The Man On The Silver Mountain

От доста време съм поканен да се включа в поредната блогърска игра, в която се пита къде ще почиват блогърите това лято, но напоследък се въртя в една въртележка, от която трудно намирам време да се измъкна. Днес откраднах малко време да напиша този кратък пост.

Като човек, който работи за себе си, мога да кажа, че постоянно съм на работа и нямам отпуска. Но тъй като обичам това, което правя, мога също да кажа, че съм и постоянно в отпуска

Истината е, че семейното пътешествие, което направихме, за да посрещнем Джулай морнинг на Камен бряг и за концертите от тазгодишния Калиакра рок фест в Каварна, си беше чудесна, макар и кратичка, отпуска. Имахме намерение да направим още една почивка в Хлакидики – едно чудесно място за летен отдих – но не знам дали ще успеем да преодолеем семейната финансова криза и да се преборим с всички задачи, които трябва да свършим през следващите два месеца. Засега пътуването до Гърция си остава само мечта.

Прочетете остатъка от публикацията »

Преди известно време Тодор Христов от alabala.org постави въпроса “Какво обядват блогърите?“, споделяйки, че на него самия от блогване не му остава време да обядва като хората, а и обядът му трудно може да се нарече “здравословна храна”. По този повод той покани някои конкретни блогъри да споделят как, кога и с какво се хранят те на обяд, ако въобще намират време за това.

Въпросът, разбира се е интересен за тези, които се занимават с тази дейност “професионално”, т.е. блогването отнема доста голяма част от техния ден и до някаква степен носи материална възвращаемост. тези, които блогват от офиса в работно време, предполагам, че имат същия дневен режим, както и останалите си колеги и ходят на обяд заедно с тях.

Аз мога да кажа, че се занимавам с писане на блогове професионално дотолкова, че то отнема наистина значително време – средно половин работен ден – и освен това косвено е носител и на приходи в моята фирма. Обикновено започвам да пиша още със ставането и понякога така се увличам в работа, че наистина пропускам и закуската, и обяда, и започвам да усещам неистов глад някъде към 3-4 часа следобед, който ме кара да прекратя заниманията си и да се отдам на биологичните си нужди.

В повечето дни, обаче, моментът на задоволяване на глада настъпва към 1 часа, което си е съвсем нормално време за обяд. Често ми се случва да работя в леглото (един от недостатъците на лаптопите), но храненето винаги се извършва в кухнята, на маса.

Прочетете остатъка от публикацията »

Когато човек има рожден ден, това обикновено е повод за празнуване. А когато е кръгъл юбилей – още по-голям. Само дето числото (40) взе да става твърде голямо и това започва леко да ме притеснява. Точно поради това, този пост се каня да го напиша от доста време и все го отлагам. Междувременно се случиха и други събития, повече или по-малко свързани с рождения ми ден, и се натрупа толкова много материал, че реших да го разделя на няколко части, за да не е прекалено голям и да мога парче по парче да ви го споделя.

Много хора ме питат: “Ти кога ще излизаш в отпуска това лято?”. Не знам какво да им отговоря. На едни казвам, че няма да излизам въобще в отпуска, а на други, че аз съм постоянно в отпуска, защото нищо не работя Истината е, че откакто правя собствен бизнес и разполагам изцяло с времето си, аз наистина не чувствам работата си като тегло, а като огромно удоволствие и отпуската не е начин да се отървеш от работата, а само източник на разнообразие и нови впечатления.

Тази година, без някаква предварителна уговорка, се оказа, че сме измислили най-добрата форма на почивка – серия от микро-отпуски по 3-4 дни, които успяваме да си уредим почти всеки месец. Ако човек успее да намери място, където да се почувства добре, дори за един разширен уикенд може да се освободи от напрежението на работното ежедневие и да се зареди с енергия и положителни емоции за следващите дни.

Прочетете остатъка от публикацията »