Вчера, 23.09.2010, имах възможността да присъствам на семинара на Едуард де Боно в София, посветен на креативното мислене. Щастлив съм, че бях на това събитие благодарение на организаторите от Projecta (колеги и донякъде конкуренти), благодарение на Деси Бошнакова, която организира блогърски конкурс, в който наградата беше покана за семинара, и благодарение на вашите гласове, които подкрепиха моя пост “Пич, оправи ми термостата!“, с който участвах в конкурса и който спечелихме заедно с Пламен Петров.
Първоначално подходих малко скептично към семинара – първо, събития от такъв мащаб не ми се струват особено ефективни, защото един лектор трудно може да създаде ефективен контакт с хиляди зрители в голяма зала като Зала 1 на НДК. Второ, всичко мъдро, което авторът е искал да каже, вече го е казал в книгите си и едва ли би споделил нещо нечувано и уникално точно на този семинар.
Всичко това се оказа вярно, но въпреки това не съм разочарован, както някои други колеги, които го изразиха съвсем нескрито. Аз успях да открия за себе си кое е онова нещо, което прави семинара полезен и ценен – създаването на творческа атмосфера и витаещата във въздуха енергия, която зареждаше мозъците ни да мислят творчески и общуването с другите присъстващи, което провокираше раждането на нови и нови идеи в главите ни.
Публикувано от Майк Рам 
Но пък откакто съм блогър, успях да напиша един разказ – “
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог 
