Седмичен блог дайджест – 30

сряда, 1 декември, 2010

Този дайджест трябваше да го напиша преди повече от една седмица, но поради твърде многото ми ангажименти – работни и лични – не можах да намеря време и реших да го пропусна. Днес успях да се усамотя за малко и реших да напиша следващия блог дайджест, но разглеждайки запазените връзки, установих, че по-миналата седмица е имало толкова интересни и полезни блог публикации, че ще бъде грехота да ги пропусна и да не ги споделя с вас. Освен това, открих, че повечето от тях са стойностни и актуални винаги, а не само в конкретния момент на публикуването си.

Мелиса от блога “Позитивното” е публикувала цитат от Библията: “Има време за всичко“:

  • Време за раждане, и време за умиране;
  • Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
  • Време за убиване, и време за изцеляване;
  • Време за събаряне, и време за градене;

Надявам се, че сега е дошло времето за публикуването на този дайджест и че вие ще имате времето и желанието да го прочетете. Приятно четене!

Понеделник, 15.11.2010

Седмицата започва с интересен диалог. Събина Панайотова публикува в блога “ентелегентно” критична статия към потребителите на относително новата социална мрежа foursquare, в която всеки участник споделя публично къде се намира в даден момент, озаглавена “Ти си кмет, so what?!?“, реферирайки към една от наградите, които получават участниците – титлата “кмет”. Не мога да не призная, че в някои отношения е права, въпреки че и аз съм потребител на тази социална мрежа:

И в крайна сметка какво стана със свободата? Не искате камери, не искате Биг Брадър, голямата част от интернет хората протестирате срещу подслушването, следенето и милиционерщината, обаче нямате проблем да си казвате без да ви питат на всеки час.

Отговорът идва от Боян Юруков, който в статията си “Е па кмет съм. Haters be hatin’” се опитва да опонира на Събина с няколко аргумента. Първо, това е игра и хората не търсят рационално обяснение за поведението си, когато просто им е забавно. Второ, има потенциал за бизнес, който все още не е достатъчно широко осъзнат и трето, има достатъчно добри механизми за защита на личните данни, така че непознати за вас хора да не могат да ги достъпват. Боян е активен защитник на foursquare и на българския му аналог Vivo, а под статията има доста коментари, които също си заслужават да бъдат прочетени.

Малко в противоречие на тезата си за защита на личната свобода, Събина е публикувала в личния си блог чудесни снимки от скорошното си пътуване до Лондон, с което потвърждава правилото, че блогърът обича да се хвали с местата, които е посетил, независимо от формата. Снимката на Tower Bridge отдолу е впечатляваща, а като видя типичните тесни и криволичещи английски улици с къщи от тъмнокафяви тухли не знам защо винаги в ушите ми зазвучава тежката и монотонна музика на Black Sabbath. Все пак, Лондон е забележителен град и наистина трябва да се посети.

Улиците на Лондон

Вторник, 16.11.2010

Ден на интересни откровения – Вили Фарах се пита дали любовта трае наистина до три години, както казва поверието или има нещо повече, което ни убягва. Ето и част от нейния отговор:

Любовта не трае три години. Истинското чувство продължава да живее и да се развива. То става все по-силно и все по-неподправено. Истинската любов изисква усилия. Трудно е да я намериш. Още по-трудно е да я запазиш жива. Днес сме научени да разчитаме на лесното. Бързо захвърляме това, за което е нужно да се потрудим.

Често ме питат защо се занимавам с консултации и обучения и защо някой трябва да ми плаща за това – да не би да съм по-умен от другите? В отговор написах един пост в блога “PM Stories”, озаглавен “Защо водя семинари по управление на проекти?“, в който споделям своето виждане за работата си и за нейния смисъл. В моите семинари не се представям за по-умен от моите курсисти и не се опитвам да давам съвети. Само споделям наблюденията си от личния си опит и поставям въпроси, на които всеки сам трябва да намери отговора за себе си. Вярвам, че успехът идва от взаимното споделяне, от откровеността в общуването и от търсенето на разумния компромис, който да удовлетворява всички.

Тодор Христов разказва за една добра идея за рекламиране на България като туристическа дестинация в поста “Джон Лоутън и посланиците в маркетинга“. В историята става въпрос за серия филми, представящи различни кътчета от страната ни, в които водещ е известния рок певец, който не само разказва увлекателно историята на България, но разкрива красотата на природата ни с истинско възхищение и ентусиазъм, който неминуемо би впечатлил не само неговите сънародници, а и други чужденци, споделящи тръпката на откривателството и доверяващи се на искреността на един известен човек. Подкрепям мнението на Тодор, че този подход би дал много по-добри резултати за популяризирането на България като туристическа цел, в сравнение с безсмислените и скъпи рекламни клипове, които се завъртяха напоследък по телевизиите.

