Книги и презентации, поети и благодетели, интернет етикет, икономиката на България и нейното бъдеще, важни екзистенциални въпроси, нетърпимост, мързел, силата на усмивката и изкуството да обичаме враговете си – това са темите в новия брой на Седмичния блог дайджест. Приятно четене!
Понеделник, 04.10.2010
Този път направо започвам с пътешествията. Ива и Марио са ми приятели, но от известно време откривам, че Ива притежава уникалното умение да открива забележително красиви места за почивка, да организира цялото пътуване, да измъкне Марио от работната бърлога и да си прекарат няколко кратки, но наситени на преживявания дни в чужбина, при това на невероятно ниски цени. Накрая разказва за всичко това толкова увлекателно, че изпитвам неустоимо желание да тръгна веднага по техните стъпки. Предлагам ви историята за тяхното пътуване до малко известния курорт Айвалък в Турция, а който се интересува, в нейния блог ще открие още много интересни истории от техните пътешествия.
Ива и Марио в Айвалък, Турция
Еленко е публикувал интересен фото-разказ от улиците на Скопие, но въпреки поканата “Споделяйте свободно” се опасявам да публикувам снимки от неговия блог тук – все пак той е човекът, който осъди “24 часа” за кражба на снимки. Не искам да се забърквам в съдебни разправии, така че цъкайте на линка горе и гледайте снимките направо от неговия блог.
Още една история, свързана с приятел: в блога Indioteque Светослав Тодоров разказва за концерта на Davvid Project в Чешкия център, състоял се предишната седмица. Проектът се състои от Татяна Йосифова и Димитър Паскалев, а музиката им може да ви се стори малко странна, но е оригинална и много приятна за слушане. С Митко сме приятели от много малки, движехме се в среди на талантливи музиканти и фенове на здравия рок, а него, като най-силно изпъкващ със своя талант, наричахме Митко Лорда, по името на великия клавирист на Deep Purple (което си беше голяма чест). В статията има връзки към доста информация и ресурси за Davvid Project, така че разцъкайте ги и послушайте тяхната музика!
Сериозната статия оставих за накрая. Павел Николов разказва за румънския поет Михай Еминеску. Той бил беден, но имал благодетел. Бил велик поет и затова получавал финансова подкрепа от благодетеля си ( а не обратното – забележете!), а тя била малка, не защото онзи бил скръндза, а за да не се възгордее поета. Авторът сравнява тази история с положението българските кино “творци”, постоянно очакващи подаяния от държавата. Струва си да се замисли над това човек…
Публикувано от Майк Рам 
Но пък откакто съм блогър, успях да напиша един разказ – “
