш да дадеш нещо, от което самият ти имаш нужда, но да го направиш, защото другият има по-голяма нужда от теб. Да го направиш безкористно, без да чакаш отплата. Признавам си, че съвсем не съм светец и ми е много трудно да го направя. Нерядко давам пари на улични просяци, но нещо наистина ценно мисля, че бих дал само на много, много близък човек.

Ето я и самата история, взета, както винаги, от блога на Паулу Коелю.

Скъпоценният камък

Една мъдра жена, която пътувала през планината, намерила скъпоценен камък в един поток.

На следващия ден тя срещнала друг пътешественик, който бил много изгладнял и жената отворила торбата си да сподели с него от своята храна. Гладният пътешественик видял скъпоценния камък и я помолил да му го даде.

Тя му го дала без да се колебае.

Пътешественикът заминал по пътя си, ликувайки от радост за късмета, който го сполетял. Той знаел, че камъкът бил толкова ценен, че можел да го осигури до края на живота му.

Но няколко дни по-късно се върнал обратно в планината, за да върне камъка на мъдрата жена.

- Дълго време си мислех – казал той. Знам колко е ценен този камък, но ти го връщам обратно с надеждата да ми дадеш нещо друго, което смятам за още по-скъпо.

Дай ми онова, което имаш в себе си, което ти позволи да ми дадеш камъка.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

10 Коментара | Паулу Коелю, Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Среща в Бухара

петък, 11 февруари, 2011

Много обичам истории за опитите на човека да надхитри Смъртта, които в повечето случаи са неуспешни. Филмът “Final Destination” с всичките му продължения е един интересен пример за това. Такива истории от една страна ни внушават чувството за неизбежност, за безсилие пред Съдбата и на мнозина действат депресиращо. От друга страна, обаче, могат да бъдат тълкувани и позитивно: Съдбата ни е отредила някакъв път и онова, което ни се случва, е най-доброто за нас, дори и понякога да не го разбираме. Затова е по-добре да не се мъчим да го променяме, а да живеем така, както ни диктува сърцето.

Предлагам ви една подобна история, която преведох за вас от блога на Паулу Коелю. Разказът е на Джон О’Хара.

Среща в Бухара

Един търговец накарал слугата си да отиде до пазара и да купи някакви платове. Като стигнал до пазара, слугата видял собствената си Смърт да пазарува в съседния магазин. Ужасе́н, той побегнал към къщата на търговеца.

- Трябва веднага да замина – извикал той, почти плачейки. – Видях собствената си Смърт на пазара и трябва да избягам. Ще отида в Бухара – моя роден град – и ще прекарам уикенда там.

Търговецът приел обяснението на слугата си, но се загрижил. Решил да отиде до пазара и там открил Смъртта на своя слуга.

- Хей, ти ужасно си изплашил моя прислужник днес – казал търговецът.

- Той също ме стресна – отговорила Смъртта. – Не очаквах да го видя наоколо. Трябваше да се срещна с него в Бухара.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

5 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. С доброта в сърцето

петък, 7 януари, 2011

Тази история ми беше попаднала преди повече от една година, но по неизвестни причини стоеше в графата “чернови” и все не намирах вдъхновението да я преведа на български и да я публикувам. Днес видях, че Паулу Коелю е я публикувал в блога си и реших, че вече й е време да види бял свят и сред моите читатели. Много е добра!

С доброта в сърцето

Една жена, пламенна последователка на Буда, насочвала всичките си усилия към това да обича другите. Но всеки път, когато отивала на пазара, срещала един търговец, който й отправял неприлични предложения.

Една дъждовна сутрин, когато търговецът я обидил отново, тя изгубила контрол и го ударила през лицето с чадъра си. Още същия ден тя потърсила будистки монах и му разказала какво се е случило.

- Срамувам се от себе си – казала тя. – Изгубих контрол над гнева си.

- Да, грешно е, че си се разгневила – отговорил монахът. – Но животът е за това да споделяме чувствата си един на друг и ти трябва да разбереш, че хората са различни.

Следващият път, когато той ти каже нещо, изпълни сърцето си с доброта.

И пак го удари с чадъра си, защото това е единственият език, който той разбира.

 

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

7 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Да затвориш кръга

петък, 15 октомври, 2010

Способността за промяна у човека винаги ме е вълнувала. Смятам повечето хора (и себе си в частност) за консервативни. Промяната ни плаши и това ни пречи да вървим напред. Текстът, който ви предлагам, е силно мотивиращ за онези, които все още се държат за миналото, за старото, чувстват някакво удобство, което вече е почнало да ги убива, но не могат да намерят сили да го променят. Този текст е от блога на Паулу Коелю. Той твърди, че е попаднал на него в интернет и само го е редактирал. Преводът е мой.

Да затвориш кръга

Човек трябва да знае кога един етап е приключил. Ако настояваме да останем по-дълго от необходимото време, започваме да губим щастието и смисъла на другите етапи, през които трябва да минем.

Да затвориш кръга, да затръшнеш вратата, да приключиш една глава – както и да го наречем, важното е да оставиш в миналото онези моменти от живота, които са завършили.

Загубили сте работата си? Или е приключила една любовна връзка? Напуснали сте дома на родителите си? Заминали сте да живеете в чужбина? Или дълго приятелство е приключило внезапно? Можете да прекарате дълго време, чудейки се защо се е получило така.

Можете да си кажете, че няма да предприемете друга стъпка, докато не разберете защо неща, които са били толкова стабилни във вашия живот, са се превърнали в прах, просто ей така. Но такова отношение би било ужасно стресиращо за всички останали: родителите ви, съпругът или съпругата, приятелите ви, децата ви, сестра ви. Всеки приключва глави от живота си, обръща нови страници, помирява се с живота и всички те ще се чувстват зле, гледайки ви в застой.

Нещата преминават и най-доброто, което можем да направим, е да ги оставим да си тръгнат наистина.

Прочетете остатъка от публикацията »

19 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Седмичен блог дайджест – 23

вторник, 5 октомври, 2010

Творческото мислене и приложението му в работата, алчността в бизнеса и в определянето на заплатата, образованието и здравеопазването, целеустремеността и вярата в себе си, любовта, сексът и порното – всичко това, гарнирано с истории и снимки от екзотични места придава облика на този блог дайджест. Надявам се да ви е интересно!

Понеделник, 27.09.2010

Тази седмица по кината излезе втората част на филма “Уолстрйт” и на фона на все още заплашителната криза, която правителството на няколко пъти обяви за приключила, темата за алчността на инвеститорите отново се върна на дневен ред. Добра ли е алчността? – пита Цветослав Цачев от блога на Елана Трейдинг и отговаря положително. Алчността е причината за кризата, но тя е и двигател за растеж, а парите са в основата на всяка иновация, твърди той. Може и да е прав – дали пък ние, хората не сме устроени така, че действително алчността да е важен мотивационен фактор за нашите действия?

Със сигурност целеустремеността е фактор за успеха и това е идеята в притчата за малките жабчета, публикувана от Мелиса в блога “Позитивното”. Много често се оказва, че трябва да си глух за съветите на “доброжелателите“, които се опитват да те отклонят от твоя път към успеха.

Няколко публикации, които бих могъл да постава в рубриката “полезна информация”: Николай Йорданов-Zalmoxis представя възможностите на новия четец на електронни книги – Amazon Kindle – и начините да си го купите на най-изгодната цена. За хората, които като мен се занимават с изнасяне на презентации, Емил Минев от блога “InspireLearning” е подбрал три интересни видео клипа, които представят лесни и оригинални техники, с които да подсилите визуалното въздействие на своите PowerPoint презентации.

Николай Ангелов от блога на WhAT Association разказва как можем да посетим резиденция Евксиноград и какво представлява тя отвътре. Честно казано, винаги съм си мислел, че това място е табу за простосмъртни, но се оказва, че от 2 години днешните ни управляващи са разрешили посещенията и за обикновени хора. Не че е лесно и просто, но е възможно. Как – прочетете в поста. А преди това – една снимка от двореца:

Дворецът Евксиноград

Не мога да не ви предложа и първата част от “почти” околосветското пътешествие на Емилия Гаврилова, описано в блога “През очите на пътешественика”. Признавам, че като видях снимките от Бали веднага се съгласих с думите на авторката: “В Бали ми остана душата… Няма човек, който е видял този живот и да не е бил пленен…” и ви представям една снимка от това райско кътче.

Остров Бали

Прочетете остатъка от публикацията »

6 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча – Наръчник за изкачване на планини

петък, 27 август, 2010

Върхът на планината

Когато започнах да чета този текст, си помислих, че наистина е туристическа инструкция. Казах си: няма лошо – и без това се опитвам да се раздвижвам от време на време с походите на клуб “Неделна разходка” – защо да не науча още нещо полезно. Паулу Коелю – авторът на този “наръчник” – е известен и като неуморим пътешественик, така че, помислих си, сигурно има какво да сподели с нас.

Прочетен буквално, този текст върши работа и за хората, които обичат да се катерят по планините. Но ако зад образа на планината поставите важните предизвикателства във вашия живот, ще откриете един полезен наръчник за това как да постигаме целите, които си поставяме в живота, и как да извличаме максимална полза и радост от това.

Наръчник за изкачване на планини

Паулу Коелю

А) Изберете планината, която искате да изкачите: не обръщайте внимание на онова, което казват хората, че “тази е по-красива” или че “онази е по-лесна”. Ще изразходите много енергия и ентусиазъм, за да постигнете набелязаната цел, така че вие сте единствените, които ще вземат решението и трябва да сте сигурни какво искате да направите.

Б) Научете се как да се приближите към нея: често гледаме на планините отдалече – красиви, интересни, пълни с предизвикателства. Но какво се случва, когато се опитаме да се приближим? Пътищата се извиват наоколо, цветя растат между вас и вашата цел, онова, което изглежда просто на картата, се оказва трудно в реалния живот. Затова, опитайте всички пътеки и всички следи, докато един ден се окажете пред върха, който се копнели да достигнете.

В) Възползвайте се от тези, които вече са се изкачвали дотам: без значение колко уникални се чувствате, винаги има някой, който е имал същата мечта преди вас и е оставил следи, които могат да направят вашето пътешествие по-лесно; места, където да закачите въжето си, отпечатъци, счупени клони, които освобождават пътя ви. Изкачването си е ваше и отговорността си е ваша, но не забравяйте, че опитът на другите може да ви помогне много.

Прочетете остатъка от публикацията »

3 Коментара | Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , , , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча: Аз съществувам!

петък, 2 юли, 2010

Аз съществувам!

Майка и син обядват в ресторант. След като взема поръчката на майката, сервитьорката се обръща към момчето:

- А ти какво ще поръчаш?

- Хотдог – отговорило детето.

- Нищо подобно! – възкликнала майката. – Той ще яде пържола и салата.

Игнорирайки коментара на майката, сервитьорката попитала момчето:

- Искаш ли кетчуп или горчица с него?

- И двете! – ухилило се момчето.

След това се обърнало към майка си и възторжено й казало:

- Майко, тя вижда, че аз съществувам!

Източник – блогът на Паулу Коелю.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

3 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча: Как расте бамбукът?

петък, 18 юни, 2010

Историята за това как расте бамбука я чух за първи път преди доста време от моя приятел Станислав. Впечатли ме с това, че пасваше идеално на моето състояние тогава и на моето настроение и ми вдъхна вяра в успешното бъдеще. Човек  прави нещо, гради, а резултат няма. Или поне не се вижда с просто око. Отчаянието е само на една крачка и като те сграбчи може да унищожи и най-добрите ти идеи. И тогава идва историята на бамбука, която ти показва, че макар някои неща да не се виждат на повърхността, това не означава, че нищо положително не се случва. Тази история винаги ме е зареждала с енергия, оптимизъм и увереност в предстоящия успех.

Моята приятелка Капка я е открила в една книга на Оливие Клерк и я е превела на български в своя блог. Предполагам, че това е стара китайска притча, която вероятно се разпространява в различни варианти, но текстът на Капка е много хубав и затова си позволявам да я прекопирам тук с огромна благодарност към нея, защото вярвам, че историята е много вдъхновяваща и искам повече хора да я прочетат.

Казват, че в Китай расте един много специален сорт бамбук. Ако посеем едно негово семенце в подходяща почва, трябва да се въоръжим с търпение… И наистина, през първата година не се случва нищо – никакво стръкче не благоволява да излезе от земята, ни най-малко кълнче. На втората година, също не. А на  третата? Не повече от предишните. Тогава, на четвъртата? Нищичко! И чак на петата година бамбукът показва връхче  над земята. И тогава той израства 12 метра за една година: какво впечатляващо „догонване“! И причината му е проста: по време на петте години, докато нищо не се появява на повърхността, бамбукът тайно развива  изумителните си корени в почвата, благодарение на които, в даден момент той е способен триумфално да се появи на бял свят.

Вярвайте, че един ден ще израстете като бамбук!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

15 Коментара | Мъдрости | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

« Предишни
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers