Добри думи за добри хора: Варненско обслужване

сряда, 31 март, 2010

Преди няколко дни бяхме с мои колеги във Варна, където проведохме едно двудневно обучение на потребителите на продукта “CadIS” и даже успяхме да организираме първата сбирка на Клуб “Спри и помисли!” във Варна. Това, което наистина ни порази, беше невероятното обслужване, което получихме както в хотела, в който бяхме настанени, така и в ресторанта, в който вечеряхме. За тези хора са моите добри думи.

Тъй като ни трябваше учебна зала за обучението, търсихме хотел, който да предлага такава, подходяща за нашите цели и на прилична цена. Мястото, което открихме, бе хотел “Импала”, който не само ни предложи зала за провеждане на обучението, но и ни осигури удобен и комфортен подслон. Ще кажете – голяма работа – хотели бол! Така е, но онова, което ни остави най-силно впечатление, беше желанието на всички да ни обслужат максимално добре и да задоволят всичките ни нужди – както в работата, така и в почивката.

Хотелът е малък и по това време няма много посетители, поради което ресторантът му работи само на закуска, но пък за сметка на това, закуската ти я сервират, а не се мотаеш на шведска маса. Освен това, хотелът предлага доставка на храна от различни заведения и когато лично управителят ни каза:

Само кажете какво ви се яде и веднага ще го поръчаме за вас!

се почувствахме истински поласкани.

Прочетете остатъка от публикацията »


Добра дума за добри хора: охраната в Софийски районен съд

понеделник, 1 март, 2010

Не знам дали определението “добър човек” върви с думата “полицай”, но в случая искам да ви разкажа една история за професионално отношение към работата, което ме впечатли и което печели добрата дума от мен.

Случката е следната: онзи ден трябваше да отида до Софийски районен съд, до УАСГ, за да си извадя свидетелство за съдимост. (После разбрах, че не е трябвало да ходя там, а в стария нотариат, но темата не е за това.) Входът на съда е разделен на две, като едната половина е предназначена за влизане, а другата – за излизане. Мястото е тясно, а когато пристигнах и аз, вътре вече се бутаха на опашка един полусляп дядо, една напълно глуха баба и още двама ошашавени граждани. Мястото пред металния детектор е съвсем тясно, а като добавим и факта, че вратата се отваря навътре, бутаницата става пълна.

Процедурата на влизане е относително бавна – трябва да си извадиш ключовете, мобилния телефон и всякакви други метални предмети, да отвориш чантата си пред дежурния полицай и да си покажеш личната карта. Както се сещате, човек трябва да е тренирал, за да може да извърши всичко бързо, а ако недовиждаш или недочуваш и някой постоянно те бута отзад, нещата стават много тегави.

Точно в този момент за късмет в опашката се сбутаха две служителки на съда и оттласквайки ни с лакти, влязоха вътре. Изненадата ми дойде от дежурната полицайка, която здраво ги нахока с аргумента, че те си имат специален вход, забранен за граждани, и това, което правят, че чисто малоумие – да се бутат във входа за граждани и да се пречкат.

Прочетете остатъка от публикацията »


Банка ДСК – прояви на професионализъм

понеделник, 19 май, 2008

Преди време бях написал един пост за обслужването на клиентите в Банка ДСК, който придоби огромна популярност – може би поради това, че тя все още е една от големите български банки и много от нейните клиенти са се сблъсквали с нелюбезно отношение или лоша организация на обслужването.

Напоследък, дали поради постоянната актуалност на темата, или покрай истерията с мнимия фалит на Първа инвестиционна банка, моята статия за БДСК е отново сред най-четените материали в този блог. Най-интересното е, че в коментарите под нея се включиха и двама от “виновниците” за моя материал – Грета Георгиева – специалист продажби във ФЦ-3 и Станимир Стефанов – човекът, който лично е конфигурирал всичките 42 инсталирани до момента системи за управление на опашките в клоновете на Банка ДСК на територията на цялата страна.

Искам да изкажа възхищението си и благодарността си към тези хора за това, че имат доблестта да излязат в откритото пространство и да защитят своята професия и своя труд. Не, че съм съгласен с всичко, което са написали – по-долу ще коментирам доводите на Станимир – нито пък смятам, че точно те носят главната отговорност за начина, по който банката обслужва своите клиенти, но фактът, че са хора, които обичат работата си и не се страхуват да защитят позицията си, безспорно им прави чест.

Разбира се, и тук важат с пълна сила 8-те пропуснати PR възможности, за които говори Тодор Христов в статията си за ПИБ, макар и БДСК да не е изпаднала в подобна криза. Мисля, че всяка банка у нас, както и всяка голяма компания, която обслужва огромна част от населението, трябва да ги приеме на въоръжение.

Да се върнем, все пак, на опашките…

Доводите, които Станимир Стефанов изтъква са в голяма степен валидни от гледна точка на системата и на нейните разработчици, но погледнато от позицията на клиентите (които не са еднородна група), нещата продължават да куцат. Няма да цитирам целия текст на Станимир, а само ще коментирам точките, с които имаме разминавания.

1. Системата е предназначена да съкрати времето за чакане, като генерира равномерно натоварване на множество гишета (например 10).

Първо, аз не съм съгласен с концепцията за обслужване на едно гише и това няма нищо общо със системата. Много организации напоследък предприеха този подход, но аз го намирам за неправилен. Първо, различните клиенти имат относително различни нужди и извършват доста различни дейности. В случая – фирми и граждани ползват различни услуги на банката.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers