Седмичен блог дайджест – 34

неделя, 16 януари, 2011

Новата година стартира на пълни обороти и ето, че дойде времето за поредния блог дайджест. Все още имам желанието да го поддържам седмично, но пък не всеки ден интересните публикации излизат равномерно, затова се отказвам от идеята да ги описвам ден по ден. Първото издание за тази година обхваща първата седмица на януари (03-09.01.2011 включително), но вече се старая да акцентирам повече върху темите, които вълнуват обществото, така че понякога в седмичния блог дайджест ще влизат публикации и извън разглеждания интервал. Приятно четене!

***

Новата година започва с равносметки и обещания. Аз пък започвам първия за 2011 дайджест с поста на Ана Динкова “Ново начало“, в който тя твърди, че не вярва в способностите на хората да извършат радикална промяна в начина си на живот (и то точно от първи януари), с което до голяма степен съм съгласен, но пък вярва “в постоянството, упорството, непрестанната работа и самоусъвършенстването” и поради това пожелава “на всички неуморни експериментатори, пътешественици, любопитни и запазили децата в себе си – попътен вятър”. Благодаря й за това пожелание, понеже смятам, че и аз съм такъв и го прехвърлям към всички вас, които са запазили в себе си страстта и стремежите на пътешественика и откривателя.

***

Първите дни на новата година (както и последните на старата) обикновено са дни на равносметка. Някои публикуваха списъци с най-добрите книги, които са прочели през годината: Христо Блажев от Книголандия и Преслав Ганев от Литературата днес. И макар, че книгите, които те представят, не са излезли за първи път през 2010 г., със сигурност са стойностни творби, които си струва човек да намери и да прочете.

Христо Христов пък прави ретроспекция на икономическите събития и фактори, които очертаха изминалата 2010 г. Не съм икономист и малко разбирам от икономика, но харесвам неговите публикации, защото са написани на разбираем език дори и за хора неспециалисти, а когато някой политик тръгне да ви обещава звезди от небето и несметни богатства, добре е човек да има малко по-реална представа за нещата.

Най-сериозният анализ ни предлага Николай Теллалов – Шаркан, който прави ретроспекция на цялото отминало първо десетилетие на 21-ви век, като за по-добро добро разбиране на събитията, ни връща още по-назад в историята, стигайки чак до създаването на Европейския съюз и разпадането на Съветския такъв. Добро четиво, особено за онези, които имат склонността към бързо забравяне на историята!

***

Другата новогодишна тенденция са опитите да се направят предсказания за онова, което ще се случи през тази година. Или по-скоро за онова, което няма да се случи. Тихомир Димитров зачеква въпроса за смъртта на блоговете, която от няколко години различни хора вещаят. (Те и пънка от 30 години го чакат да умре, ама все още рита.) Този път заплахата идва от социалните мрежи, но според Тишо тя е само илюзия.

Собственият блог означава партито да е у вас. Може да заключиш любимите си порно списания в отделна стая, където никой няма да ги види, можеш да определиш къде ще се пуши и къде не, какъв алкохол ще се консумира, каква музика ще се слуша, кого да поканиш и кого да изгониш, в колко часа да свърши купонът и т.н. [...] Това е причината социалните мрежи да НЕ изпратят блоговете в девета  глуха. Всеки обича да се чувства „като у дома”.

Аспарух Калянджиев пък коментира прогнозите за смъртта на гийк-културата, която постоянно преминава в масова култура и се размива в нея. Къде е разликата между потреблението на тези символи, на изходния материал между истинския гийк и обикновения човек? – пита той. И отговаря – в степента на задълбочаване и нивото на внимание. И реално тази разлика не се е дянала никъде. С други думи – място за притеснение няма и “пънко нема’а умре!” :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 25

понеделник, 18 октомври, 2010

Кое ни прави щастливи и защо сме толкова сериозни, можем ли да се научим да бъдем толерантни и да се справяме сами с проблемите си или ще се изнудваме едни друг и ще се върнем отново в комунизма, силата на любовта и свободата, упоритостта и постоянството и умението да се откажем от претенциите си към живота – ето за това става дума в новия брой на Седмичния блог дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 11.10.2010

Едва ли има някой сред нас, който да обича постоянния рекламен спам от големите компании, който ни залива отвсякъде. Уж всичко се прави в името на клиента, но накрая като клиенти разбираме, че фирмите, които уж ни обслужват, всъщност ни изнудват и се опитват да ни превърнат в свои роби. Ивелина Атанасова е написала чудесно открито писмо до Глобул, в което като професионален маркетьор и редови клиент изразява своето възмущение от тяхната политика и отношение към клиентите.

Светлозар Петров продължава своята поредица за недостига на специалисти като този път се фокусира върху нуждата от постоянно обучение и преквалификация, която ужасно много хора у нас изобщо не осъзнават. Други се сещат, но се оправдават с липсата на време. Ето ви един добър съвет от автора:

Видимо е, че няма нужда за всяка преквалификация да правим по още една магистратура. Някъде е необходима, но само някъде. Както и нямаме време 2 години да чакаме да я завършим. Сметките, за съжаление, спохождат къщите ни всеки божи ден. Изходът е или по-внимателно планиране във времето (т.е. да започнем, преди да сме останали на улицата) или избор на съвсем практически ориентиране курсове и обучения (т.е. да стане бързо). Или и двете, ако е възможно. Все пак не всеки занаят се учи за три дни.

