Седмичен блог дайджест – 37

вторник, 15 март, 2011

Толкова богата на интересни публикации колекция съм съм събрал, че се налага да правя много критично отсяване, а темите, които напоследък се дискутират в българската блогосфера са все интересни и значими. Надявам се и тази подборка да ви хареса. Приятно четене!

***

Тазседмичната подборка е отново богата на публикации, свързани с националния ни характер, предполагам, вдъхновени от националния празник 3-ти март, който за пореден път се превърна в повод за спорове и избиване на комплекси, вместо да бъде повод за национално обединение. По повод на самия празник, ви предлагам две публикации, които привлякоха моето внимание: Юлиан Попов цитира Захари Стоянов, който коментира парадокса, че нас ни освобождават руснаците, които са многократно по-бедни, по-унизени и по-несвободни от нас по онова време. Да, в този откъс има много националистични нотки, но това сякаш не е повод за гордост.

Вторият пост е на Ясен Праматаров, който смята, че най-голямото благо, което притежаваме, е мирът и относително спокойният живот, в който живеем, ако и да е скучен и за мнозина безинтересен.

Не принизявам геройството на всички, участвали в онези съдбовни и бързи години – напротив. И от двете страни, и в тези две страни техните две страни и тъй нататък има забележителни личности. Били са времена на ярки, заслепяващи контрасти – на едно място убиват хора, на друго място правят нови политики. Днес? Днес сме щастливи, че тук живеем в по-безлични времена. Истинското лице на времето, истинският контраст е вътре във всеки от нас и се прави на свое, лично ниво. Това е и по-голямото геройство.

Така че трябва да сме благодарни за всичко и на всички от онова време – те са ни направили каквито сме днес. Направили са ни да сме търпеливи, но и да не търпим. Научили са ни да сме толерантни, но и да се пазим. Научили са ни, през дългите десетилетия на “свикване”, да осъзнаем ценността на живеенето заедно.

Като отявлен пацифист (да, наистина съм такъв!) не мога да не се присъединя към неговото мнение. Човек може да постигне велики неща и във времена, в които не се избиваме помежду си. Убеден съм в това!

***

Прочетете остатъка от публикацията »


10-те божи заповеди на 21-ви век

четвъртък, 4 март, 2010

Един от моите любими блогъри – проф. Ричард Уайзман – преди доста време беше решил, че класическите 10 божи заповеди, които знаем от Библията, са може би твърде остарели за новата информационна епоха и предложи на читателите си да помислят за нови правила, които да следваме в живота си.

Идеята ми се стори много добра и реших да помисля кои са правилата, в които вярвам днес, които определят моя морален мироглед и които бих спазвал съвестно. Оказа се, че никак не е лесно да се формулират, да не говорим за спазването.

Все пак, след доста умуване и медитиране успях да формулирам не 10, а даже 11 заповеди, които сам си налагам и обещавам да спазвам. Някои от тях не са нови – просто старите вършат добра работа и днес, – но съм им дал свое обяснение – нещо, което древните евангелисти са пропуснали да направят.

Ето ги и тях – моите лични божи заповеди на 21 век. Номерирал съм ги за удобство, а не по важност.

  1. Бъди промяната, която искаш да видиш в света. Ако ти не започнеш – кой друг?
  2. Не се сърди на хората за това, че чакат някой да ги поведе, а вземи, та ги поведи ти. Бъди лидерът, когото те да последват. Те ще ти бъдат благодарни за това.
  3. Не мрази! Хората, които са ти сторили зло, най-вероятно са го направили без зла умисъл. Може просто да са нещастни по своему.
  4. Не лъжи! Интернет е голям и информация дебне отвсякъде. Лъжата ти ще бъде хваната за минути.
    Допълнение: Не пиши в блога без да си проверил информацията поне от три източника.
  5. Споделяй доброто с другите, защото то е толкова малко в този свят и толкова рядко го забелязваме.
  6. Не кради! Нито материалните блага, нито продуктите на умствения труд на ближния. Уважавай авторското право, въпреки човеконенавистните закони и монополистите, които твърдят, че го защитават.
  7. Не убивай! Животът е твърде кратък и често сами си го превръщаме в ад. Но поне имаме шанс да се научим на нещо, докато сме живи.
  8. Не се кланяй на идоли! Независимо дали е всепризнат политически лидер или просто гадния ти шеф. Бъди себе си. Открий себе си. Вярвай в себе си.
  9. Не изневерявай! Нищо после няма да може да ти върне изгубената любов. Ако толкова не си виждал цици – интернет голям.
  10. Почитай семейството си и личното си време. Обичай всеки ден от живота си. Онова, което си пропуснал в общуването с близките си, никоя работа няма да ти го върне.
  11. Работи онова, което обичаш. Не се продавай за пари. Парите няма да те направят щастлив. Богатите също плачат.

