The Man On The Silver Mountain

Както мнозина може вече да са забелязали, опитвам се да създам традиция да раздавам награда за всеки хиляден коментар в този блог и за щастие се получава. Този път печелившата е Райна Цветкова, а аз дори уцелих точния момент, в който се появи нейният коментар и успях да го регистрирам на снимка:

5000-ия коментар на Райна

Интересното е, че този път Райна целенасочено беше решила да спечели подаръка – автобиографичната книга на Антъни Кийдис “Белези” – и беше приложила “научно-изследователски” методи да уцели момента на 5000-ия коментар. Признавам, че не ми беше хрумвало, че е възможно да се броят коментарите, но пък не видях никаква измама в нейния подход. Напротив, възхитих се на нейната упоритост и постоянство и смятам, че наградата е напълно заслужена.

Райна и Майк с книгата “Белези”

С нея се видяхме на една от традиционните блогърски срещи, известни като #twitterbloggerbeer и с огромно удоволствие й връчих подаръка. Надявам се книгата да й хареса, а традицията да раздавам награди за всеки 1000 коментара ще продължи и ще се радвам все повече хора да се включват в дискусиите със свое мнение и идеи.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

За малко да забравя една добра традиция!

Обичам смисления диалог и много се радвам на вашите коментари в блога. Затова реших да отбелязвам всеки 1000 коментара с подарък за автора на юбилейния коментар. Не се сетих за хилядния, но за 2000-ия и за 3000-ия имаше награди. Днес в блога има 3896 коментара, така че остават малко повече от 100 до достигане на кръглото число 4000. Ще ми бъде много приятно да дам на някой от вас моя малък подарък в знак на голямата си благодарност.

Какъв е подаръкът?

Естествено, отново ще бъде книга. В дните, когато властта се бори срещу четящите хора, а автори и издатели обявиха война на своите читатели, ние, хората на мисълта и словото, продължаваме да четем и да купуваме книги, защото знаем цената на знанието.

Книгата-подарък е “Автобиография“ на Марк Твен. Авторът разказва с пословичното си чувство за хумор истории от своя живот, изпълнени понякога с гневна критика към обществото или някои видни негови представители по онова време, а понякога с любов и нежност към близките си хора. Много човечна и приятна за четене книга!

Куриозното е, че попаднах на информация, според която Марк Твен не е разрешавал публикуването на личните си бележки в автобиография, докато не се навършат 100 години от смъртта му, което стана съвсем наскоро – през април тази година. А книгата е издадена у нас от издателство “Захарий Стоянов” още през 2008 година. Дали пък не са нарушени авторската воля и авторските права?

Ще се радвам, ако някой ни просветли по този въпрос, но така или иначе книгата е хубава и се надявам, че онзи, който я получи, ще я хареса. За сведение на всички тайни агенти – книгата съм я купил собственоръчно от книжарница и съм я платил със собствените си пари, така че нито сиренето, нито милионите на автора или на издателите му са пострадали.

Още само 50 коментара остават, докато броят на публикуваните от вас коментари в този блог станат 3000. Както вече обявих, този, който напише 3000-ия коментар, ще получи подарък от мен – книгата „Моята автобиография“ на Чарли Чаплин.

С това искам да създам една хубава традиция и да изразя своята благодарност към вас за вашата активност и за споделеното мнение.

Днес много хора сравняват блогърите с медии. Това донякъде е така, благодарение на технологиите, които ни позволяват да споделяме мислите си свободно и да намираме читатели и почитатели в интернет пространството.

Но блогването е нещо много по-силно, защото от една страна всеки автор изразява собственото си лично мнение, което може да бъде погрешно или несигурно, но за сметка на това искрено, а някакъв текст, подготвен от неизвестен редактор и представен като абсолютната истина. От друга страна, насреща си имаме не някаква статистика за брой читатели или зрители, а истински, живи хора, които лично и конкретно критикуват или одобряват онова, което сме написали.

Това е невероятно силен коректив и в същото време стимул за писане на все по-стойностни и качествени материали. Ако не друго, за времето, през което съм блогър, съм се научил много по-ясно и по-точно да обяснявам мнението си, като в същото време съм се научил така да се изразявам, че да не унижавам човека срещу себе си и да запазвам неговото достойнство.

Надявам се, че нещата, за които пиша, също ви допадат и ако кривна в грешна посока, ще ме поправите веднага.

Благодаря ви!

Мини-сагата е литературен жанр, който представлява история, разказана точно с 50 думи. Открих я в произведенията на Раджеш Сети, който напоследък ме впечатлява все повече с умението си да разказва мъдри и поучителни истории, някои от които с интересен и неочакван завършек, успявайки да се включи в строгото изискване за точно 50 думи.

Аз не съм толкова добър в измислянето на такива истории, но за сметка на това мисля, че добре се справям с преводите и сега ви предлагам три великолепни мини-саги от Радж, преведени на български.

Изненада

Джак похарчи цяло състояние за тази диамантена огърлица. За петнадесет години, откакто бяха женени с Беки, той все не можеше да запомни рождения й ден. Днес искаше да я изненада.

Когато се промъкна у дома късно през нощта, Беки я нямаше. На масата намери само една бележка: “Напускам те, Джак!”.

Оригинал

***

Прочетете остатъка от публикацията »

Този блог се оказа учудващо популярен и в момента заема престижното 15 място в класацията на българските блогове – TopBlogLog. Разбира се, това не би се случило, ако не бяхте вие – читателите – които с интересните си коментари и активна позиция правите блога още по-интересен и жив.

Затова, отново в знак на благодарност към вас, искам да продължа традицията и да обявя един подарък за човека, който ще напише 3000-ия коментар. В момента коментарите са към 2850, така че остава още съвсем малко. Разбира се, всякакви хейтърски и спамерски забележки ще бъдат грубо и безмилостно отстранявани. Само смислени и свързани с темата на всеки пост коментари ще бъдат публикувани (такава е била политиката ми и досега, и нямам причини да я променям).

Наградата отново е книга – “Моята автобиография” на Чарли Чаплин. Геният на киното разказва за своя изпълнен с превратности живот толкова интересно и увлекателно и човек разбира, че зад смешното лице на неговия герой много често се крие невероятна борба и обикновена човешка мъка. Книгата е страхотна и вярвам, че който я спечели, няма да съжалява.

Наградата за 2000-ия коментар беше книгата „Ozzy без цензура“, която бе спечелена от Неандерталеца Джо от блога Пещерата на неандерталеца.

Благодаря ви за доверието и активността! За мен е огромна чест, че ви има и удоволствие да общувам с вас!