(Удебеляването и линкът са от мен – Майк Рам)

Животът е постоянна борба и в тази борба ставаме по-силни с всеки ден, ако успяваме да се преборим с трудностите сами. Понякога чуждата помощ може дамо да ни навреди. Вижте защо в притчата за пеперудата от блога “Позитивното” – много поучително четиво!

Вторник, 12.10.2010

Григор Гачев е написал много прочувствен пост за помощта, за дълговете и за израстването. В неговия пример, темата се върти около блоговете и ме накара да се замисля дали и аз съм успял да платя своите дългове на онези, които първи ми показаха силата на блога и ме подкрепиха в моите първи стъпки. Може би този дайджест е един вид отплата, макар и към други хора – просто това мога да направя. Ето какво казва Григор за блоговете – едно от най-точните и силни описания на ценното в това да пишеш свободен:

Място, където обикновените хора решават кого ще подкрепят, просто с интереса си към него, а кого ще оставят в забрава. Защото всичко, което е нужно, за да подкрепиш ценността и да отритнеш смрадта е просто да си избереш кого да четеш.

И така малко по малко изплуват и се задържат стойностните, истински хора – и дават на околните пример, че животът е не само подлости и рушвети. Че има как, и си струва да живееш истински, да се чувстваш човек, и да го отстояваш.

Донякъде в съзвучие с това идва и постът на Лидия Стайкова, която публикува писмо от завършващ ученик, споделящ разочарованието си от образователната ни система, която убива всякакво желание за учене и развитие у него. Тъжно е да чета такива откровения, може би защото и аз самият съм се чувствал така при завършване на средното си образование, но пък отговорът на Lyd май е най-мъдрият съвет, който човек може да получи в такъв момент:

Може пък ако си отдъхнеш малко от тъпото училище, да имаш време не просто да помислиш, ами да научиш повече за света и за себе си и да вземеш добро решение, вместо да продължиш на автопилот да учиш просто заради самото учене.

Пламен Петров зачеква една актуална напоследък тема, която силно разделя хората на два крайни лагера: Отживелица ли е бракът и прави ли ни сватбата щастливи? Аз като щастливо женен човек вече 20 години отстоявам традицията на брака, въпреки че не намирам вдигането на пищни и скъпи сватби за особено смислено. Пламен смята, че основната причина за избягването на “бракуването” напоследък е страхът от обвързване. Статията поставя много въпроси и събра много коментари, което показва, че темата в важна за мнозина, но може би наистина пазим някакви скрити страхове, щом предизвиква и толкова много агресия.

За разтуха вижте как кризата се отрази на ордена на джедаите в разказа на Радислав Кондаков “Джедайски неволи” или прочетете пътеписа на Красимир Георгиев “Великата Индия“, в който авторът се опитва съвсем сбито и накратко да ни представи живота, историята и културата на тази велика страна.

Индия

Прочетете остатъка от публикацията »


Петъчна притча – Наръчник за изкачване на планини

петък, 27 август, 2010

Върхът на планината

Когато започнах да чета този текст, си помислих, че наистина е туристическа инструкция. Казах си: няма лошо – и без това се опитвам да се раздвижвам от време на време с походите на клуб “Неделна разходка” – защо да не науча още нещо полезно. Паулу Коелю – авторът на този “наръчник” – е известен и като неуморим пътешественик, така че, помислих си, сигурно има какво да сподели с нас.

Прочетен буквално, този текст върши работа и за хората, които обичат да се катерят по планините. Но ако зад образа на планината поставите важните предизвикателства във вашия живот, ще откриете един полезен наръчник за това как да постигаме целите, които си поставяме в живота, и как да извличаме максимална полза и радост от това.

Наръчник за изкачване на планини

Паулу Коелю

А) Изберете планината, която искате да изкачите: не обръщайте внимание на онова, което казват хората, че “тази е по-красива” или че “онази е по-лесна”. Ще изразходите много енергия и ентусиазъм, за да постигнете набелязаната цел, така че вие сте единствените, които ще вземат решението и трябва да сте сигурни какво искате да направите.

Б) Научете се как да се приближите към нея: често гледаме на планините отдалече – красиви, интересни, пълни с предизвикателства. Но какво се случва, когато се опитаме да се приближим? Пътищата се извиват наоколо, цветя растат между вас и вашата цел, онова, което изглежда просто на картата, се оказва трудно в реалния живот. Затова, опитайте всички пътеки и всички следи, докато един ден се окажете пред върха, който се копнели да достигнете.

В) Възползвайте се от тези, които вече са се изкачвали дотам: без значение колко уникални се чувствате, винаги има някой, който е имал същата мечта преди вас и е оставил следи, които могат да направят вашето пътешествие по-лесно; места, където да закачите въжето си, отпечатъци, счупени клони, които освобождават пътя ви. Изкачването си е ваше и отговорността си е ваша, но не забравяйте, че опитът на другите може да ви помогне много.

Прочетете остатъка от публикацията »


Добре забравеното: януари 2008

сряда, 3 февруари, 2010

Позарових се в стари постове и установих, че преди време съм написал неща, които дори на самия мен са ми интересни :-) Затова реших да върна към живот една позабравена рубрика – “Добре забравеното” – и да ви припомня някои от по-интересните публикации в този блог, случили се преди един месец и няколко години.

Днес ще се върнем на януари 2008, а малко по-късно ще ви припомня и по-пресни неща от януари 2009.

  • Обичам да се забавлявам с думите и като гледам старите си писания чак се възхищавам на собствената си прозорливост. В статията Думи: Мъжество, Mankind, която успя да поразбуни феминистките духове, дори съм предвидил тенденцията към премахване на думата “жена” и заместването и с “female-american”, но не съм могъл да предположа по-радикалния израз “вагиноамериканец“, който придоби популярност напоследък :-)
  • Статията Най-добрата лютеница на света стана една от най-популярните в моя блог и допринесе за позиционирането му на първо място в Гугъл по търсенето на думата “лютеница“. В интерес на истината, вече ми се струва, че качеството на лютеницата съвсем не е като онова, което беше преди време. Всички марки и модели (включително и описаната в тази статия) вече са пълни с консерванти, с нишесте, с чесън, лук, сол, пипер и какво ли още не, само и само да се загуби напълно естествения вкус на зеленчука. Жалко.
  • Едно от най-любимите ми открития беше мини-сагата – кратка литературна форма, състояща се от точно 50 думи. Оказа се, че е голямо предизвикателство, но и доста забавно човек да напише нещо в този стил. В горния пост бях публикувал няколко превода, но в него се включиха и доста коментатори, които споделиха своите опити да напишат мини-сага, което от своя страна ме провокира да се пробвам сам да съчиня нещо в продължението Мини-сагата е голяма работа. Не беше особено умно, но като първи опит, мисля, че беше сносно :-)
  • Какъв искам да стана? е едно откровение за мечтите и целите, които си бях поставил за 2008 година. Сега, като гледам назад, виждам, че съм тръгнал по правилния път и съм направил няколко успешни стъпки във вярната посока. Целите все още не са постигнати, но усещането че имам ясна цел и съм успял да запазя постоянство в убежденията си, ме изпълва с увереност в успеха.
  • Освен всичко изброено дотук, в януарските постове от 2008 година можете да видите едно мъдро прозрение на Сет Годин за фундаментализма, втората част на колекцията от мъдри мисли Нещата, които научих, и една от най-ранните петъчни притчи Защо Господ е оставил човека за шестия ден.

Пожелавам ви приятно четене!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Моята музика. Jose Feliciano

неделя, 1 февруари, 2009

Скъпи приятели,

отново паднах жертва на невярна болест и това е причината от няколко дни да не съм писал в блога си. Грипът е жесток и превърна цялото ми тялото ми в болезнена плът, а мозъка ми – в напълно безполезна тежест в главата.

Едва днес започнах да проглеждам и да се отърсвам от постоянната дрямка, която ме беше налегнала. Искам с този пост да отправя поздрав към всички вас с една чудесна песен на Хосе Фелисиано, която винаги успява да хем да ми вдъхне бодрост и кураж, хем да ме разплаче.

Хосе е невероятен музикант – уникалната комбинация от характерен глас, перфектно владеене на китарата и яркото позитивно излъчване му донесоха световен успех и обичта на милиони почитатели. Неговата съдба винаги е била за мен пример за това как с отдаденост и постоянство човек може да надвие ударите на съдбата.

Jose Feliciano – The Gypsy

Ето и текста на песента:

I’m just a gypsy who gets paid
For all the songs that I have played
And all the records that I have made

I’m part of a caravan
I have travelled on the land
Making music for my fellow man
And every song I played or wrote
With a sad or happy note

Some are played to make you laugh
Some are played to make you cry
I don’t know the reason why

But I’ll continue to travel
Though my guitar’s old and tiring fast
She just listens to me Her music means more to me
than any other woman I have known
She just listens to me
Her music means more to me
than any other woman I have known

Пожелавам ви приятна и нежна вечер и борбено настроение за идващата седмица!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Петъчна притча: 10-те принципа на Ганди как да променим света

петък, 13 юни, 2008

Mahatma Gandhi

Днешният материал всъщност не е притча, а събрани мисли и цитати от Махатма Ганди, които някой е озаглавил “10 принципа, с които да променим света“. За съжаление, нямам линк към оригиналния източник, защото моят източник не го е посочил. Това не е толкова важно. Важно е да се поучим от мъдрите слова на Ганди и да се опитаме да променим себе си към по-добро. Оттам да промениш света е нещо много по-лесно.

1. Промяна

“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”

“Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново – това е мит на атомната ера, – колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”

2. Контрол

“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

3. Прошка

“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”

“Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

4. Действие

“Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers