Петъчна притча. Блокче шоколад

петък, 27 май, 2011

Една много сладка история, от която можем да си направим някои изводи за истинското приятелство. Източник: блогът на Паулу Коелю. Преводът от английски е мой.

Блокче шоколад

Две момчета ходели заедно на училище. Едното от тях имало лошия навик да изяжда тайно блокчето шоколад от чантата на своя приятел.

Един ден, обаче, се почувствало виновно за това, което причинявало на своя приятел, но нямало смелост да се извини директно, затова му написало писмо, в което си признавало греха:

“Аз крадях от твоя шоколад. Извинявай…”

Другото момче се усмихнало, докато го четяло и изпратило в отговор друго писмо:

“Не се притеснявай. Аз знаех, че си вземаш от шоколада. Затова го държах винаги на едно и също място в чантата си.”

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

6 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Среща в Бухара

петък, 11 февруари, 2011

Много обичам истории за опитите на човека да надхитри Смъртта, които в повечето случаи са неуспешни. Филмът “Final Destination” с всичките му продължения е един интересен пример за това. Такива истории от една страна ни внушават чувството за неизбежност, за безсилие пред Съдбата и на мнозина действат депресиращо. От друга страна, обаче, могат да бъдат тълкувани и позитивно: Съдбата ни е отредила някакъв път и онова, което ни се случва, е най-доброто за нас, дори и понякога да не го разбираме. Затова е по-добре да не се мъчим да го променяме, а да живеем така, както ни диктува сърцето.

Предлагам ви една подобна история, която преведох за вас от блога на Паулу Коелю. Разказът е на Джон О’Хара.

Среща в Бухара

Един търговец накарал слугата си да отиде до пазара и да купи някакви платове. Като стигнал до пазара, слугата видял собствената си Смърт да пазарува в съседния магазин. Ужасе́н, той побегнал към къщата на търговеца.

- Трябва веднага да замина – извикал той, почти плачейки. – Видях собствената си Смърт на пазара и трябва да избягам. Ще отида в Бухара – моя роден град – и ще прекарам уикенда там.

Търговецът приел обяснението на слугата си, но се загрижил. Решил да отиде до пазара и там открил Смъртта на своя слуга.

- Хей, ти ужасно си изплашил моя прислужник днес – казал търговецът.

- Той също ме стресна – отговорила Смъртта. – Не очаквах да го видя наоколо. Трябваше да се срещна с него в Бухара.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

5 Коментара | Петъчна притча | С прикачен етикет: , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча: Правото на прошка

петък, 23 април, 2010

Не знам дали тази история е измислена от онези, които грешат, за да оправдае грешките им, или наистина това е наше основно качество, от което няма как да избягаме и няма защо да се срамуваме. Но на мен, като грешник, ми харесва. Така се чувствам повече човек и повече вярвам във Всевишния.

Не искам да те обидя

По време на поклонение до Светите места, един свят човек започнал да усеща Божието присъствие.  Веднъж, по време на молитвен транс, той паднал на колене, заровил лице в земята и изрекъл своята молитва:

- Господи, само за едно нещо те моля в този живот: да получа благодатта никога да не те обидя.

- Не мога да ти дам тази благодат – отвърнал Всемогъщият. – Ако ти никога не ме обидиш, аз няма да имам причина да ти простя. А ако аз нямам нужда да ти прощавам, скоро и ти ще забравиш важността да бъдеш милостив към другите.

Така че, върви по своя път с любов и ме остави да ти прощавам от време на време, за да не забравяш и ти тази добродетел.

Източник

Не се страхувайте да сгрешите. Бог винаги ще ни прости. Най-трудното е да се научим сами на себе си да прощаваме. Ако успеем да го постигнем, ще бъдем истински щастливи.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

8 Коментара | Духовност, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Кой иска да отиде в Рая?

петък, 27 февруари, 2009

Drunk AngelКой иска да отиде в Рая?