Радислав Кондаков от “Писалка.нет” е решил да организира част от блог постовете си в електронни книги и да ги предложи напълно безплатно на своите читатели. В това не виждам нищо лошо, даже напротив – така много лесно човек може да прочете разкази от една колекция, вместо да се рови дълго из блога. Изданието, което Ради ни предложи във вторник беше “74 признака и други щуротии” – една изключително забавна компилация, която се чете бързо и която със сигурност ще ви разсмее от сърце. Лично на мен най-много ми харесаха разказите “12 признака, е трябва да се хванете здраво на работа”, “Странични ефекти при визуализация” и “Как да четем обяви за недвижими имоти”. Култово! :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 29

сряда, 17 ноември, 2010

Желанието да твориш добро и трудностите да се пребориш със себе си, страхът, който ни насаждат медиите и начините за положителна мотивация, спомените за времето на социализма и разочарованието от живота на българина, правилната употреба на българския език и начините да се отървем от цигарите (или от пушачите) – това са част от темите на този дайджест. Приятно четене!

Понеделник, 08.11.2010

Ива Тихолова споделя своите терзания от това колко е трудно да преминеш от добрата идея към реалните действия. Макар и постът й да говори за опита да започне да пише по-интересен и полезен блог, пречките, с които се сблъсква (предимно със собствения си характер и воля), са същите, с които се сблъсква всеки от нас, тръгвайки с добро намерение по нов път. Признавам си, че четейки нейния текст, видях себе си и своите усилия отстрани.

Една от най-силните статии на седмицата, е творение на Григор Гачев. “Не на тероризма!” казва той, разкривайки основаната цел на всеки, който иска да ни манипулира и управлява – страха. Няма никакво значение кой е първоизточникът, казва той. Няма значение кого се опитват да ни накарат да мразим. Важното е да не се поддаваме на провокацията. И да живеем свободни от страха.

Който избере свободата пред сигурността, печели и двете. Който избере сигурността пред свободата, губи и двете.

От известно време следя блога на Павлина Върбанова, посветен на тънкостите на българския език и едва сега намирам възможност да го споделя и с вас. Смятам, че подобно начинание е изключително важно и нужно за поддържане на по-висока грамотност не само сред хората, занимаващи се с писане, но и сред всички българи. Днес ви представям статията, обясняваща кога се поставя запетая пред съюза “и”. Добре е да се знае!

Снимката на деня е от Tower Bridge – един от символите на Лондон, представен ни от фото-репортажа на Събина Панайотова от този велик град.

Лондон, Tower Bridge

Вторник, 09.11.2010

Една от темите на деня са цигарите. В блога “Nicofree” излезе втората част на темата за освобождаване от никотина, посветена на психологическото пристрастяване (от което може би страдам и аз), а в блога “Sofiology” се появи списък на заведенията в София, в които не се пуши, под заглавието “София за непушачи“. Оставям настрани факта, че това заглавие е дискриминационно, но мисля, че ако трябва да бъдем справедливи, някой трябва да направи и списък на заведенията, където може да се пуши, защото те стават все по-малко.

Другата тема е “вечният 10 ноември”. Очевидно е, че българите стават все по-неудовлетворени от живота си и мнозина се опитват да се потопят в носталгия, докато други все още се подхранват с омраза към Тодор Живков и времето на “зрелия социализъм”. Мисля да напиша отделна статия по темата, затова съзнателно ще пропусна всички сериозни публикации по темата. В този дайджест ви предлагам единствено статията на Генади, озаглавена просто “10 ноември 1989“, в която покрай традиционния му хумор и сарказъм има и нещо истинско. Силно, както винаги! Прочетете остатъка от публикацията »


Какви тайни крият българските блогъри?

петък, 20 август, 2010

Когато преди три месеца Пламен Петров разкри своите 10 малки (мръсни) тайни и започна поредната блогърска игра, не предполагах, че ще предизвика голям интерес сред нашего брата блогъра, но се оказа, че в нея се включиха много хора, споделяйки онези неща, които са сметнали за интересни и нестандартни случки, и които не че са някакви строго пазени тайни, но досега са били неща, за които не са обичали да говорят публично.

Дали блогването е променило отношението ни към онова, което сме смятали за твърде лично (и за тайна) досега или просто се опитваме да се “направим на интересни” – не знам, но тази тема ми стана интересна и не само участвах със своите 10 тайни, но и се опитах да проследя всички (известни ми) участници в играта.

Открих много интересни и любопитни факти, които разкриват една друга страна на хората, които познавам чрез техните блогове. Беше ми любопитно да узная как един човек, който обича да споделя всякакви неща в блога си, всъщност е много срамежлив при разговори с хора; колко много от нас са правили опити да пишат стихове и после са се отказали, загубили вяра в таланта си; и това, че много блогъри притежават знания, качества и способности в области, доста различни от онова, с което се занимават днес и които не са успели (или не са посмели) да реализират.

Всичко това ме амбицира да се заема със задачата да събера всички по-интересни истории и да ги представя на по-широка публика. Не защото блогърите са особени и уникални хора, а защото те имат смелостта да разкрият публично своите недостатъци и “прегрешения” от миналото, отърсвайки се от чувството за вина или срам и по този начин откривайки как случките от миналото са го формирали да станат личностите, които са сега.

Така се роди и тази електронна книжка – Какво не знаем за българските блогъри? (Техните 10 малки тайни), в която съм събрал “изповедите” на 22-ма популярни български блогъра, които привлякоха моя интерес. Има и други участници в тази игра, чиито постове не успяха да намерят място в тази книга (тя стана доста голяма), но в нея съм поставил връзки към тях, така че картината да стане още по-пълна. А включените автори са (по азбучен ред): Ан Фам, Аспарух Калянджиев, Божидар Костов, Василена Вълчанова, Вили Фарах, Диана Кошеджийска, Димитър Н. Митев, Константин Павлов-Комитата, Майк Рам, Максим Кирилов, Милена Дреновска, Модерната вещица, Натали Тодорова, Николай Сисоев-Труден, Пламен Бочев, Пламен Петров, Поли Козарова, Радислав Кондаков, Стефан Русев, Стойчо Димитров, Събина Панайотова и Тихомир Димитров.

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 7

събота, 5 юни, 2010

За седми пореден път ви предлагам интересни четива за почивните дни. Най-добрите и най-интересните според мен блог-публикации от изминалата седмица.

Събота, 29.05.2010

В събота в Пловдив се проведе голям фестивал на български рок-групи – Park Rock Open Air, – но за съжаление е тръгнал с фалстарт – пловдивската полиция е наредила концертът да бъде прекратен почти веднага след като на сцената са излезли хедлайнърите за деня – Ахат. Не става ясно защо е бил прекратен концерта, след като общината е издала разрешение да бъде проведен. За щастие, на следващия ден всичко е минало идеално, както споделят от блога “The Metal News”. Прочетете и коментарите – там има повече подробности за намесата на полицията.

Интересна новина за хората, активно работещи в интернет, открих в блога за уебмастъри DevStorming – Google са публикували класация топ 1000 на най-посещаваните сайтове в света. За отбелязване е фактът, че в тази класация няма нито един техен сайт. Дали защото не искат да си признаят, че Фейсбук вече ги води?

Неделя, 30.05.2010

Милена Фучеджиева има почетно място в моята класация на най-изявените хейтъри в нашето интернет пространство, но този път е публикувала един пост, озаглавен “Мамо, защо са ти бели косите?“, който не мога да не цитирам. В него тя разсъждава над дилемата кой има повече права и свободи – майката да ражда когато и както си иска или детето да води нормален живот и тук аз споделям нейните аргументи и нейната позиция. Всеки си има своя морал, но аз подкрепям тезата на Милена, че не може да се ползваш с всякакви “права”, ако с това лишаваш детето си от възможността да живее нормален и пълноценен живот.

Много хора си мислят, че да напишеш пътепис е проста работа – ходих там и там, видях това и онова, и публикувах много снимки. Истината е, че за да направиш интересен за читателя пътепис, трябва да вложиш много любов към местата, които си посетил и да положиш малко повече старание. Обичам хубавите пътеписи, а в този ден в блога Разходка.ком се появи една прекрасна история за крепостта “Баба Вида”. В един разказ са обхванати миналото и настоящето, написано увлекателно и илюстрирано с хубави снимки, а Видин е град, който много харесвам, въпреки че нямам никакви специални връзки с него.

Моят роден град е Ямбол и бях много изненадан да открия колекцията от графити оттам, публикувани в блога на Моника Димитрова. Какви неподозирани таланти се раждат там! :-) Между другото, в нейния блог има много постове с графити и от много други места.

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 6

събота, 29 май, 2010

Ето я поредната доза интересни и провокативни блог-публикации от изминалите седем дни. Приятно четене!

Събота, 22.05.2010

В интернет средите понятието SEO (Search Engine Optimization) предизвиква винаги голям интерес. Умението да накараш интернет търсачките да заобичат твоя сайт и да го изведат на челни позиции при търсене, за много хора граничи с магия. Доколко това е така, са се наели да обяснят организаторите на традиционната (вече) SEO конференция, която тази година ще се проведе на 11.06.2010. Огнян Младенов е публикувал в блога си предварителната програма на конференцията, която този път включва доста разнообразни теми и обещава да бъде още по-интересна (особено ако ме вземат за консултант по презентирането :-) )

Тези дни у нас беше Елизабет Костова по повод излизането на български на новият й роман “Крадци на лебеди”. В петък имаше среща с читатели, за която аз написах по-късно материал, а в събота Александър Кръстев публикува специално интервю с нея в блога “Аз чета”, в което разговарят за книгата, за България и за бъдещето на българската литература.

Неделя, 23.05.2010

Стефан Русев разсъждава в своя маркетинг блог как трябва да се постъпва, когато клиентът променя условията по сделката. Това понякога става още преди да е започнала същинската работа, а понякога по средата на този процес. Как можем да подходим, така че хем да задоволим максимално неговите изисквания, хем да свършим работата си добре, хем да вземем заслужено възнаграждение? Вижте статията на Стефан!

Понеделник, 24.05.2010

В неделя още през нощта излезе “произведението” на Аспарух Калянджиев Любов на границата на омразата. Този човек пише много интересно, но неговите материали са много трудни за обяснение с думи. И слава Богу, защото ако трябваше да ги възприемам само с недоразвития си интелект, едва ли щях да харесам и малкото, което усещам с чувствата си. Прочетете го и ще разберете какво имам предвид! :-)

Вторник, 25.05.2010

На 24 май повечето публикации в родния интернет бяха посветени на празника на българската просвета и култура и естествено бяха изпълнени с емоции, вариращи от див патриотизъм и излишна национална гордост до груб нихилизъм и тотално отричане на “всичко българско и родно”. Затова единствената публикация, която си харесах от този ден, беше със снимките на Ани Бозгунова на буквите, които е изпекла като бишкоти. Изглеждат много любопитно и апетитно :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 5

събота, 22 май, 2010

Доминиращите теми тази седмица са: рок, социални медии и пътеписи. С хубави и лоши новини. Такива, каквито ни ги предлага живота.

Събота, 15.05.2010

AC/DC направиха грандиозен концерт. Поне така твърдят всички, които са присъствали на него. За всички останали, като мен, които са го пропуснали, Андрей Русев – The Digital Rebel – е събрал снимки и видео клипове от събитието, за да можем да усетим атмосферата на концерта.

Свилен Милев е публикувал част от едно старо, но много интересно интервю на Кърт Вонегът за “Плейбой”, в което той споделя своите мисли за жестокостта по телевизията и влиянието на новите технологии.

Пламен Петков от Разходка.ком е публикувал прекрасен пътепис за едно от архитектурните чудеса на света – Тадж Махал – перлата на любовта. Интересни и не много известни неща за Индия и много снимки. Невероятна красота! Снимката е на Пламен, а в поста има още!

Неделя, 16.05.2010

Единственият почивен ден тази седмица беше посветен на релаксация и обвит в интернет тишина. Разказът на Радислав Кондаков Дванадесет пеперуди, изпълнен с тъга и надежда, най-точно ми пасваше на настроението и затова го споделям с вас.

И тъкмо си мислех, че няма да се случи нищо интересно през деня – като удар с мокър парцал дойде грозната новина – Ronnie James Dio е починал! Отиде си човекът от сребърната планина. Истинският. Бях толкова изненадан и покрусен! Досега все имаше надежда и въпреки информацията преди няколко дни, че не се е чувствал много добре и поради това групата Heaven & Hell няма да дойде на концерт в София, изобщо не съм предполагал, че състоянието му е толкова зле и че ракът ще го погуби толкова бързо. За мен беше много важен човек и неговата музика ще остане вечно в сърцето ми. Почивай в мир, Рони!

Вижте още една силна и много лична публикация от Сибин, посветена на големия Рони – Една легенда по-малко.

Прочетете остатъка от публикацията »


Препоръчани блогове – 4

вторник, 5 януари, 2010

chain

Признавам си, че в последно време повече се занимавам с четене, отколкото с писане, а чета страшно много – книги, блогове, туитове и всякакви простотии от Фейсбук. Явно съм изпаднал в някаква фаза на диво натрупване на знания и се надявам един ден това да даде някакъв положителен резултат.

Днес се сетих, че мога да направя един малък жест на благодарност към всички, допринесли за моето духовно израстване, като добавя техните сайтове към моя блогрол заедно с няколко добри думи за тях. Нещо повече, създадох нова страница, специално посветена на блоговете за книги, в която съм цитирал следните блогове:

Посетете страницата на блоговете за книги, за да прочетете моя коментар за тези чудесни блогове!

Списването на блог е наистина уникално преживяване и едно от най-ценните неща, които съм спечелил от това, са приятелите, които открих сред читателите си и сред другите “братя по клавиш” :-) Бързам да поправя един важен пропуск и да добавя още няколко имена в рубриката Блогъри-приятели:

Това са хора, от които съм научил много, хора, с които ми е изключително приятно да общувам, и с които се надявам да останем приятели и занапред. Прочетете повече за тях в страницата Блогъри-приятели!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers