Напоследък се натрупаха страшно много интересни публикации, на които все не мога да обърна достатъчно внимание и да ги събера в дайджеста. Днес представям на вашето внимание всичко интересно, което съм запазил още от средата на ноември, но ви гарантирам, че е много добро и ще ви хареса. Другата седмица ще обобщя интересните блог публикации от декември в юбилейното 50-то издание на дайджеста и след това ще се срещнем отново в началото на Новата 2012 година. Приятно четене!
***
Темата на това издание може да се каже, че е българската народопсихология. Много блогъри коментираха нашите национални черти, пречупени през призмата на обществените, професионалните и междусъседските взаимоотношения, а немалко хора коментираха (и оспориха) българската народна мъдрост, изразена в нашите пословици и поговорки. Ето за какво ставаше дума:
Йордан “JD” Хлебаров разсъждава над израза “Не си гледай само в краката“, който е точно обратното на нашата поговорка “Гледай си в краката”. С други думи, дилемата е дали да оставиш въображението си и мечтите си да се развихрят, или да бъдеш реалист и да гледаш да не паднеш на земята. Много ми харесва заключението на Йордан:
Хлапето в мен гледа напред, поотрасналото хлапе в мен си гледа в краката. Но да си гледаш в краката не значи, че не вдигаш поглед постоянно и не гледаш напред. Напротив. Именно комбинацията от двете те движи напред – веднъж да гледаш да не се препънеш и да паднеш; веднъж да знаеш накъде отиваш.
Владимир Кабрански (krizt) пък разсъждава над друга популярна поговорка – да изоставиш питомното и да гониш дивото. Това, което ми харесва в българските поговорки, е, че в тях винаги можеш да намериш материал за разсъждение и че всеки открива нещо за себе си, макар и това за всеки да е различно. Ето един цитат от поста на Владимир, който си харесах:
Беззащитната овчица не я интересува, че я доят, стрижат и колят, а се прибира безропотно в кошарата. Не иска свободата, защото тя я плаши. Извън кошарата е страшното диво, а вътре е „прекрасното“ питомно. За опитомените хора е същото.
***
Две публикации, които разглеждат поведението на българина в обществото и се опитват да разберат кое провокира простотията ни да излезе наяве. Марио Пешев коментира поведението на нашенеца в поста си Българската народопсихология на улицата, а Божидар Божанов предизвиква самото понятие за общество в съзнанието на българина. Ето един цитат от поста на Марио:
Излизаме сутрин. Съседите си крещим по стълбите заради тропане, ремонт, бебе. Навън хората сме намръщени и се разминават злобно. Качваме се в рейса, където има бутане и псуване, или в колата, докато по улиците се засичаме, ругаем и си показваме различни комбинации от пръсти. В работата шефът е комплексар, защото до скоро е бил на нашето равнище и иска да ни тъпче, за да не заемем мястото му, защото така може да изплати ипотеката. Влизаме да плащаме сметки, където чакаме 3 часа администрацията да си изиграе пасианса, преди да им платим пари, от които им плащат заплатите. В магазина ни гледат на криво и ни крещят, когато питаме къде се намира някой рафт. Отвън ни чакат просяците, които се нареждат в колона по един. Излизаме вечерта, където сервитьорката се държи троснато и неадекватно. Прибираме се и осъзнаваме, че остават 60лв до края на месеца, както и още 20 дни преди заплата.
Болезнено, но вярно.
Публикувано от Майк Рам 