Един свещеник, който виждал проявление на дявола в удоволствията от живота, отишъл в градската кръчма и повикал всички присъстващи да дойдат на църква вечерта. Всички мъже от кръчмата се подчинили. Когато всички места били заети, свещеникът се провикнал:

- Престанете с това пиене! То е изкушение от Дявола! Не искате ли да отидете в Рая? Нека всички от вас, които искат да отидат в Рая, да си вдигнат дясната ръка!

Цялото паство вдигнало ръка, с изключение на Маноел, когото всички смятали за достоен и почтен човек, изпълняващ всичките си задължения към Бога и Църквата.

Изненадан, свещеникът попитал:

- А ти, Маноел, не искаш ли да отидеш в Рая, когато умреш?

- Разбира се, че искам. Но все още не съм изпитал всичко от живота, който Бог ми е дал, а ти вече искаш да ми го отнемеш.

Източник

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

4 Коментара | Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Лъвът и котките

петък, 20 февруари, 2009

Лъв

Защо винаги търсим онова, което нямаме, а не виждаме това, което имаме?

Лъвът и котките

Един лъв вървял из саваната и видял група котки, които си бъбрели. Първоначално, воден от хищническия си инстинкт, си помислил да ги излапа, но изведнъж го обзело чувство на доброта и спокойствие и решил да седне покрай тях и да се заслуша в разговора им.

- Мили Боже! – казала една от котките, без да забележи присъствието на лъва. – Прекарахме цял ден в молитви! Поискахме дъжд от мишки да се изсипе върху нас.

- И досега нищо не се случи! – казала друга. – Чудя се дали наистина Бог съществува.

Небесата останали безмълвни. И котките изгубили своята вяра.

Лъвът станал и продължил по пътя си, мислейки си: “Странна работа. Мислех да избия тези животинки, но Бог ме спря. И въпреки това те изгубиха вярата си в Божията благодат. Толкова бяха заети да се притесняват за онова, което нямат, че въобще не разбраха, че бяха предпазени от гибел.”

Източник

Не се вкопчвайте в онова, което нямате и което не сте успели да постигнете. Това носи само страдание. Огледайте се около себе си и вижте всичко хубаво, което ви заобикаля – приятелите, любимите хора, малките радости и големият късмет, които вече имате. Бъдете благодарни за тях и бъдете щастливи!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

11 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. За единиците и множеството

петък, 23 януари, 2009

Маргарита

От известно време публикувам постове, в които защитавам тезата, че всеки човек е уникален и трябва да отстоява своята индивидуалност, за да успее в живота. Днес ви предлагам една притча, в която представям и другата гледна точка – за стойността на безличното множество. Може би сам си противореча с това – вие ще кажете – но притчата е интересна.

- Аз съм маргаритка сред поле от маргарити – мислело си цветето. – Докато съм сред другите, никой няма да забележи моята красота.

Един ангел чул мислите й и отговорил:

- Но ти си толкова хубава!

- Да, но искам да бъда единствената!

За да задоволи желанието й, ангелът я пренесъл на градския площад.

Няколко дни по-късно, кметът излязъл навън с един градинар, за да направят малко промени по площада.

- Тук няма нищо интересно. Прекопай градината и засади здравец.

- Чакайте малко! – извикала маргаритката. – Така ще ме убиете!

- Ако имаше и други като теб, можехме да направим чудесна украса – отговорил кметът. – Но наоколо няма други маргарити, а ти сама не можеш да направиш градина.

И я откъснал от земята.

Източник.

Приятен уикенд!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

5 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча. Даровете на влъхвите

петък, 16 януари, 2009

senior couple

Може би някои от вас са чели великолепния разказ на О. Хенри със същото заглавие, в който съпругата си отрязва косата, за да купи верижка за часовника на мъжа си, а той си продава часовника, за да й купи четка за коса. Днешните истории също имат подобен хумористично-тъжен оттенък. Enjoy!

Възрастната двойка

Двама възрастни закусват заедно в деня на своята златна сватба. Жената намазва хрупкавата кора на хляба с масло и я подава на съпруга си, запазвайки меката среда за себе си.

- Винаги съм искала да ям по-хубавата част от хляба – казала си тя, – но понеже те обичам, през всичките тези 50 години се опитвах да възпирам желанието си и ти отстъпвах средата. Днес искам да задоволя това си желание.

За нейно учудване, лицето на съпруга й се озарило от широка усмивка.

- Благодаря ти за този подарък! Цели 50 години съм искал да ям от кората на хляба, но за да запазя хармонията в семейството ни и тъй като ти винаги си я харесвала толкова много, аз никога не се осмелявах да си я поискам.

Прочетете остатъка от публикацията »

8 Коментара | Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча: Дух и тяло

събота, 10 януари, 2009

Tai chi master

Една съвсем кратка история за начало на краткия уикенд.

Дух и тяло

Един университетски професор практикувал Тай Дзи с голям ентусиазъм, но малко по малко започвал да се чувства все по-уморен и накрая решил да се откаже напълно.

- Съжалявам, но не мога да продължа – казал той на своя учител. – Посветих толкова много години в изучаване на философията, че напълно забравих за тялото си.

- Жалко, че се отказваш. Защото аз също съм отделял много време на изучаването на философията и точно това винаги ми е напомняло за моето тяло.

Приятен уикенд!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

5 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Обречен на скука

вторник, 2 декември, 2008

angel-in-white

Тази история я пазех за рубриката “Петъчна притча”, но реших, че днес е много подходящ ден да бъде публикувана, въпреки че не е е петък. Просто ви подготвям за утрешната изненада :-)

Обречен на скука

След като умрял, Хуан се озовал на едно прекрасно място, заобиколен от всички удобства и красоти, за които някога е бил мечтал. Един мъж, облечен в бяло се приближил към него:

- Имаш право на всичко, което си пожелаеш – всякакви храни, удоволствия и забавления – казал той.

Очарован, Хуан се отдал на всички удоволствия, за които бил мечтал през живота си. След много години, изпълнен със задоволство, той потърсил отново мъжа в бяло:

- Вече опитах от всичко, за което съм си мечтал. Сега имам нужда от някаква работа, за да се чувствам полезен.

- Съжалявам – казал човекът в бяло. – Това е единственото нещо, което не мога да ти уредя – тук няма работа.

- Ужас! – потръпнал Хуан. – И сега ще трябва да прекарам цяла вечност умирайки от скука! Хиляда пъти бих предпочел да съм в ада тогава!

Съществото в бяло се навело към него, усмихнало се и казало с нисък глас:

- А ти къде си мислиш, че се намираш?

Източник: Блогът на Паулу Коелю

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

5 Коментара | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

Петъчна притча: Това ще отмине

петък, 10 октомври, 2008

Тази история идва от суфитските легенди.

Имало едно време един султан, който бил обграден от мъдри хора. Една сутрин, както си говорели, те забелязали, че султанът е твърде умислен.

- Какво Ви има, Ваше величество? – попитал един от мъдреците.

- Объркан съм – отговорил султанът.  Има моменти, когато съм обзет от меланхолия и се чувствам неспособен да изпълнявам задълженията си. Друг път се чувствам замаян от всичката власт, която притежавам. Бих искал да ми направите талисман, който да ми помогне да бъда в мир със себе си.

Мъдреците – изненадани от това желание на султана – прекарали дълги месеци в дискусии. Накрая, стигнали до съгласие и отишли при него с подарък.

- Гравирахме магически думи върху талисмана. Прочети ги силно на глас, когато си твърде самоуверен или твърде тъжен – казали те.

Султанът погледнал предмета, който си бил поръчал. Той бил обикновен пръстен от злато и сребро, но имал надпис:

“Това ще отмине.“

Източник

Приятен уикенд!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

1 Коментар | Мъдрости, Паулу Коелю | С прикачен етикет: , , , | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам

« Предишни
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers