The Man On The Silver Mountain

Употребявани вещи

За да се адаптира към новите времена, Сатаната решил да се отърве от старите си запаси от изкушения. Публикувал обява във вестника и поканил всички клиенти в работилницата си.

Там имало фантастични неща: камъни за целомъдрените, да се препъват върху тях, огледала за повишаване на собствената значимост и очила за намаляване на важността на другите.

Някои неща, висящи на стената, привлекли особено внимание: кинжал със закривено острие, за забиване в гърба на приятел и диктофон, който можел да записва само слухове и лъжи.

– Не се притеснявайте за цената! – извикал старият Дявол на потенциалните си клиенти. – Вземете, каквото си харесате днес, а ще ми го платите, когато можете!

Един от посетителите забелязал два инструмента, които лежали в един ъгъл. Те изглеждали много захабени и не привличали вниманието на другите посетители, но пък били много скъпи. Любопитен, той поискал да разбере каква е причината за това очевидно разминаване.

– Да, те са много захабени, защото тях съм използвал най-много – отговорил Сатаната, смеейки се. – А ако привличаха по-голямо внимание, хората щяха да знаят как да се предпазят от тях.

Но, така или иначе, и двете неща си заслужават високата цена, която искам за тях: едното е Съмнението, а другото е Комплексът за малоценност. Всички други изкушения понякога се провалят, но тези двете работят винаги безотказно.

Източник

Не знам дали тази история е измислена от онези, които грешат, за да оправдае грешките им, или наистина това е наше основно качество, от което няма как да избягаме и няма защо да се срамуваме. Но на мен, като грешник, ми харесва. Така се чувствам повече човек и повече вярвам във Всевишния.

Не искам да те обидя

По време на поклонение до Светите места, един свят човек започнал да усеща Божието присъствие.  Веднъж, по време на молитвен транс, той паднал на колене, заровил лице в земята и изрекъл своята молитва:

- Господи, само за едно нещо те моля в този живот: да получа благодатта никога да не те обидя.

- Не мога да ти дам тази благодат – отвърнал Всемогъщият. – Ако ти никога не ме обидиш, аз няма да имам причина да ти простя. А ако аз нямам нужда да ти прощавам, скоро и ти ще забравиш важността да бъдеш милостив към другите.

Така че, върви по своя път с любов и ме остави да ти прощавам от време на време, за да не забравяш и ти тази добродетел.

Източник

Не се страхувайте да сгрешите. Бог винаги ще ни прости. Най-трудното е да се научим сами на себе си да прощаваме. Ако успеем да го постигнем, ще бъдем истински щастливи.

Добре, това не е точно притча, но е една чудесна история, която ни разкрива колко изобретателни могат да бъдат децата. Хубаво е от време на време на ставаме отново деца – така светът би бил много по-интересен.

Да изградиш света отново

Един баща се опитвал да си прочете вестника, но малкият му син постоянно му досаждал. Накрая, решил да му измисли занимание за дълго, за да го остави на мира. Откъснал една страница от вестника, в която имало карта на света и я накъсал на малки парченца, като пъзел. След това ги дал на детето и казал:

- Ето ти нещо, което искам да направиш. Тук има карта на света и искам да я сглобиш обратно правилно.

Продължил да чете, знаейки, че с тази задача детето ще бъде заето до края на деня. Каква била изненадата му, когато 15 минути по-късно, детето дошло със сглобената карта!

- Майка ти ли те научи на география? – попитал бащата в почуда.

- Дори не знам какво е това – отговорило момчето. – Но от другата страна на листа имаше снимка на човек и аз просто сглобих неговата снимка, а картата на света се получи от само себе си.

Източник

Историята на молива

Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:

- Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?

Бабата спряла да пише и му отговорила:

- Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.

Заинтригувано, мочето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.

- Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.

- Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.

Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.

Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.

Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.

Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.

И петото качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.

(Малко по-свободен превод от Паулу Коелю.)

Бъдете като молива!