Какво мислите вие? Има ли други “заповеди”, които трябва да спазваме днес? Кое е най-важното, което трябва да опазим в себе си, за да останем човеци на днешното време?

Добавете вашите предложения тук или в собствения си блог, ако имате такъв, но дайте връзка към този пост. Нека видим в какво вярваме днес.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Blog Meme: Кой съм аз извън работата

петък, 26 февруари, 2010

Марио ме е поканил в поредната блог-игра с елементи на автобиография, а аз, както знаете, най-много обичам да разказвам за себе си, така че приех с огромно удоволствие (и типично себе си – с огромно закъснение :-) ). Темата този път е “Кой съм аз извън работата?“. Хубава тема, но за мен се оказа много трудна по простата причина, че все още ми е трудно да дефинирам каква точно ми е работата.

Преди време отговорът беше прост – работя във фирма еди-коя-си като еди-какъв-си и всичко е ясно. Днес работя за себе си и се занимавам с толкова много неща, че ми е трудно да ги опиша. Освен това, офисът ми е у дома, работното ми време е цялото денонощие, така че на практика няма ясна граница между работата и почивката. А когато работата ти доставя удоволствие, на практика въобще не работиш. :-)

Все пак, за да бъда коректен към играта, ще кажа, че официалната ми работа е консултант и лектор. Водя курсове по управление на проекти и корпоративен мениджмънт, давам консултации по кариерно развитие, разработвам разни уеб-проекти и се опитвам да пиша книги (които още не са издадени).

Прочетете остатъка от публикацията »


Изгубеното поколение

понеделник, 16 март, 2009

В блога Presentation Zen попаднах на тази великолепна презентация, която се оказва, че е правена още през 2006 г. по повод на един конкурс, но има толкова оригинална идея и толкова въздействащо послание, което вярвам, че ще впечатли и вас. Текстът е на английски и така е най-въздействащ. Оригиналният текст съм го публикувал под видеото с препинателни знаци, а за тези, които не разбират английски, след него предлагам и моя превод на български, който, признавам си, доста ме измъчи, за да запазя идеята на презентацията, но се надявам, че ще оцените усилията ми подобаващо.

Първо вижте видеото, а после прочетете текста, за да не развалите изненадата :-)

The Lost Generation


Прочетете остатъка от публикацията »


Blog Action Day 2008 – Бедността

сряда, 15 октомври, 2008

Блогърите сме странно племе. От една страна всеки иска да бъде уникален, да представи на света собствените си мисли и идеи, а от друга – все гледаме да се впишем в новините и да не пропуснем някое масово явление, за да покажем, че сме актуални. Големите уеб специалисти съветват да се измъкнем от стадото и да покажем, че сме уникални личности с уникални идеи, а в същото време умираме да участваме в митинги, в блог-игри и всякакви други масови мероприятия.
Такова нещо е и идеята Blog Action Day. Веднъж в годината всички блогъри се обединяват около някаква тема и всички едновременно пишат по нея. Може би идеята е да се покаже силата на блогърите да влияят на общественото мнение или просто тяхната съпричастност към наболели обществени проблеми. От друга страна, обаче, това си е чиста манипулация – днес всички ще пишем на тази тема и всички други теми ще бъдат загърбени (освен, може би ДАНС, Бербатов, Биг Брадър и поредната операция на циците на поредната чалга певица).

Казвам всичко това като някакъв упрек и към себе си, заради това, че и аз се изкушавам да участвам в тази игра. Не, че темата не е важна, но не мисля, че с една статия, написана веднъж в годината, ще постигнем нещо особено. Ако човек се вълнува от някакъв обществен проблем, трябва да пише за него постоянно, за да не позволява на обществото да го игнорира и да го забравя.

Та, по темата за бедността.

Ние си имаме една хубава дума – беднотия. Тя върви ръка за ръка и с друга поетична дума – немотия. В нашето общество тези думи винаги са предизвиквали съчувствие към хората, изпаднали в подобно състояние. Нещо повече, те са и в основата на дълбоката симпатия на нашия народ към комунистическата идеология, която обещава премахване на тези злини за целия народ.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers